Разказ по преживяно на тема „Бялото кокиче“ по „По жицата“: Малкото цвете, което превръща благородната лъжа в надежда за живот

Разказът, предаден от бащата, който вози болното си дете. Готов преразказ от името на Гунчо. Текстът започва с пътуването: много дни по горещите прашни пътища на Добруджа и каруцата, която друса по белия път. След това е предадено чувството на бащата, когато поглежда към дъщеря си, чрез сравнение, а не чрез оплакване. Подробно е предадено идването на болестта: нощта, прекарана на открито в полето по време на жътва, и онова, което следва. Отделно са предадени срещите с добри хора по пътя, включително съветът, който получава от един от тях. Нататък разказът стига до овчаря край шосето и до момента, в който той тръгва след тях. В целия текст гледната точка е издържана последователно: бащата предава само онова, което сам е видял, чул или преживял, а пряката реч е превърната в непряка. Отделно личи и как е издържана гледната точка: бащата не знае онова, което читателят вече знае, и никъде не го предугажда. Обемът съответства на изискванията за класна работа. Материалът е подходящ като образец за собствен преразказ от името на герой, за подготовка за класна работа и за упражнение върху гледната точка.

Готово ученическо съчинение, което продължава разказа оттам, докъдето Йовков го оставя. Текстът започва там, където свършва оригиналът: каруцата продължава по добруджанското шосе, жегата е непоносима, прахът се вдига под колелата. Преломът е предаден чрез реплика на детето, което пръв забелязва нещо в небето, а не чрез описание отстрани. След това е предадена реакцията на бащата: как вдига глава, какво вижда между жиците и как устните му затреперват. Отделно е предадена и реакцията на майката, чиито сълзи този път са други, което е и същинската разлика спрямо началото на разказа. Финалът дава на майката реплика, с която надеждата от чужда история се превръща в тяхна собствена. Текстът е издържан в стила на оригинала: кратки изречения, пестеливи описания и чувство, предадено чрез жест. Отделно личи и как е решено най-трудното: продължението не преповтаря разказа, а довършва онова, което той оставя открито. Обемът съответства на изискванията за класна работа. Материалът е подходящ като образец за собствен разказ по въображение върху изучавана творба, за подготовка за класна работа и за упражнение върху продължаването на сюжет.

Пътят към едно село и към едно чудо, за което героят не е сигурен дали изобщо съществува, е рамката на този преразказ. Разказът на Йордан Йовков е предаден изцяло от името на бащата Гунчо, който сам представя себе си, поминъка си и семейството си, преди да стигне до най-тежкото. В началото читателят научава откъде е героят, с какво се прехранва, какво носи от морето и колко деца е изгубил. След това започва самото пътуване с каруцата в жегата и срещата с овчаря край шосето, предадена с подробностите, които един беден човек забелязва пръв: кучетата, кръпките по ризата, треперещите пръсти. Средната част следва разказа на Гунчо за дъщеря му: молбите ѝ да отиде на жътва, нощта между снопите, страхът, който остава след нея, и безсилието на лекарите, сменяни един след друг. Оттам повествованието стига до слуха, донесен в селото, и до решението, взето не от вяра, а от бащинска обич. