Процедура за учредяване на търговско дружество – видове дружества, запазване на фирма, дружествен договор, капитал и вписване

Търговското дружество се разглежда тук в целия му жизнен цикъл — от историческите му предшественици до заличаването му от търговския регистър. Материалът съпоставя отделните видове дружества по признаците, които реално ги отличават: начин на учредяване, капитал, отговорност на съдружниците и ред за прекратяване. Изложението започва с историческа част. Проследени са най-ранната сходна правна фигура в древния Рим, възникването на търговското дружество през IX–X век като форма на съвместно участие в конкретна сделка, появата на командитната форма и обособяването на кооперацията през XIX век заедно с първия закон, който я урежда. Следва понятийната основа. Дадено е законовото определение на търговското дружество, изяснени са изискванията към учредителите и правното значение на дружествения договор като основание за възникване на нов правен субект. Изброени са петте вида дружества, допускани от Търговския закон, посочени са законовите ограничения за участие на определени лица като неограничено отговорни съдружници и е направено разграничение между дружества на капитала и дружества на личността, както и между колективни и еднолични дружества. Учредителният процес е разгледан подробно и с оглед на различията между отделните форми: изискванията към формата на учредителния акт, минималното му съдържание, вписването в търговския регистър и случаите, при които се изисква и обнародване. Отделно място заемат вноските — парични и непарични, с ограниченията относно техния предмет — и правният режим на действията, извършени от името на дружеството преди неговото вписване. Централна и най-подробна е частта за капитала. Разграничени са основният, допълнителният, заемният и рисковият капитал, след което са изведени двете основни функции — икономическата и юридическата, — с уточнение как всяка от тях се проявява при персоналните и при капиталовите дружества. Разгледан е и въпросът докъде стига обезпечителната функция и защо балансовото отчитане на капитала невинаги дава вярна представа на кредиторите. Следващият раздел съпоставя капитала с имуществото на дружеството. Проследено е защо капиталът е относително постоянна, а имуществото — променлива величина, в кои моменти двете съвпадат и кога се разминават, какви са последиците при загуби над определен размер и какви специални изисквания може да постави законодателството относно структурата на капитала. Отделна част е посветена на преобразуването. Разгледани са петте форми — промяна на вида, сливане, вливане, разделяне и отделяне — с особеностите на всяка, необходимите решения и рисковете за кредиторите. Следват два самостоятелни раздела: недействителност на учреденото дружество — основанията, изчерпателно посочени в закона, редът за предявяване на иска, компетентният съд и последиците от съдебното решение; и ликвидация — предназначението ѝ, началото на производството, назначаването и правомощията на ликвидаторите, поканата до кредиторите, сроковете, разпределянето на остатъка и заличаването на дружеството. Финалът засяга съотношението между ликвидацията и производството по несъстоятелност. Текстът завършва със списък на използваната литература. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинар и за писмено или устно изпитване по икономика на предприятието, търговско право и предприемачество, а систематичното изложение го прави полезно помагало и при преговор преди изпит.

Преди да започне каквато и да е стопанска дейност, предприемачът е изправен пред въпрос, който предопределя всичко след него: под каква правна форма ще работи. Материалът е посветен изцяло на този избор и проследява последователно правните форми, признати от българското законодателство, заедно с техните предимства и недостатъци. Изложението започва с понятийната основа. Разгледан е Търговският закон като основа на правната регламентация на стопанските субекти и са изведени трите признака, по които се определя търговецът. Отделно внимание е обърнато на онези лица, които въпреки че отговарят на общите изисквания, законът изрично не смята за търговци — раздел, който често се пропуска, а е съществен при определяне на подходящата форма. Следват индивидуализиращите признаци — фирмата като търговско име и седалището, включително значението им при съвпадение на наименования и изискванията към търговската кореспонденция. Самостоятелна част е посветена на предприятието. Представени са двете концепции за неговата същност в правната литература и е посочено към коя от тях се придържа българското търговско право. Разгледано е съдържанието на предприятието — имуществените и неимуществените права, задълженията и фактическите отношения, — както и статутът му на обособено имущество, което може да бъде предмет на правни сделки. Тук е разгледано и воденето на търговските книги и годишният счетоводен отчет. Централната част на текста следва отделните правни форми. Разгледани са изискванията и процедурата за регистрация на едноличен търговец, включително ограниченията, при които регистрацията е недопустима. Следва частта за едноличните търговски дружества с държавно и общинско имущество — нормативната им уредба, начинът на преобразуване, управлението им и мястото им в приватизационния процес. Търговските дружества са представени системно. Първо са изведени общите правила за учредяване, за формиране на имуществото чрез вноски и за момента на възникване на дружеството, който при различните видове настъпва различно. След това дружествата са класифицирани по три признака — основание за възникване, отговорност на съдружниците и стопанска организация, — а всяка отделна форма е разгледана самостоятелно: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции. За всяка от тях са посочени начинът на учредяване, изискванията към капитала, органите на управление и основанията за прекратяване. Отделен раздел е посветен на кооперацията — учредяване, регистрация, отговорност и органи на управление. Заключителната част е съпоставителна и практически най-полезна. В нея са изброени основните предимства и недостатъци на едноличния търговец, на търговските дружества и на кооперацията, като изводите са насочени към реалната преценка на предприемача. Финалът разглежда и възможността правната форма да бъде променена с растежа на бизнеса, подкрепена с примери от световната практика. Текстът завършва със списък на използваната литература, оформен библиографски. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинарно занятие, за писмено изпитване или за преговор по темата в курсовете по икономика на предприятието, предприемачество и основи на правото. Систематичното изложение и съпоставителната част го правят полезен и при самостоятелна подготовка — както за учащи, така и за всеки, който за първи път се ориентира сред правните форми на стопанската дейност.

