Преразказ на „По жътва“ от името на сестрата на Никола: Денят, в който песента на любовта угасна сред златните ниви

     Беше в разгара на лятото и нашето голямо Софийско поле кипеше от жътва. Още от тъмни зори бяхме на нивата – аз, моят брат левент Никола и нашата стара мила майка. Бог тая година ни бе дал страшна жега. Над земята се беше свило синьо небе и сипеше огън и жар, а над широкото поле трепереше адска марана. Далечни гори и планини се синееха отпуснати и уморени, сякаш чакаха кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките се бяха забягнали далеч из хладните усои и техните гласове не се чуваха.