Свят на самодиви и змейове: особености на митическите народни песни, анализ на мотивите, персонажите и образа на Слънцето
Зареждане на оценките…
ОСОБЕНОСТИ HA МИТИЧЕСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
За древния човек естественият живот на природата представлява космическо единство, което обхваща земята, хората, небето, водните стихии и подземното царство. Тези прастари представи изграждат омагьосания, тайнствен и приказен свят на митическите народни песни – свят на свръхестествени сили, които движат човешката съдба.
Водещи мотиви в митическите песни – плод на редица суеверия, са вграждането на жив човек или на сянката му в строежа на мост или сграда; отношенията между човека и небесните тела – слънцето, звездите, месеца; клетвите и сънищата; съживяването на мъртъвци и др. С течение на времето тези народни песни са подложени на множество поетични преработки, отличаващи се с богатство на тематичните си варианти: („Троица братя град а градяха“, „Слънце и Грозданка“ и др.).
Персонажите на митическите песни са изключително разнообразни. Техните изображения са изградени върху основата на прастари митове. Народната фантазия създава свръхестествени същества, които олицетворяват природните стихии. Човекът се намира в обкръжението на тези митични сили, настроени враждебно или благоприятно към него. В повечето митически песни се налагат образите на самодиви, самовили, русалки, змейове, лами, орисници, вампири и таласъми, които неизменно влизат в отношения с хората, опитвайки се да променят и да направляват съдбите им.
Народното вярване представя самовилите като красиви млади девойки с дълги руси коси, облечени в прозрачни бели ризи. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който омагьосват юнаците:
...одам, мамо, упустеня,
тамо любам посестрима,
посестрима самовила.
Те обитават поляните, намиращи се високо горе в планината, и притежават умението да летят. Най-често се придвижват на големи групи, хванати за ръце.
Русалките пък живеят накрай света и се отличавате изключителната си красотата. Те идват при хората само веднъж в годината (седмицата преди Спасовден, наречена още Русалска неделя), за да вдъхнат живот на нивите, та годината да бъде богата и хлебородна.
Друг интересен персонаж на митическите песни са самодивите, които излизат през нощта, в „потайна доба“, къпят се в реките и играят самодивско хоро. Обикновено те причиняват много проблеми и злини на хората. В някои народни песни допълнение към образа на самодивата е шестокрилият „сурелен“, който тя язди:
...стремени ѝ зелен гущер
юзда ѝ люта змия,
а камшика усойница.
Най-често в митическите народни песни самодивите се явяват в човешки облик и понякога имат семейство – майка, братя, сестри, които временно или завинаги изоставят. Носителки на горската красота и на животворното начало в природата, те влизат в разнообразни отношения с хората. Често се състезават в надпяване с моми и момци, надиграват се с тях, помагат на болни и ранени. Така например самодива помага на юнак, ранен от триста пушки и три стрели. В друга народна песен майка забравя детето си в люлка на нивата, а когато се връща, около него вижда три самодиви:
...първа ми чакъм режеше,
втора ми снопи вържеше,
трета ми дете бавеше.
Но нерядко самодивите правят и пакости – „затварят“ водата, отвличат деца и др. В народното въображение самодивите понякога се смесват и с вещиците, които са особено враждебно настроени към човека. Въпреки проявите им на злосторство обаче в образа на тези необикновени жени безименният народен певец влага копнежа си по приказното, изключителното, което надхвърля границите на всекидневието и реализира мечтите му. Това е своеобразен бунт срещу битовите традиции и срещу трудните в някои случаи отношения в семейството; бунт, въплътен в богатото разнообразие на митически образи.
Подобно на самодивите, змейовете и змеиците имат човешки облик - понякога само от кръста нагоре, но това не е задължително. И те притежават чисто човешки качества – раждат се, женят се, умират. Често срещан мотив в митическите народни песни е отвличането на моми от змейове или любовта на змеици с момци. Обикновено това става насила, а единственият начин за спасение е да бъдат открити „билки разделни“.
Честата гибел на овчари в планините поражда мисълта за свръхестествени сили, които се намесват в човешкия живот. Така се формира образът на змеицата, която залюбва някой пастир с характерната си демонична, силна и натрапчива любов. Змеицата изчерпва силите на овчаря, а после отнема и живота му.
Особено тежка е съдбата на девойките, избрани и отвлечени насила от змей:
Мене ме, мамо, змей либи,
Змей либи, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дохожда,
и тази вечер ще дойде.
