Къде застава запетаята: сложното съставно изречение с подчинено определително и подчинено подложно. Правила с примери

Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.

Едно изречение на дъската, в което са скрити и съчинителни, и подчинителни връзки, е отправната точка на този урок по български език. Разработката тръгва от конкретен пример и стъпка по стъпка стига до определението за сложно смесено изречение: най-малко три прости изречения, между които има и двата вида връзка. Следва частта за строежа, в която се разграничават случаите, когато съчинителната връзка свързва главни изречения, когато свързва подчинени и когато подчинено изречение се вмъква между две съчинени части. Всяко положение е показано с отделно изречение и с кратък разбор кое просто изречение каква роля изпълнява в него. Същинската част е посветена на пунктуацията и е подредена в две ясни групи: случаите, в които запетая не се пише, и случаите, в които тя е задължителна. Разгледани са съюзите и съюзните думи, около които ученикът обикновено греши, положението на частици и уточняващи думи пред връзката, две поредни съюзни връзки и двойните съюзи. Всяко правило върви със свое изречение пример и с обяснение защо запетаята стои или липсва точно на това място, така че да се разпознава принципът, а не да се запаметяват изолирани случаи. Финалната част обобщава наученото в кратък списък с опорни точки за строежа и за пунктуацията. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелно упражняване на пунктуацията при по-дълги изречения.

Едно и също изречение може да започне с главната мисъл или да я подготви, а понякога подчиненото се вмъква насред главното. Наблюдението върху кратък откъс показва и трите възможности още в началото. Първата част подрежда словореда на сложното съставно изречение в три случая: подчинено след главното, подчинено преди главното и подчинено между частите на главното. Всеки случай е показан с изречение образец и с обяснение какво пояснява подчиненото, а към тях е добавено правилото кога в края на подчиненото задължително стои запетая. Следващият раздел разглежда изреченията с повече от едно подчинено. Разграничени са два случая: две подчинени, които зависят от едно и също главно, и подчинено, което зависи от друго подчинено, откъдето се получава верига. Всеки случай е разчленен на съставните си части. Най-подробна е частта за пунктуацията. В нея са събрани правилата кога се пише запетая, включително при съставни съюзи и когато пред съюзната връзка стоят думи от подчиненото изречение, както и случаите, в които запетая не се пише: при въпросителни думи и при съчетания с уточняващи наречия. Всяко правило е придружено с изречение образец. Обобщението в края събира словореда и пунктуацията в кратък списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване и преговор на темата, за подготовка по пунктуация и за упражнения върху сложното съставно изречение.

Подреден справочник по пунктуация, който събира на едно място правилата за отделянето на еднородни и обособени части и за препинателните знаци в сложните изречения по състав. Първата част е за еднородните части: кога отделянето със запетая е задължително, как се променя правилото при съюзите „и“ и „или“ според това дали са употребени еднократно, или повторно, и как се оформя обобщаващата дума в зависимост от мястото ѝ спрямо изброяването. Следва разделът за обособените части и за случаите, в които вместо запетая се пише тире. Същинската част е посветена на сложното изречение. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, съчинените изречения от съединителен, противоположен и разделителен тип, както и случаят, в който се налага точка и запетая, защото вътре в отделните части вече има много запетаи. Отделно място е отредено на сложното съставно изречение. Проследени са подчинените определителни изречения, включително когато подчиненото не започва със съюзната връзка и когато представлява непряк въпрос; подчинените допълнителни изречения и разликата при еднократна и при повторна употреба на съюзната дума; подчинените обстоятелствени изречения в трите им възможни позиции спрямо главното. Показан е и особеният случай, в който изпуснатата съюзна връзка се замества с двоеточие. Накрая е събрана поредица от по-сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава отделно внимание. Всяко правило е илюстрирано с примери от Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, както и с мисли на известни автори, така че употребата на знака се вижда в истински текст, а не в измислено изречение. Справочникът е подходящ за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане на съчинение.

Пунктуацията на сложното съставно изречение с подчинено допълнително, обяснена случай по случай и подкрепена с пример към всяко правило. В началото е припомнено какво пояснява подчиненото допълнително изречение, на кои въпроси отговаря и с какви съюзи, местоимения и частици се свързва с главното. Следва основната част, подредена по свързващата дума. Отделно са разгледани случаите със съюза че, включително когато сложното изречение започва с подчиненото изречение, и случаите със съюза да, където разликата между еднократната и многократната употреба променя пунктуацията, а последователно подчинените едно на друго изречения се държат по свой начин. Нататък са изведени косвените въпроси, въведени еднократно или многократно с въпросителни думи, както и устойчивите цялости, които изглеждат като подчинено изречение, но не искат запетая. Разгледан е и обратният ред, при който подчиненото въпросително изречение стои пред главното. Последната част се занимава с крайния знак: кога цялото сложно изречение получава въпросителен знак и какво се пише при пропуснат съюз. Примерите са от народни приказки и от Вазов, Елин Пелин и Вапцаров. Подходяща е за упражнение и преговор преди самостоятелна работа, за подготовка по пунктуация и за бърза справка при писане на съчинение.

Над града се издига хълм, който се губи в облаците, а склоновете му приканват пътника да се изкачи: точно от такова изречение започва този урок по български език за сложното смесено изречение. В началото е поставен примерът за наблюдение и двата въпроса към него: от колко прости изречения е изградено и с какви съюзи и съюзни думи са свързани те. Оттам се стига до определението и до най-важния признак на конструкцията. Следва разделът за съчинителната връзка, разгледана поотделно на двете места, на които тя се появява в сложното смесено изречение. Всеки случай е показан с изречение, с отделяне на главните и на подчинените части и със схема с условни означения, а накрая е обяснено как изглежда схемата при по-дълги конструкции. Най-подробната част е посветена на пунктуацията. Отделно са изброени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки от тях с пример, и отделно е разгледан често бърканият въпрос кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите и, или и да. Разликата е обяснена чрез разположението на простите изречения едно спрямо друго. Финалното обобщение събира правилата в кратък списък и подрежда сложното смесено изречение до сложното съчинено и сложното съставно, за да се вижда по какво се различават трите. Подходящо за самостоятелна подготовка, за преговор преди класна работа и за упражнения по синтактичен разбор и поставяне на запетаи.