За да се направи сбит преразказ, трябва да се отдели важното от маловажното, защото без това умение не е възможно сбитото преразказване.

Прочетете изречението от разказа „Серафим“:
„Посред лято в тая страшна жега тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлупено смачкано бомбе, а краката му бяха обути в цървули“.

Това изречение е част от описание, а описанията най-често се изпускат в сбит преразказ. В този случай обаче описанието е важно, защото именно палтото на Серафим е основен образ, обвързан с развитието на действието.

Кое от това сложно изречение трябва да се пропусне и кое да се преразкаже, зависи от важността на информацията, която съдържат трите прости изречения, от които е съставено.

Два израза в първото просто изречение уточняват времето на действието: „Посред лято“ и „в тая страшна жега“. Кой от тях да бъде предпочетен, зависи от това кой съдържа повече информация, свързана със смисъла на целия текст. В този случай може да се предпочете изразът „в тая страшна жега“, защото посочва по-красноречиво факта, че човекът, навлякъл зимно палто, е странен. Другата важна информация е свързана с облеклото на героя – палто, бомбе, цървули. Сравнението на палтото „като попско расо“ може да бъде пропуснато, но трябва да остане определението „дълго“, защото подчертава необичайното в облеклото на Серафим. Следователно важната информация в първото просто изречение е: „В тая страшна жега човекът беше навлякъл дълго зимно палто“.
В израза от второто изречение „… на главата му беше нахлупено смачкано бомбе...“ може да бъде изпуснато определението „смачкано“, но не бива да бъде заменена думата бомбе с друг синоним (например с шапка), защото бомбето също е част от зимно облекло и се носи при по-официални случаи обикновено в града.
В израза от третото просто изречение „... а краката му бяха обути в цървули“ не може да бъде заменена думата цървули – тя няма синоним.
Важната информация в посоченото изречение, която трябва да се преразкаже, се съдържа в изразите: „В тая страшна жега“, „тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, на главата му беше нахлупено бомбе“, „краката му бяха обути в цървули.“

Може да се направи следният извод: Когато се предава текстът с по-малко думи, той неминуемо вече не е толкова живописен, не е толкова красноречив. Трябва обаче да се запазят в общи линии основната представа, настроението, атмосферата.
След като се определи коя информация е важна, започва работата по търсене на синоними, с които може да се преразкаже. Изречението от „Серафим“ може да бъде преразказано сбито по следния начин:
В адската горещина мъжът се е облякъл с дълго палто, на главата си е нахлупил бомбе, а краката му са обути с цървули.

За да направите оценка или самооценка на сбития преразказ, преценете дали текстът ви отговаря на следните въпроси:

1. Стегнато и кратко ли са пресъздадени само основните епизоди от преразказвания текст?
2. Има ли пропусната важна информация, или са преразказани и подробности от съдържанието на преразказвания текст?
3. Последователно и логически свързано ли са преразказани основните епизоди?
4. Използвано ли е подходящо глаголно време? Следвано ли е то в целия преразказ?
5. Преобразувана ли е пряката реч в непряка?
6. Използвани ли са неточни синоними, неуместни изрази и повторения?
7. Допуснати ли са правописни и пунктуационни грешки?