„Ти четешт книга?“: граматичната норма при глаголните форми. Учебна разработка с типични грешки и задачи за упражнение, 11 клас

Правилно ли е „Вие сте приети“, когато говорим учтиво на един човек: въпроси от този тип подрежда разработката върху граматичните норми на българския език. Началото очертава какво представляват нормите и защо спазването им се отразява както на яснотата на изказа, така и на впечатлението, което оставя говорещият. Следва кратко разграничение между морфология и синтаксис, придружено с примери, които показват какво урежда всеки от двата дяла. Същинската част е подредена като поредица от отделни правила, всяко с формулировка, пример и посочена типична грешка: пълният и краткият член при съществителните от мъжки род и проверката, която ги различава; членуването при две определения и смисловата разлика, която то носи; бройната форма след числително и изключението при названията за лица; употребата на кого, някого и никого; съгласуването при учтивата форма; свързването на деепричастието с подлога; съгласуването на глаголните времена в разказ за миналото. Всяко правило е поднесено така, че ученикът да види едновременно коректния и погрешния вариант. Финалната част обобщава каква е практическата полза от спазването на нормите в общуването. Разработката върши работа за преговор по български език в 11 клас, за упражнение върху най-често грешените места в граматиката и за бърза справка при писане на текст в официален стил.

„Ние четем“ или „ние четеме“? Отговорът се крие в една проста проверка, която тестът обяснява чрез задачи, а не чрез правило за запаметяване. Двадесет въпроса преминават през целия морфологичен анализ на глагола – лице и число, време, спрежение и основна форма. Началните въпроси установяват основите. Проверява се разграничаването на действие от състояние, определянето на лице и число по местоимението, което придружава глаголната форма, и разпознаването на бъдеще време сред форми за минало и сегашно. Отделен въпрос изисква подреждане на три форми в правилната последователност – преди, сега и след момента на говорене. Следващият смислов кръг е посветен на основната форма. Изисква се разпознаването ѝ сред други форми на същия глагол и разбирането, че тя е първо лице единствено число сегашно време – формата, с която глаголът се търси в речник. Отделни въпроси проверяват как се стига до нея, без да се променя значението на думата, както и какво не бива да се прави при това търсене, за да не се получи съвсем друг глагол. Централно място заемат въпросите за спрежението. Проверява се разпознаването на всяко от трите спрежения по крайната гласна във формата за трето лице единствено число сегашно време, а отделен въпрос е посветен на спомагателния глагол, който остава извън тази класификация. Няколко условия изискват и знание за самия способ – по коя форма се определя спрежението и коя форма помага, когато сегашната затруднява. Самостоятелна линия е посветена на често допускана грешка при първо лице множествено число. Няколко въпроса изискват разпознаване на правилната книжовна форма и на разговорния ѝ вариант с добавена гласна, както и формулиране на правилото, което позволява самопроверка при всеки глагол. Тази проверка има пряко приложение при писане. Заключителният въпрос обобщава темата, като изисква да се посочи какво точно се определя при морфологичния анализ на глагол. Отделен въпрос проверява и умението да се разпознае правилно извършена проверка сред двойки форми, при които преходът е направен погрешно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава признака и правилото зад избора. Задачите са построени върху кратки, всекидневни изречения, така че граматичното понятие да се прилага върху разпознаваем материал. Условията са кратки и ясно формулирани, а възможностите за отговор при всяко от тях са премислено близки: разликата между тях често е една буква или една гласна в края на думата. Затова отгатването е изключено и всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Ценното в подредбата е, че задачите вървят от разпознаване към прилагане: първо се проверява дали ученикът различава признаците, после дали умее да ги открие сам, и накрая – дали може да формулира правилото и да го приложи върху нов глагол. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и практическа опора при всяко писане, в което една буква в окончанието решава дали формата е книжовна.

Анализът на глагола се свежда до няколко въпроса, зададени в правилния ред: кой върши действието, колко са извършителите, кога се случва то и по коя крайна гласна се разпознава спрежението. Настоящият тест подрежда двадесет въпроса точно по тази логика и превръща правилото в умение. Началните въпроси проверяват разграничаването на действие от състояние и умението да се определи лице и число чрез личното местоимение, което стои пред формата. Условията обхващат последователно всички лица и числа, така че проверката да не остане само върху един случай. Следващият смислов кръг е за времената. Изисква се разпознаване на минало, сегашно и бъдеще време сред близки по звучене форми на един и същ глагол, както и подреждане на три форми по времева последователност. Тези въпроси показват дали ученикът се ориентира по значението, а не по външния вид на думата. Отделна линия е посветена на основната форма. Проверява се разпознаването ѝ сред други форми и умението тя да се открие, без глаголът да бъде превърнат в причастие, в отглаголно съществително или в повелителна форма. Именно тук се допускат най-типичните грешки при работа с речник. Централно място заемат въпросите за спрежението. Всяко от трите се разпознава по крайната гласна във формата за трето лице единствено число сегашно време, а отделен въпрос е посветен на спомагателния глагол, който остава извън тази класификация. Проверява се и коя форма помага, когато сегашната затруднява. Самостоятелен смислов кръг разглежда формите за първо лице множествено число. Няколко въпроса изискват избор между книжовната форма и разговорния вариант с добавена гласна, а един от тях проверява дали ученикът разпознава правилно направена проверка сред двойки форми. Тази част има пряка практическа стойност, защото грешката се среща постоянно в писмените работи. Заключителният въпрос обобщава темата, като изисква да се посочи правилната последователност от стъпки при морфологичния анализ. Отделен въпрос изисква и разпознаване на изречение, в което личното местоимение най-ясно показва трето лице множествено число. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава признака и правилото зад избора. Задачите са построени върху кратки всекидневни изречения – игра на двора, плуване, четене, подредба на стая, така че граматичното понятие да се прилага върху разпознаваем материал. Възможностите за отговор при всяко условие се различават само по едно окончание, затова отгатването е изключено и всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Стойността на подредбата е в това, че тя възпроизвежда самия ход на анализа. Ученикът не решава разпръснати задачи, а минава по същия път, по който трябва да мине и при устно изпитване: първо признаците на формата, после времето, после спрежението и накрая обобщението. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит.

