Никой не дойде, всеки има право: отрицателните и обобщителните местоимения с правила, примери и сравнителни таблици

Подредена граматична справка за отрицателните местоимения, съобразена с начина, по който видовете местоимения се изучават в училище. В началото е обяснено какво точно се отрича с тях и защо, подобно на останалите видове, те се делят на местоимения съществителни, прилагателни и числителни. Веднага след това е показано образуването със словообразувателната морфема ни-, а отделно правоговорно правило пояснява какво се случва с ударението. Същинската част подрежда формите по значение, род и число: местоименията за лица и предмети, отделният случай с нищо и възможността то да се членува, местоименията за качества, местоимението за количество и притежателните форми. Всяка група е придружена от кратки словосъчетания, които показват съчетаемостта на формите в реална употреба. Самостоятелен акцент е поставен върху двойното отрицание, което е особеност на българския език. Дадени са двойки изречения: невъзможните конструкции и техните граматически правилни съответствия. Отделно книжовно правило разграничава формите за подлог, за пряко и за непряко допълнение при местоимението за лица от мъжки род, а към него е добавено и обяснение защо едната форма днес се среща рядко. Финалната част се спира на нещо, което лесно се пропуска: отрицателните притежателни местоимения се употребяват както в отрицателни, така и в положителни изречения, а смисълът се променя съществено в двата случая. Справката е подходяща за преговор преди класна работа по български език, за упражнение по правопис и правоговор и за бърза проверка на съмнителна форма при писане.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Някой, някого, на някого. Материалът подрежда двете групи местоимения, които се учат заедно и се бъркат постоянно. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява материалът да се използва и за самостоятелна подготовка. Първата част е за неопределителните местоимения. Разгледани са поотделно същността и употребата им, начинът, по който се образуват, и това за какво служат. Отделно място е отделено на самостоятелната употреба за лица в мъжки род единствено число, където формите „някой“, „някого“ и „на някого“ са изведени една под друга, защото точно там се греши и в речта на възрастни. Следват неопределителните местоименни наречия с примери: „някъде“, „донякъде“, „отнякъде“. Втората част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и разликата между неопределителните и обобщителните местоимения, която е и същинската трудност при тази двойна тема. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

Кратък и подреден справочник за неопределителните местоимения в българския език, събрал на едно място формите, значенията и нормите, които се изпитват най-често. Изложението тръгва от начина, по който тези местоимения се образуват от въпросителните, и от правоговорното правило за ударението. Оттам формите са подредени по групи: за лица и предмети, за признаци, за количество и за притежание, като всяка група е показана с редица словосъчетания, в които местоимението стои пред различни съществителни имена. Отделно са изведени книжовните правила, които затрудняват учениците: коя форма се употребява при подлог и коя при пряко допълнение, какво става с формата за непряко допълнение, в какъв вид стоят съществителните имена от мъжки род след местоименията за количество и защо при едни думи се пише я, а при други е. Всяко правило е придружено с примери за правилна и за сгрешена употреба. Правописът на формите за мъжки род единствено число и за множествено число е показан отделно, защото там една буква променя смисъла на целия израз. Финалната част показва другите начини, по които българският език образува неопределителни местоимения: чрез частици, които се пишат полуслято, и чрез съчетания, които се пишат разделно, както и как неопределеността може да бъде допълнително засилена. Справката е подходяща за преговор преди тест и класна работа, за домашна работа върху местоименията и за бърза проверка при писане, когато трябва да се избере правилната форма.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Който, когото, на когото. Часът подрежда относителните и отрицателните местоимения там, където най-често се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес. Основната част отделя двадесет и седем минути за новия материал, разделени на две части. Първата, четиринадесет минути, е за относителните местоимения. Пет от тях отиват за същността и употребата, като формите „който“, „когото“ и „на когото“ са изведени поотделно, защото точно там грешат и възрастни. Още пет са за видовете и граматичните признаци, започвайки с тези за лица и предмети. Втората част разглежда отрицателните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява правилото за пълния и краткия член при тези форми. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Отделно е обяснено и връзката между относителните и въпросителните местоимения, които изглеждат еднакво и се различават само по употреба. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.