Подкатегории на "Литература"

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия. Там изучава гръцки и турски език. Занимава се и с френски език, за да чете в оригинал любимите си поети (Виктор Юго, Ламартин). По настояване на баща си се връща у дома, за да поеме търговските дела на семейството. Вазов обаче изпълва счетоводните тефтери със

Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя. Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия. По онова време това е обичайният път човек да получи занаят или да изучи търговия. Такива са и плановете на Каравеловия баща. Синът обаче самоволно се премества в гимназията на известния

Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ. Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина, което му направило силно впечатление и според твърденията на писателя събудило интереса и любовта му към животните. Роднините му твърдят, че още

„Моето семейство и други животни“ е роман, който хваща любопитството на читателя още със заглавието си. Необичайното свързване на думите „семейство“ и „животни“ предизвиква усмивка, любопитство и размисъл и за героите, и за взаимоотношенията между тях. Във встъплението „Защитна реч“ Джералд Даръл определя целта си – да сподели спомени от петте години, в които живее със семейството си на остров Корфу в Средиземно море. Този период от живота на писателя е наситен с незабравими

1. Защо лирическият герой се обръща към гората? Обръщението към човек или неодушевен събеседник е често използван начин за писане на лирическите стихотворения. Така се придава по-голяма непосредственост и интимност на внушението. Най-добре разбираме разликата, ако представим образа на гората чрез „обективно“ описание – „гората е...“ При едно такова определение ще се загуби важна страна на художественото внушение – силната емоционална връзка между човека и гората – един от съкровените

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения са или въпросителни, или възклицателни. Но ако обърнете внимание на въпросителните изречения, ще видите, че те също не

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет. Ролите, включително и второстепенните, са вече разпределени. Огнянов ще е граф Сигфрид, който тръгва на

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората. Лазо продължава да не разбира

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман. Под измисленото име Бяла черква в него оживява Сопот, родният град на поета, а съгражданите му са пресътворени в романови образи. Първоначално писателят възнамерява да озаглави произведението си „Кървава заря“, но след допитване

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.

КАКВО НИ КАЗВА РАЗКАЗЪТ На пръв поглед разказът „Косачи“ има твърде прост сюжет: 1.  Петима косачи са отишли в далечна Тракия на гурбет. 2.  Денят приключва - настъпва нощта и косачите се събират около огъня. 3.  Сред тях се откроява даровитият разказвач Благолажът. 4.  Благолажът разказва приказка и изпява песента за невярна Стояница. 5.  Съвсем наскоро оженилият се Лазо привидно не се трогва от песента, НО... 6.  Останал сам с мислите си и под въздействие на приказките, в които твърди, че не вярва

АВТОРЪТ Веселин Ханчев (1919 - 1966) е един от известните български поети и преводачи от XX век. Роден е в Стара Загора, където завършва гимназия. Учи право в София. Сражава се във Втората световна война. След войната работи в Радио София. Сътрудничи на редица вестници и списания. Драматург е на Националната опера и на Сатиричния театър в София. Редактор е и на списание „Пламък“. През последните години от живота си е съветник по културните въпроси в посолствата ни във Варшава и в

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас. Когато денят на изпита настъпва, дворът на училището се изпълва с деца, пременени от майките си. За последен път те преговарят уроците си. Вратите се отварят и народът

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден. Сяда заедно с кръчмаря Еньо и разговарят. Еньо отбелязва, че е време Серафим да си купи ново палто, тъй като старото е прекалено овехтяло. Серафим е съгласен с Еньо, а и през лятото е спечелил пари за

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо... Кафеджията вече е убеден, че човекът пред него е Серафим, когото не е виждал отдавна. Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от

Том приближава до оградата на двореца и в градината вижда момче, облечено в красиви дрехи. На бедрото му има малка блестяща сабя, обуто е в прекрасни ботуши, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното момче разбира, че това е Уелският принц и се радва, че най-после мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се вълнува. Иска да се приближи до принца, но един от стражарите го хваща грубо и го захвърля към тълпата. Хората започват да се смеят, но принцът се скарва на войника и