Но има песни, в които самата девойка е завладяна от любовта си към змея и никакви увещания не могат да я убедят да се откаже от него. Така например Стоянка е влюбена в змей и тази любов трае цели три години, докато най-накрая снахите й не отгатват нейните чувства. Затова тя отправя гореща молба към змея да дойде и да я отвлече късно вечерта.
С мечтите на човека за любов, топлота и разбирателство в семейството са свързани митическите песни, посветени на отношението човек – Слънце. Още в митовете на старите славяни се среща обожественият образ на най-яркото небесно тяло. В славянската митология богът на Слънцето се нарича Дажбог. Песните за Слънцето са всъщност отглас на това обожествяване.
В народните представи образът на Слънцето е персонифициран. Небесното светило е живо същество, което чувства и мисли, притежава човешки качества, а в някои песни има и име (Горчо). Негови сестри са звездите Ангелина, Марийца, Зорница и др. Двата основни и широко разпространени в митическите песни мотива, са: надпреварата със Слънцето и Слънчовата женитба.
Темата за Слънцето, което се жени за земна мома, е широко разработена в митическия народно-песенен цикъл. Мотивите за бездетството, за люлките на Гергьовден, на които се люлеят девойчета, за магиите на майката, която желае единствено щастието на дъщеря си, за надгряването на Слънцето, причинено от захласването му по млада и красива девойка, са водещи в песните, посветени на върховното светило. Подобно на човека, то чувства и страда, изживявайки дълбоко своята обич към избраницата на сърцето си. Затова се изповядва пред майка си, че е видяло мома, която грее на земята като самото него. Ако не я вземе за жена, ще помръкне светлината му и няма да е така ярка.
В мистичната атмосфера на тайнствени обрати народният певец създава песни, в които лошите сънища се сбъдват, мъртвите проговарят или излизат от гроба, а хората се превъплъщават в растения или животни. Тези фантастични събития и видения съставят основната тематична линия на голяма част от митическите песни. Чрез откъсване от реалността, от потискащата и смазваща човешката личност действителност, народният певец търси други светове и измерения, които реализират поетическите му видения за живот, по-различен от неговия.
Свързани материали
Митическите народни песни: свят, населен със самодиви и змейове, анализ на копнежа за красота и на изпълнения дълг в „Славки си рожба не трае“ и „Троица братя града градяха“
Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.
Самодиви, змейове и песни за дъжд: народните песни, ритуалите, обредите и обичаите, 5 клас
Учебна разработка за произхода и предназначението на българските народни песни и за обредния свят, в който те живеят. В началото е показано кога и защо възникват народните песни и какво място заемат в живота на човека, с опора върху свидетелството от предговора към сборника на Братя Миладинови. Оттам разработката минава към най-старите песни и към езическите представи и вярвания, които стоят зад тях. Следва частта за словото и мита: каква е ролята на словото в древността, защо функцията му е възприемана като свещена и как митът подрежда хаотичната картина на света. Обяснено е и къде освен в песните оцеляват митичните образи. Същинската част представя самите образи. Разгледани са самодивите и самовилите и това, което олицетворяват, често срещаният мотив за сватбата на самодива със земен човек, противоречивият образ на змията и сложният образ на змея с неговите стихии. Отделно са проследени митологизираните исторически герои и разликата между историческото и митологичното в тях. Последната част свързва песните с празничноритуалния цикъл: обредите, които съпътстват отделните етапи от живота на човека, песните за Коледа, Лазаровден, жътва и седянка, обредите за плодородие и здраве и умилостивителните магически действия. Показано е и кои от старите обичаи са стигнали до днес. Разработката е подходяща за уроците по фолклорен модел за света в 5 клас, за домашна работа и за преговор преди изпитване.
