Описание на пейзаж по въображение (По стихотворението „Художник" – картината с извори и птици)

     Представям си една от картините, които художникът е закачил на стената – тази с „извори и птица, и бряг". Виждам широка поляна, обляна от топла слънчева светлина. В средата на поляната извира кристален извор – водата блещука на слънцето като разтопено сребро и се стича надолу по камъните, образувайки малък поток. Около извора расте мека, зелена трева, осеяна с диви цветя – жълти, бели и виолетови. Встрани от потока се простира пясъчен бряг, покрит с дребни камъчета. Потокът се влива в малко езеро с тихи, огледални води, в които се отразява синьото небе. Над водата лети бяла птица с широко разперени криле – може би чапла или лебед. Тя плавно се спуска надолу и докосва с крака повърхността на езерото, вдигайки малки пръски. Зад езерото, в далечината, се виждат зелени хълмове, покрити с гъсти гори. Небето е безоблачно, синьо и безкрайно, а от хоризонта лъчи на слънцето сипят златиста топлина. Всичко на тази картина диша живот и свежест – водата ромоли, птицата пее, вятърът полюшва тревата. Тази картина е като прозорец към друг свят – свят без стени, без пукнатини, без тъга. Само живот, само красота, само свобода. Разбирам защо художникът от стихотворението е избрал да нарисува такъв пейзаж – той е искал да внесе в тъмната си стая всичко онова, което му е липсвало: слънце, вода, небе, простор. И е успял – чрез четката си е пренесъл природата в своя дом.