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина. Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои. Отношението на автора – Прави портретна характеристика на Рада - описва външния й вид: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лиие“. – Разказва

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката. Но най-интересно е палтото му, изпъстрено с разноцветни кръпки. Еньо заговаря Серафим и разбира, че и това лято беднякът е имал работа. Той може да работи само лека работа, но е

Характеристиката (от гр. дума charakter - признак, особеност, отличителна черта) е основно средство за изграждане на литературния герой. Съществуват различни възможности за характеризиране на героя: чрез името или биографията на героя , чрез представяне на действията и поведението му, чрез описание на вътрешното състояние на героя, чрез своеобразието на неговата реч. БИОГРАФИЯ НА ГЕРОЯ Най-често героят се въвежда в литературното произведение с помощта на общо описание на живота му. В

Припомнете си съдържанието и героите на разказа „Серафим“. Задача 1: Направете писмена характеристика на Серафим, като се опрете на следния план: 1. Увод – представяне на героя – кой е той и каква е ролята му в сюжета. Какво е мястото му в случката? 2. Изложение – характеристика на героя, като се разсъждава върху онези от елементите й, които се откриват в съответния текст: а) портретна характеристика: Как изглежда този „чудноват“ човек? Как е облечен? Какво представлява палтото му?

Сбитият преразказ отразява най-важното, основното в дълъг художествен текст. Съдържанието на творбата се предава:     стегнато – пропускат се несъществените подробности, пестеливо се предават дългите описания и разсъждения  последователно – не се разместват основните моменти и важните подмоменти  точно – подбират се най-подходящите думи при предаване на съдържанието  вярно – не се променя основното съдържание, не се прибавят нови моменти. ИЗИСКВАНИЯ За да се направи сбит

ОСОБЕНОСТИ НА ОПИСАНИЕТО НА ПЕЙЗАЖ В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ Думата пейзаж е с френски произход. В тълковния речник са посочени три основни значения, с които се употребява: 1. Изглед на местност (планински пейзаж, морски пейзаж); 2. Художествена рисунка (Художникът рисува пейзаж.); 2. Художествена рисунка (Художникът рисува пейзаж.); 3. Описание на природата в художествен текст (роман, разказ, стихотворение и т.н.). Когато създаваме свой разказ (по зададени опори, по преживяно или

ОСОБЕНОСТИ НА СБИТИЯ ПРЕРАЗКАЗ Сбитият преразказ е вид преразказ, в който със свои думи точно, но кратко и стегнато се пресъздава само най-главното от съдържанието на повествователен текст. Прилагателното име сбит означава съкратен, къс, кратък, стегнат. Самото наименование показва, че този вид преразказ е с по-малък обем от подробния. Целта, с която се създава, не е да „замести“ прочита на преразказвания текст, а да информира за най-важното от неговото съдържание. В сбития преразказ

Пейзаж (фр. paysage, от pays - страна, местност) е понятие от живописта, с което се означават картини, съдържащи природни изображения: планини, гори, долини, реки, морета и др. Освен планински, горски, полски или морски пейзажът може да бъде и градски - това са картини, на които са показани улици, площади, сгради или други градски пространства. В литературата понятието пейзаж се използва за части от произведения, които се състоят от природни описания, и се нарича също природна картина. Основната

В своите разкази Йордан Йовков разкрива многоликия живот на българина, неговия трудов делник и светлия празничен миг на отдих. Представил различни човешки съдби, писателят споделя с читателя искреното си желание да открива красотата във взаимоотношенията между хората.

Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.

Беше май 1762 година. Веселото пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото ни градче. Баща ми Леополд Моцарт- композитор и оркестрант беше седнал над клавесина и композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Като го завърши извика името ми през прозореца. С неудоволствие оставих двете момчета, с които си играех на двора и бавно се изкачих по високата стълба.

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

Пейо Яворов посвещава цикъла от четири стихотворения „Хайдушки песни” на известния революционер Гоце Делчев. Те са публикувани за пръв път в сп. „Мисъл" в началото на 1903 г. Поетичните творби са израз на драматичните изповеди на лиричния дух на Яворов, съпричастен с трудната съдба на българите в Македония,

През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост.