„На кого“, а не „на кой“: местоименията за лице като подлог и като допълнение и изборът между свой и негов. Учебна разработка по граматична норма с проверки чрез замяна, задачи и тестове с ключ, 11 клас

Имам един познат, който работи в лаборатория. Имам един познат, чиято работа е строго секретна. Двете изречения изглеждат почти еднакви, а местоименията в тях се съгласуват в противоположни посоки, и точно това разграничение е сърцевината на разработката. Началото поставя друг често объркван избор: формите кой, който, някой и никой, употребявани за лице в ролята на подлог, и формите кого, когото, някого и никого, употребявани за лице извън тази роля, с бърза проверка към всяка група и с уточнението кога нормата е задължителна и кога разговорната реч допуска отклонение. Следва разделът за притежателните местоимения, в който е разграничено притежанието на подлога от притежанието на друг човек, а отделно е разгледан изборът между свой и мой, твой, наш и ваш при първо и второ лице. Същинската част се връща към който и чийто и показва към коя дума се насочва всяко от тях, с примери от речта. Практическата част включва два теста, единият с шест задачи за избор, попълване, редактиране и обосноваване, вторият опростен ученически вариант, и двата с очаквани отговори и кратки обяснения за самооценка. Финалът добавя раздел за самоподготовка с изречения за попълване и мини-речник на четирите ключови понятия, подлог, допълнение, съгласуване и притежателно местоимение. Разработката е подходяща за упражнение върху граматичната норма, за преговор преди класно и за самостоятелна работа върху местоименията в 10 клас.

Кой или кого, някой или някого. Материалът подрежда правилата за местоименията, при които се греши най-често. Първият раздел разграничава двете групи форми и обяснява кога се употребява всяка. Формите са изведени поотделно, с примери, защото точно тук грешат и възрастни говорители. Вторият раздел е за притежателните местоимения и за избора между възвратната форма и останалите. Правилото е формулирано така, че да може да се прилага веднага: проверява се кой е подлогът на изречението. Третият раздел е за съгласуването на две относителни местоимения, което е по-рядко разглеждано, но е сред най-честите грешки в писмени текстове. В края е дадено обобщение с примери, подредено като таблица с три колони: какво се проверява, коя е правилната форма и пример. Този вид подредба позволява материалът да се използва като бърза справка, а не само за четене. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо тези грешки са толкова устойчиви: в говора формите се смесват свободно, а в писмената реч правилото остава задължително. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за проверка при писане.

Две миниформули на дъската държат целия час: подлог значи „той“, а собственик, съвпадащ с подлога, значи „свой“. Планът за урок върху местоименията и прилагането на граматичната норма започва с ясно формулирани цели и с бърз старт, в който три недовършени изречения на дъската изваждат наяве какво вече знаят учениците и как класът ще раздели материала на два блока. Основната част въвежда правилата последователно: първо разграничението между формите за подлог и за допълнение при въпросителните, относителните, неопределителните и отрицателните местоимения, с проверка чрез замяна и с примери, които учителят изписва; после притежателните местоимения и случаите, в които изборът в трето лице не е свободен, защото сменя притежателя, а с него и смисъла на изречението. Следва ръководена практика с две упражнения, в които класът първо определя ролята на думата и чак тогава избира формата, а после поправя готови изречения, между които има и такива, които вече са верни. Самостоятелната минипроверка дава пет задачи с ключ за самооценка, а отделен кратък раздел събира най-честите грешки в речта заедно с правилния вариант. Часът завършва с обобщение, с домашна работа от осем изречения по зададени условия и с кратък списък за тетрадката. Всяка стъпка носи ориентировъчно време, така че сценарият се събира в един учебен час. Планът е подходящ за учители по български език в 11 клас и за ученици, които искат подредена структура за преговор.