Анализ на митическата народна песен „Славки си рожба не трае“ и на Слънчовата женитба
Разбор, чиято ос са две майки. Едната е земна и се бори да опази детето си, другата е небесна и се бори за щастието на сина си – а между тях се решава съдбата на цялата история. Именно това успоредяване отличава материала. То не е обявено предварително, а се разкрива постепенно, докато двете жени не се окажат огледални. Разгледана е митическата народна песен „Славки си рожба не трае“ като вариант на баладата „Слънчова женитба“. Началото е за целия жанр. Обяснено е защо тези песни са най-старинният дял от песенния фолклор и как в тях се преплитат наблюдението над живота и прастарите вярвания. Оттам е изведено защо човекът одухотворява природните сили – защото зависи от тях и се опитва да ги приближи до себе си. Средището на първата част е разборът на един образ. Проследено е как небесното светило се превръща от предмет в живо същество, откъде идват тези представи и как към тях се наслагват елементи от по-късна вяра. Особено полезно е това обяснение. То показва, че в една кратка песен се събират няколко пласта вярвания от различни епохи. Втората част е самият разбор на песента. Тя започва с бедата на земната майка и с поверието, чрез което тя се опитва да спаси детето си – че името може да отклони злото. Оттам следва срещата, при която светилото забравя да залезе. Приведени са стихове, а после е обяснено защо любовта му е едновременно човешка и застрашителна за всемирния ред. Именно частта за втората майка е най-точната. Показано е как тя стига чак до най-висшата власт и как оттам нататък решението вече не е човешко. Следват частите за деня на отвличането, за избора на празника и за приведеното мнение на голям български поет, който открива близост между тази балада и древни чужди предания. Особено силен е разборът на недоразумението. Едно погрешно чуто число превръща кратък обичай в дългогодишно изпитание – а оттам следва цялата развръзка. Финалната част обяснява защо чудото идва точно тогава и защо девойката не може да бъде заместена. Заключението извежда поуката – че достойно и възнаградено е онова щастие, което е изстрадано. Преподавателят получава готова опора за един или два часа – с обща част за жанра и с подробен разбор на конкретна творба. Ученикът разполага с материал, който обяснява и жанра, и песента, и мястото ѝ сред другите варианти на баладата.
Два бора над крехката ела и върбата в Недините двори: анализ на битовите народни песни „Два са бора ред поредом расли“ и „У Недини слънце грее“
Пътеводител през два от най-обичаните образци на битовата ни лирика, събрани в един разбор. Началото очертава почвата, от която израстват тези песни: хорото, седянката, сватбата, лазаруването и коледуването, и обяснява защо мотивите им остават разбираеми за всяка епоха. Първата половина е посветена на песента „Два са бора ред поредом расли“. Проследени са двете ѝ части, природната и битовата картина, разчетено е защо певецът избира точно бора и елата и как отрицателното сравнение прехвърля моста между дърветата и хората. Отделно внимание е отделено на звуковата и смисловата връзка между името на сестрата и растението, което я представя, както и на въпроса какво остава от девойката, когато братята ѝ не са до нея. Втората половина разглежда „У Недини слънце грее“ и следи образа на Неда в развитие: безгрижното моминство в бащината къща и живота след сватбата. Показано е как огледалната композиция и контрастът работят една срещу друг, как двойните епитети рисуват хубостта на девойката и как същите тези епитети по-късно я показват променена. Разгледани са и двата съвета, които песента отправя, единият към девойките, другият към момците. Финалът обобщава какво утвърждават битовите песни за човешките взаимоотношения и подкрепя наблюденията с мнението на Пенчо Славейков за народната песен. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху българския фолклор, за съчинение върху образа на българката и за преговор на изразните средства в народната песен: отрицателно сравнение, постоянен и двоен епитет, символ.
Когато слънцето слезе за земна невеста: анализ на митическите народни песни и на „Слънце и Грозданка“
Разгърнат анализ на митическите народни песни за слънцето, който тръгва от вярванията на древните славяни и стига до подробно четене на песента „Слънце и Грозданка“. Първата част е за представите, останали в песните: как слънцето се явява ту като неодушевен предмет, ту като живо същество с човешки навици и собствено име, какво семейство му приписва народната песен и какви следи е оставил старият слънчев култ. Обяснено е и как езическите представи се преплитат с християнските и защо митологичните образи вървят редом с образа на Господ. След това са очертани основните мотиви в тези творби, свързани с женитбата на слънцето за земна мома и с надпреварването с него, както и обредните празници, по време на които песните са били изпълнявани. Същинската част е посветена на песента „Слънце и Грозданка“, известна и с друго име. Проследени са разговорът между слънцето и майка му, молбата към Господ, представата за разделения на три части свят, произходът на името Грозданка и обичаите, вплетени в сюжета: люлеенето на Гергьовден, говеенето пред свекър и свекърва, задълженията на кумата при пребулването на булката. Всеки етап от развитието на действието е подкрепен с цитати от текста на песента. Финалната част обобщава какви пластове се преплитат в творбата и какъв въпрос за човешката съдба поставя народният певец чрез образа на Грозданка. Анализът е подходящ за подготовка по фолклор, за час върху митическите народни песни и за писане на съчинение или отговор на литературен въпрос върху „Слънце и Грозданка“.
Песните, с които човек е говорил на природата: обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.