Къде застава запетаята: сложното съставно изречение с подчинено определително и подчинено подложно. Правила с примери
Зареждане на оценките…
Сложното съставно изречение съдържа едно самостойно и едно или повече подчинени изречения. Връзката между простите изречения е подчинителна.
Подчиненото определително изречение пояснява съществително име или местоимение от главното, самостойното просто изречение.
Когато подчиненото определително изречение е след главното, пред него се пише запетая. Ако е пред главното, след него се поставя запетая. Ако е между частите на главното изречение, от двете страни се огражда със запетаи, например:
Книгата е приказна лампа, която дарява на човека светлина в най-далечните и тъмни пътища на живота. (А. М. Упит) Който не умее да мълчи, той никога нищо не ще направи! (Дат. мъдрост) Думите, които идват от сърце, винаги достигат до сърце. (Низами)
Ако относителното местоимение е придружено от предлог, запетаята се поставя пред предлога, например: Дом, в който няма книги, прилича на тяло, лишено от душа. (Цицерон)
Когато подчиненото определително изречение започва с друга дума, а не със съюзната връзка, запетаята се поставя пред думата, с която започва подчиненото изречение, например: Тая шумна сган се предвождаше от прочутия тогава черкезки големец Джамбалазът, свиреп и кръвожаден кавказки разбойник, от тайфата на когото беше пукнала пушката, що простря мъртъв Ботева вчера. (Ив. Вазов)
Не се пише запетая пред съюза ДА, употребен еднократно, например: Изведнъж той даде знак да спрат. (Й. Йовков) Ако подчиненото изречение, въведено чрез съюза ДА, стои след съществително, което е придружено с показателно местоимение, то се отделя със запетая, например: Тази мисъл, да поеме вината върху себе си, го вълнуваше.
Подчиненото подложно изречение служи за подлог на главното изречение. Ако подчинителното подложно изречение е пред главното, след него се пише запетая, например: Който копае гроб другиму, сам пада в него. (Бълг. пословица) Който дава милостиня, не обеднява. (Исп. мъдрост)
Еднократно употребени подложни изречения след безлични глаголни изрази не се отделят от главното със запетая, например: Приятно ми е да се разхождам из парка.
Пред няколко подложни изречения със съюза ДА се пише запетая с изключение на първото: Неприятно и неприлично е да се говори на висок глас в превозните средства, да се плюе в училищната сграда, да се ядат семки по време на учебните часове.
Не се пише запетая пред наречието САМО и пред съюза И, когато заедно с относителното местоимение който свързват по-тясно подчиненото подложно изречение с главното, например: За екскурзията ще разкажат само които са били там.
Свързани материали
Кога се пише запетая: основните положения на пунктуационната норма, обяснени с примери от българската литература. Справочник
Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.
Къде стои запетаята, когато изречението е и съчинено, и подчинено: урок по български език върху сложното смесено изречение и неговата пунктуация
Едно изречение на дъската, в което са скрити и съчинителни, и подчинителни връзки, е отправната точка на този урок по български език. Разработката тръгва от конкретен пример и стъпка по стъпка стига до определението за сложно смесено изречение: най-малко три прости изречения, между които има и двата вида връзка. Следва частта за строежа, в която се разграничават случаите, когато съчинителната връзка свързва главни изречения, когато свързва подчинени и когато подчинено изречение се вмъква между две съчинени части. Всяко положение е показано с отделно изречение и с кратък разбор кое просто изречение каква роля изпълнява в него. Същинската част е посветена на пунктуацията и е подредена в две ясни групи: случаите, в които запетая не се пише, и случаите, в които тя е задължителна. Разгледани са съюзите и съюзните думи, около които ученикът обикновено греши, положението на частици и уточняващи думи пред връзката, две поредни съюзни връзки и двойните съюзи. Всяко правило върви със свое изречение пример и с обяснение защо запетаята стои или липсва точно на това място, така че да се разпознава принципът, а не да се запаметяват изолирани случаи. Финалната част обобщава наученото в кратък списък с опорни точки за строежа и за пунктуацията. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелно упражняване на пунктуацията при по-дълги изречения.