Проверка, посветена на местоименията – областта, в която грешките са най-чести и в устната, и в писмената реч, защото изборът на форма зависи от синтактичната позиция, а не от значението на думата. Началото стъпва върху кратък текст за подготовка на училищно мероприятие, в който целенасочено са употребени много и различни по вид местоимения. Петте задачи към него изискват анализ на конкретни форми от самия текст: каква е синтактичната роля на относителното местоимение в подчиненото изречение, коя форма е обектна и как се проверява тя, защо в определен случай не е подходяща възвратната форма, на коя дума се съгласува притежателното относително местоимение. Тъй като всички примери идват от един свързан текст, ученикът работи с реална употреба, а не с изкуствено съставени изречения. Втората част разширява проверката в няколко посоки. Една група задачи е насочена към разграничението между подложна и обектна форма при относителните, въпросителните и неопределителните местоимения, с прилагане на проверката чрез заместване с лично местоимение – похват, приложим при всяко колебание. Друга група разглежда съгласуването, като противопоставя двата случая: относителното местоимение се съгласува с предходната дума, а притежателното относително – със следващата. Именно това обратно правило е причина за най-честите грешки. Обемна група задачи е посветена на възвратното притежателно местоимение и разграничението му от обикновените притежателни форми. Тук са включени и по-трудни случаи, при които изборът променя смисъла на цялото изречение – кой е притежателят и съвпада ли той с подлога. Отделна задача изисква да се посочи къде замяната е невъзможна, без изречението да получи друго значение. Включена е и задача върху отрицателното местоимение в неговата обектна форма – случай, специфичен за писмената реч и често пренебрегван в говора. Последните три задачи изискват писане: поправяне на две изречения с обосновка на промяната, съставяне на собствени изречения с двата типа съгласуване и разграничаване на употребата на възвратната от обикновената притежателна форма чрез собствени примери с посочване на подлога и обекта. Отговорите са изнесени след задачите – с обяснения, които посочват правилото и съответната проверка, а при отворените задачи с готови примерни изречения и уточнение как се променя смисълът при избор на друга форма. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност за използване на части. На ученика служи не за запомняне на отделни случаи, а за усвояване на самите проверки, които може да прилага самостоятелно при всяко колебание в писмена работа.

Часът започва с едно недовършено изречение на дъската, а вторият му вариант вече изисква друга форма на същата дума, така правилото се появява от само себе си, преди изобщо да е формулирано. Планът за урок върху местоименията следва тази логика докрай. Първата точка изброява целите: разграничаване на формите за лице според ролята им в изречението, правилна употреба на притежателните местоимения и точно съгласуване на относителните. Втората точка описва стартовата задача и извода, който учителят записва след нея. Разделът с новите знания е разделен на три блока с обяснения, кратка проверка към всеки и подбрани примери, като изрично е отбелязано кога нормата е задължителна в писмената реч. Следват упражнения в час с готови изречения за определяне на форма, за поправяне и за съгласуване, а веднага след тях е предвидена двуминутна минипроверка с точно описани изисквания. Обобщението свежда целия час до няколко сигнала за запомняне. Домашната работа е практическа: преписване на изречения от новинарски текст с определяне на всяко местоимение и съставяне на четири собствени изречения по модел. Допълнителната задача по желание изпраща учениците да търсят сгрешено местоимение в реалната мрежова реч, да го поправят и да обяснят защо. Планът е готов за пряко използване в час по български език в 10 клас, включително от заместващ учител или за преговорен урок.

Всяка задача в този тест поставя четири варианта на едно и също изказване, от които само един е нормативен. Така проверката се приближава максимално до реалното писане – ученикът не обяснява правило, а избира формата, която звучи и е вярна. Задачите са 20, всички от затворен тип, изградени изцяло върху цели изречения. Първата група е върху разграничаването на подлог и допълнение. Проверява се коя форма се употребява при въпрос към извършителя и коя – при въпрос към този, върху когото пада действието, включително при глаголи, изискващи предлог. Няколко задачи изрично поставят въпроса кой вариант е насочен към подлога. Втората група е върху относителните местоимения в подчинено изречение. Разгледани са случаите, при които формата стои на мястото на подлога, на прякото или на непрякото допълнение, както и задължителната форма след предлог. Отделно внимание е отделено на едно често срещано нарушение – излишното дублиране на допълнението, при което изречението остава утежнено и неправилно. Третата група проверява притежателните форми. Задачите поставят изречения с двама възможни притежатели и изискват да се посочи вариантът, при който смисълът е еднозначен, както и правилото за трето лице, когато притежанието принадлежи на подлога. Четвъртата група е върху съгласуването на притежателната относителна форма по род и число, а петата – върху отрицателните местоимения и коректната конструкция при отрицание, включително след предлог. Включена е и устойчивата обобщителна конструкция с усилваща частица. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около половин учебен час. Задачите за дублирането заслужават отделно внимание. Конструкции от типа „когото уважавам го“ звучат съвсем естествено в разговорната реч и точно затова се промъкват в писмените работи. Тестът ги поставя редом с правилните варианти, така че разликата да стане видима. Полезно е и това, че почти всички неверни отговори са реални грешки, а не измислени. Ученикът разпознава в тях собствения си начин на изразяване и научава защо той не е нормативен – а това се помни много по-дълго от заучено правило. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка на всяко правило, готова за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа целият раздел с отговори може да се чете и отделно – като компактен наръчник за употребата на местоименията в писмен текст.