Описание: „Моята любима планинска местност"

     Родопите. Не конкретен връх, не конкретно село – цялата планина. Тя е различна от всички други, защото не плаши, не притиска, не се извисява над теб с каменна арогантност. Родопите те приемат. Влизаш в тях и сякаш те те поглъщат – меко, бавно, топло.

     Обичам широките родопски ридове, покрити с иглолистни гори, които сменят цвета си с всеки час от деня – тъмнозелени сутрин, синкави по обед, почти черни привечер. Обичам каменните мостове, които някой е строил преди векове и които все още стоят, защото камъкът помни. Обичам малките села, сгушени в доловете, с каменни къщи и тесни улички. Обичам чудните скални образувания – Белинташ, Перперикон, Скалните гъби – места, където географията става история, а историята – легенда.

     Вазов е написал, че „Родопите са Шекспирова драма". Може би е прав: в тях има величие и трагедия, красота и тайна, светлина и сянка. Но за мен те са по-скоро тиха песен – не крещяща, не бурна, а протяжна, мелодична, безкрайна. Като онази песен, която Каравелов е чул в сърцето си, когато е написал „Хубава си, моя горо". Защото всяка планина е нечия „моя горо" – и Родопите са моята.