Чак когато запетаята не се пише: словоред и пунктуация на сложното съставно изречение. Учебен материал за трите места на подчиненото изречение, за веригата от подчинени и за случаите без запетая (7. клас)
Едно и също изречение може да започне с главната мисъл или да я подготви, а понякога подчиненото се вмъква насред главното. Наблюдението върху кратък откъс показва и трите възможности още в началото. Първата част подрежда словореда на сложното съставно изречение в три случая: подчинено след главното, подчинено преди главното и подчинено между частите на главното. Всеки случай е показан с изречение образец и с обяснение какво пояснява подчиненото, а към тях е добавено правилото кога в края на подчиненото задължително стои запетая. Следващият раздел разглежда изреченията с повече от едно подчинено. Разграничени са два случая: две подчинени, които зависят от едно и също главно, и подчинено, което зависи от друго подчинено, откъдето се получава верига. Всеки случай е разчленен на съставните си части. Най-подробна е частта за пунктуацията. В нея са събрани правилата кога се пише запетая, включително при съставни съюзи и когато пред съюзната връзка стоят думи от подчиненото изречение, както и случаите, в които запетая не се пише: при въпросителни думи и при съчетания с уточняващи наречия. Всяко правило е придружено с изречение образец. Обобщението в края събира словореда и пунктуацията в кратък списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване и преговор на темата, за подготовка по пунктуация и за упражнения върху сложното съставно изречение.
Къде застава запетаята: правила за пунктуацията при еднородни и обособени части и при сложните изречения
Подреден справочник по пунктуация, който събира на едно място правилата за отделянето на еднородни и обособени части и за препинателните знаци в сложните изречения по състав. Първата част е за еднородните части: кога отделянето със запетая е задължително, как се променя правилото при съюзите „и“ и „или“ според това дали са употребени еднократно, или повторно, и как се оформя обобщаващата дума в зависимост от мястото ѝ спрямо изброяването. Следва разделът за обособените части и за случаите, в които вместо запетая се пише тире. Същинската част е посветена на сложното изречение. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, съчинените изречения от съединителен, противоположен и разделителен тип, както и случаят, в който се налага точка и запетая, защото вътре в отделните части вече има много запетаи. Отделно място е отредено на сложното съставно изречение. Проследени са подчинените определителни изречения, включително когато подчиненото не започва със съюзната връзка и когато представлява непряк въпрос; подчинените допълнителни изречения и разликата при еднократна и при повторна употреба на съюзната дума; подчинените обстоятелствени изречения в трите им възможни позиции спрямо главното. Показан е и особеният случай, в който изпуснатата съюзна връзка се замества с двоеточие. Накрая е събрана поредица от по-сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава отделно внимание. Всяко правило е илюстрирано с примери от Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, както и с мисли на известни автори, така че употребата на знака се вижда в истински текст, а не в измислено изречение. Справочникът е подходящ за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане на съчинение.
Кога да сложим запетая пред „че“ и пред „да“: пунктуация на сложното съставно изречение с подчинено допълнително изречение
Пунктуацията на сложното съставно изречение с подчинено допълнително, обяснена случай по случай и подкрепена с пример към всяко правило. В началото е припомнено какво пояснява подчиненото допълнително изречение, на кои въпроси отговаря и с какви съюзи, местоимения и частици се свързва с главното. Следва основната част, подредена по свързващата дума. Отделно са разгледани случаите със съюза че, включително когато сложното изречение започва с подчиненото изречение, и случаите със съюза да, където разликата между еднократната и многократната употреба променя пунктуацията, а последователно подчинените едно на друго изречения се държат по свой начин. Нататък са изведени косвените въпроси, въведени еднократно или многократно с въпросителни думи, както и устойчивите цялости, които изглеждат като подчинено изречение, но не искат запетая. Разгледан е и обратният ред, при който подчиненото въпросително изречение стои пред главното. Последната част се занимава с крайния знак: кога цялото сложно изречение получава въпросителен знак и какво се пише при пропуснат съюз. Примерите са от народни приказки и от Вазов, Елин Пелин и Вапцаров. Подходяща е за упражнение и преговор преди самостоятелна работа, за подготовка по пунктуация и за бърза справка при писане на съчинение.
Едно изречение с два вида връзка: сложното смесено изречение, схемите и запетаите му, урок по български език с примери
Над града се издига хълм, който се губи в облаците, а склоновете му приканват пътника да се изкачи: точно от такова изречение започва този урок по български език за сложното смесено изречение. В началото е поставен примерът за наблюдение и двата въпроса към него: от колко прости изречения е изградено и с какви съюзи и съюзни думи са свързани те. Оттам се стига до определението и до най-важния признак на конструкцията. Следва разделът за съчинителната връзка, разгледана поотделно на двете места, на които тя се появява в сложното смесено изречение. Всеки случай е показан с изречение, с отделяне на главните и на подчинените части и със схема с условни означения, а накрая е обяснено как изглежда схемата при по-дълги конструкции. Най-подробната част е посветена на пунктуацията. Отделно са изброени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки от тях с пример, и отделно е разгледан често бърканият въпрос кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите и, или и да. Разликата е обяснена чрез разположението на простите изречения едно спрямо друго. Финалното обобщение събира правилата в кратък списък и подрежда сложното смесено изречение до сложното съчинено и сложното съставно, за да се вижда по какво се различават трите. Подходящо за самостоятелна подготовка, за преговор преди класна работа и за упражнения по синтактичен разбор и поставяне на запетаи.