Природата като дом

          Както помним от изученото в 8. клас, една от главните особености на образа на света, изграждан с помощта на митовете, е неговата двоичност. Светът се мисли като място, формирано от сблъсъка на противоположни сили: светлина – тъмнина, високо – ниско, ляво – дясно, земя – вода, земя – небе, мъжко – женско, добро – зло и т.н. Една от най-важните опозиционни двойки в тази поредица е противопоставянето между природа и култура.

          В стремежа си да се самоутвърди и да се впише в божествения ред човекът трябва да си изгради един подреден свят, в който да действат ясни правила, спазвани от всички. Само така може да се избегнат неочакваните обрати в протичането на живота, да се осигури атмосфера на ред, сигурност и разум, там, където по определение няма ред, сигурност и разум. Символ на този подреден от човека свят, който сме свикнали да наричаме култура, е Слънцето и неговите богове – Амон Ра в египетската митология, Аполон в гръцката и т.н. Природата обаче не е подвластна на този установен от човека ред. В нея действат и други сили, част от които са съзидателни, но друга – страшни и разрушителни. На соларното начало се противопоставя хтоничното, чието царство е в земните недра, отвъдния свят и водите.

          Вечното противоборство между Аполоновото и Дионисиевото начало, между небето и подземния свят, между културата и природата се отразява и върху начина, по който човекът устройва своя земен свят. Център на човешкия свят е домът, населеното място, ограничен от дивото пространство с прага. В центъра на култивираното от човека пространство на дома се намира огнището, в което гори символният заместител на слънцето. В дома си човекът се чувства сигурен и защитен, което не може да се каже за дивото пространство на природата, обикновено символизирано от гората и пътя. Гората е сложен и нееднозначен символ. В нея дебнат безброй опасности, но в същото време се предлагат и много възможности. Не напразно в приказките вълшебните преобразувания на героя се извършват в дивото пространство. Пътят, от своя страна, свързва две култивирани пространства, но се налага да прекоси дивото. По него дебнат опасности, хтонични чудовища или етнически врагове, които защитникът на „нашата“ общност трябва да побеждава. С други думи, в традиционното митологично съзнание домът винаги е добро място, докато дивото пространство на природата е страшно и опасно, макар че именно в него се крият възможностите за успех и се раждат благата. Затова смяната на местата в оценката на тези две пространства е озадачаваща. Кога природата се превръща в дом, а културата – в хаос и арена на безсмислени противоборства? Това преобръщане наистина се случва през последните два века и би било интересно да намерим обяснение. В търсенето на отговор сигурно ще ни помогне и одата на Иван Вазов „При Рилския манастир“.