За татко или за себе си: план за урок върху възвратното лично местоимение и учтивото обръщение. Готов сценарий с тайминг по етапи, упражнения в час, очаквани отговори и домашна работа

Едно момче в магазин купува подарък за баща си и тетрадка за себе си, а разликата между двата израза се оказва цялата тема на разработката. От тази кратка случка и въпросите към нея е изведено кога действието е насочено към друг човек и кога се връща към самия извършител. Оттам следва обяснението какво е възвратното лично местоимение, коя е пълната му форма и как тя се пише, както и вариантът с предлог. Кратките форми са показани в изречения, а към тях е добавено правописното правило, в което учениците грешат най-често. Отделен раздел решава практическия въпрос как се избира между лично и възвратно местоимение: две групи примери, поставени една срещу друга, показват кога действието е към друг човек и кога се връща към извършителя, с кратки насочващи въпроси. Втората голяма част е посветена на учтивата форма. Обяснено е кога се използват формите за второ лице множествено число и кога те се пишат с главна буква, с примерни реплики от три различни ситуации, а срещу тях са поставени случаите на неофициално общуване, при които буквата остава малка. Следва правописният раздел за формата на личното местоимение, която носи ударение, за причината да се пише така и за разликата от съюза, с който тя се обърква. Накрая са дадени четири кратки въпроса за проверка, с които ученикът може сам да провери дали е усвоил темата. Разработката е подходяща за въвеждане в час, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване.

Кое бюро подрежда Надя, своето или нейното? С две двойки почти еднакви изречения започва този план за урок върху възвратното притежателно местоимение и кратката форма си, а оттам часът стига до правило, което пази смисъла на всяко изречение. Разработката е готов сценарий за учебен час. Целите са изписани като умения, които ученикът трябва да покаже до края на часа, а необходимите средства и задачите за работа по двойки са изброени предварително. Репликите на учителя са дадени дословно, а срещу тях стоят очакваните отговори на класа заедно с насочващите въпроси, които се задават само при затруднение. Ходът на часа върви от наблюдението върху двойките изречения към извеждането на правилото чрез намирането на подлога. Следва пълният набор от форми, разделен на пълни и кратка форма, с примери за всеки род и число и с уточнение как кратката форма се произнася и как се пише. Отделен етап показва как пълната форма се заменя с кратката, без смисълът да се промени, и въвежда ограничението, което учениците най-често пропускат. Централната част разделя употребата на два случая според лицето на подлога: там, където изборът е свободен, и там, където грешната дума прехвърля предмета на друг човек. Всеки случай е показан с двойки изречения и с кратък въпрос за проверка. Правописният раздел събира разликата в двете окончания и разграничава разговорните от книжовните членувани форми. Часът завършва с работа по двойки върху четири изречения, с устна игра за съкращаване, с финална проверка от три въпроса на листче и с домашна работа от шест изречения по три изисквания. Накрая са събрани и готови реплики на учителя, които могат да се използват дословно в час.

Три пъти повторено едно и също име в едно изречение стига, за да усетят децата защо езикът има нужда от заместващи думи, и точно с такава провокация започва работата по темата в този план за урок. В началото са посочени типът на урока, целта, очакваните резултати, формулирани с думите на самия ученик, и необходимите материали. След организацията на часа следва въвеждащата провокация, а веднага след нея е даден кратък разказ за един градинар, върху който учениците откриват заместващите думи чрез четири въпроса с посочени очаквани отговори. Новото знание е въведено на достъпен език, с бърза устна проверка с избор между няколко възможности, и оттам часът преминава към личното местоимение. Трите лица са представени като игра в разговор, всяко с въпрос към класа и с очаквания отговор, а веднага след това следва кратко упражнение за разпознаване на лицето по изречение. Отделен етап показва как формата се променя според ролята в изречението: двойки изречения на дъската, допълване от учениците и мини-игра за преобразуване. Следва подреждане на най-употребяваните форми по лице и по число за запомняне, а след него кратко правило за две еднакво правилни форми. Заключителната третина съдържа самостоятелна работа с две задачи, обобщение на наученото, финален въпрос за настроение и домашна работа по избор. За всеки етап е указано ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Целият час е построен около един въпрос: чие е това. Учителят въвежда децата в ролята на детективи, а планът дава готовите реплики, въпросите към класа и очакваните отговори за всеки етап. Мотивацията тръгва от кратък разказ за необичаен плод и от три израза, в които се крие притежанието. Следва етап за наблюдение с мини-игра, при която учениците разпознават думата за притежание по слух, и едва тогава е въведено определението заедно с въпросите за разпознаване и с шест примерни изречения. Централната част подрежда формите. Пълните са дадени по лица, така както се променят според думата до тях, и са придружени с бърза устна задача, в която учениците избират правилната форма. Кратките форми са изброени отделно, с обяснение защо остават неизменни, и с двойки изречения, показващи замяната на пълна форма с кратка. Кратко правило за писане и мини-задача с избор проверяват дали то е разбрано. Отделен етап е посветен на случая, в който една и съща кратка дума може да значи различни неща, и на начина за проверка чрез заместване. Правописният блок е най-дългият: окончанията при мъжки род и при множествено число, специалното правило при формите за трето лице женски род и книжовните членувани форми, всяко с примери и с бърза проверка. Планът завършва с обобщение, три практически задачи за часа, домашна работа от две части и кратък финал. За всеки етап е указано ориентировъчно време.

Три групи глаголни форми, при които се греши всеки ден. Часът ги подрежда една по една. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение с актуализация на знанията. Основната част е разделена на три блока с точно време. Десет минути отиват за окончанието в първо лице множествено число сегашно време, тоест за избора между двете форми според спрежението. Осем минути са за употребата на деепричастието, при която грешката е синтактична, а не морфологична. Девет минути отиват за съгласуването на причастия и прилагателни в учтивата форма. Именно това разделяне по типове грешки прави часа приложим веднага. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези три грешки се срещат най-често в официална реч и писма, тоест точно там, където правят най-лошо впечатление. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху граматичната норма и като модел за собствен план.

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.