Учебна разработка по икономика и предприемачество, посветена на търговското дружество като форма на стопанска организация. Изложението представя видовете дружества, регламентирани в българското законодателство, като за всяко от тях са посочени начинът на учредяване, отговорността на участниците, устройството на управлението и правата, които произтичат от участието. В началото се въвежда самото понятие за търговско дружество като обединение на лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Разгледани са дружественият договор и уставът, съдържанието им според законодателството, както и начинът, по който се формира имуществото на дружеството чрез парични и непарични вноски. Следва частта за персоналните дружества. Събирателното дружество е представено чрез състава на участниците, имуществените и неимуществените права на съдружниците, характера на отговорността, която те носят, както и една специфична законова особеност, свързана с момента на встъпване. Командитното дружество е разгледано през разграничението между двете категории съдружници и различната степен на тяхната отговорност, както и през въпроса кой упражнява управлението. Обособени са два самостоятелни списъка – с предимствата и с недостатъците на персоналните дружества. Те обхващат процедурата по създаване, възможностите за привличане на капитал, кредитния риск, управленския капацитет и мотивационната функция, а от другата страна – характера на отговорността, трудностите при съгласуване на решенията и при разпределението на печалбата, данъчната тежест и проблемите при напускане на съдружник. Капиталовите дружества заемат централно място в разработката. Дружеството с ограничена отговорност е представено с неговия исторически произход, определение, изисквания към капитала и дяловете, условия за учредяване, права на съдружника и двата вида органи на управление. Акционерното дружество е разгледано по-подробно: двата начина на учредяване с различните изисквания към капитала, правният му статут, характерът на участието чрез акции, разграничението между номинална и пазарна стойност, правата и задълженията на акционера. Отделно са изброени видовете акции с техните особености и начина на прехвърляне, както и облигациите като средство за набиране на капитал. Посочени са задължителното съдържание на устава и двата модела на управление. Разработката съдържа и съпоставими списъци с предимствата и недостатъците на капиталовите дружества, а завършва с кратко въвеждане на кооперацията като отделна форма. На ученика материалът служи за преговор преди изпитване и за подготовка на отговор по темата, тъй като информацията е подредена по видове и позволява бързо съпоставяне между формите. На преподавателя дава готова структура за урок и основа за задачи по сравняване на персоналните и капиталовите дружества.

Курсова работа. Нормативната основа за инвентаризация е уредена от закона за счетоводството (гл.4) и Националния сметкоплан (част 1, т. В). Инвентаризацията е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.

Тест по български език върху официално-деловия стил, при който проверката тръгва от разчитането на административен документ и стига до самостоятелното му създаване. Началото представя заповед с пълния набор реквизити – номер, дата, тема, правно основание, разпоредби по точки, указание за контрол и място за подпис. Петте задачи към нея проверяват вида на документа, откриването на императивната формулировка, разпознаването на точката с ограничителна норма, клишето в края на текста и признаците на стандартизираната форма. Втората част разширява проверката. Разгледани са административно-правната терминология, начинът, по който в такъв текст се проявява минималната индивидуалност, утвърдените клишета, синтактичният паралелизъм при изброяване и правилното оформяне на служебен номер и дата – задача, при която сред вариантите са предложени няколко погрешни формата. Отделни задачи засягат забранителните конструкции, уместното служебно указание, терминологичните словосъчетания с пряко значение и обратното – реда, който нарушава официалния тон чрез разговорна експресивност. Проверява се и съответствието между използвано езиково средство и неговата функция, определянето на комуникативната сфера и правилното финализиране на документа. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване на текст. Първата е преобразуване на непринудено съобщение в официално уведомление с клише, срок, безлична конструкция и точно посочено място. Втората изисква съставяне на пълномощно с всички задължителни елементи – страни, идентификационни данни, обхват на правата, срок на валидност, дата и подпис. Третата – изброяване на пет стилистични маркера с примери от началния текст. Отговорите са придружени с обяснения, а примерните решения включват изцяло написано пълномощно, което може да служи като образец. На учителя тестът дава готова проверка. На ученика служи и с пряка практическа полза извън училище.

Тест по български език върху официално-деловия стил, изграден върху действителен образец на административен документ и завършващ със самостоятелно създаване на такъв. Началото представя цялостно оформена заповед с номер, дата, правно основание, разпореждания по точки, посочени адресати, възложен контрол и финални разпоредби. Петте задачи към нея проверяват определянето на вида на документа, разпознаването на адресатите, извличането на срока за изпълнение, откриването на императивните формули и разпознаването на изречението в страдателен залог. Този подход е особено ценен: ученикът работи с реален документ, а не с изкуствено съставени изречения. Втората част разширява проверката към характерните белези на стила. Разгледани са клишетата, уместни в заповед или писмо, терминологичните словосъчетания, композиционната последователност на разпоредителния документ, паралелните конструкции при изброяване, правилното финално указание. Отделни задачи засягат лексикалните особености – преобладаването на прякото значение, – формулирането на нормативна забрана с неутрален тон, реквизитите в документооборота, официалните обръщения и заключения, подредбата на кратко заявление, изискванията към словореда и съответствието между използвано средство и целта му. Последните три задачи изискват създаване. Първата е преобразуване на непринудено изречение в два официални варианта – заповеден и безличен – с обяснение как се променя степента на официалност. Втората изисква съставяне на кратко служебно писмо с посочени реквизити, клишета, паралелни конструкции и изречение в страдателен залог. Третата – изброяване на пет стилистични маркера с примери. Отговорите са придружени с обяснения, а примерните решения включват изцяло написано служебно писмо, което може да служи като образец. На учителя тестът дава готова проверка. На ученика служи и с практическа полза при съставяне на документ.