Да разпознаеш частите на речта е едно, да боравиш с формите им – съвсем друго. Тази контролна работа проверява второто: седемнадесет задачи, които тръгват от простото разграничаване и стигат до тънки различия, при които решава едно ударение или една буква. Първите задачи поставят основата – кои думи са съществителни имена сред сродни на тях и коя част на речта се изменя по лице. Оттам работата бързо се задълбочава и всяка следваща част на речта получава свой кръг от задачи. Обширен блок е посветен на личното местоимение. Проверяват се падежните форми и разграничаването им, разпознаването на именителния падеж в изречение и разбирането защо две форми на едно и също местоимение не са взаимозаменяеми. Към тях се добавят задачи върху правописа на притежателните местоимения – мястото, на което се допускат едни от най-упоритите грешки в писмената реч. Глаголът заема средището на теста. Търсят се основната форма, разпознаването на минало несвършено време, разликата между две форми, които се различават единствено по ударение, и употребата на обобщено сегашно време. Отделна задача излиза извън граматиката и проверява кои глаголни времена са присъщи на различните видове текст – връзка между морфология и стилистика, която рядко се упражнява, а се пита често. Следва блок върху неличните глаголни форми: разпознаване на причастие сред близки по вид прилагателни имена, определяне на конкретен вид причастие и проверка на твърденията за граматичните признаци на причастието и деепричастието. Краят на теста е върху неизменяемите части на речта – разграничаване на предлог сред сродни думи и преброяване на наречията в изречение, задача, която изисква реален синтактичен поглед, а не разпознаване по списък. Всички задачи са с четири възможности и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая. Проверката отнема минути и позволява безспорно точкуване, а обемът е съобразен с един учебен час. За учителя това е готова контролна работа без подготовка: обхваща целия раздел в оценима форма, редува лесни и трудни задачи и показва веднага дали затруднението е при местоименията, при глаголните времена или при причастията. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно, като кратки упражнения върху една част на речта. За ученика е точна репетиция преди контролното. Приложените отговори дават възможност за самопроверка, а задачите съсредоточават вниманието върху типичните грешки – при падежните форми, при притежателните местоимения и при разграничаването на глаголните времена.

Едно действие може да бъде съобщено като факт или поискано като заповед, а разликата между двете е цялата тема на тази разработка по български език. Началото стъпва на кратък художествен откъс и показва как в него се различават двата типа глаголни форми, след което дава определението за наклонение и обяснява какво изразява отношението на говорещия към действието. Изявителното наклонение е представено чрез връзката си с глаголните времена, а повелителното, чрез четирите значения, които може да носи, тоест заповед, молба, съвет и забрана. Същинската част е посветена на образуването на формите: простите форми и за кои лица съществуват, окончанията, чрез които се получават, отрицателните форми в двата им възможни варианта, както и сложните форми с частици, които дават повелително значение и за първо, и за трето лице. Отделен раздел разглежда пунктуацията, тоест кога изречението завършва с възклицателен знак, кога с точка и кога в художествен текст може да се появи въпросителен знак, с пример за всеки случай. Добавени са и две уточняващи бележки за простите и сложните глаголни форми. Практическата част включва два теста: разширен, с шест задачи за разпознаване, образуване, отрицание, пунктуация и кратък синтактичен въпрос, и ученически, с пет задачи за бързо попълване. И двата са с ключ за самопроверка. Разработката е подходяща за въвеждане на темата, за упражнение преди класна работа и за самостоятелен преговор.

Урок за нормите на съвременния български език, разчертан за 40 минути в 10. клас. В началото е дадена информацията за урока и целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за въведение и мотивация, като е описано дори влизането в клас и поздравът, а репликите са изписани дословно. Втората част, осем минути, отговаря на въпроса какво е книжовен език и е построена като поредица от аргументи, от които първият е изведен самостоятелно. Именно оттам се стига до нуждата от норма. Нататък часът минава през петте норми поотделно: правоговорна, правописна, граматична, пунктуационна и лексикална, всяка с примери за най-честите отклонения. Отделно е предвидено и как се обяснява, че нормата не е забрана, а споразумение, което при десетокласници е важно, за да не се приеме темата като поредица от забрани. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за обобщителен урок по езикова култура и като модел за собствен план.