Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено допълнително изречение

Подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпросите какво, що, кого. Свързва се с главното най-често с подчинителните допълнителни съюзи че и да, с въпросителни местоимения и въпросителни наречия, с въпросителни частици.

Подчиненото допълнително изречение се отделя от главното със запетая, ако се свързва с него с подчинителния съюз че, например: Тя признала на баща си, че всичко било така. (Нар. приказка) Възможно е сложното изречение да започва с подчинено допълнително изречение със съюза че. Тогава запетаята се поставя след подчиненото изречение: Че го обичаш, зная добре.

Не се пише запетая пред подчинено допълнително съобщително изречение със съюза да, употребен еднократно, например: Биографията помага на читателя да разбере по-добре поведението и качествата на героя, отношението на автора към него.

Когато съюзът да е употребен многократно, пред първото подчинено допълнително изречение не се пише запетая, а пред следващите се пише: Той заповядал да вържат царицата за опашката на един луд кон, да му ударят сто камшика, да го напъдят в гората. (Нар. приказка) А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. (Елин Пелин)

Пред съюза да, употребен многократно, не се пише запетая, когато въвежда последователно подчинени едно на друго допълнителни изречения, например: Забравих да ти кажа да си дойдеш по-рано.

Не се пише запетая пред изречение - косвен въпрос, въвеждано еднократно от въпросително местоименно наречие или въпросителна частица: Само Йовка със своята изострена чувствителност усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха. (Елин Пелин)

Пред подчинени допълнителни изречения, свързани многократно с въпросителни думи, се пише запетая с изключение на първото: Попитах го защо закъснява, къде е ходил, с кого е бил.

Устойчиви цялости, функциониращи като подчинено допълнително изречение в сложното изречение, не изискват употребата на запетая, например: Извикай когото намериш. Прочети каквото и да било от тази книга.

Ако подчиненото допълнително въпросително изречение стои пред главното, след него се пише запетая, например: Къде им е гробът, днес никой не знай. (Ив. Вазов)

Ако главното изречение е въпросително и ако цялото сложно съставно изречение се схваща като въпросително, след него се пише въпросителен знак, например: Кой казва, че мойта родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци? Кой казва, че тя е на място последно, без владетел велик, без велики творци? (П. Пенев) Но кой ви знай, че спите в тез полета? (Ив. Вазов)

При пропуснат съюз се пише тире или двоеточие, например: И мислиш - живот е това, живот, преизпълнен с поезия. (Н. Вапцаров).

Когато главното изречение е подбудително, а подчиненото допълнително изречение се откроява със своята въпросителна интонация, в края на сложното изречение се пише въпросителен знак, например: Кажи ми сега кой изнамери българската азбука? (Ив. Вазов)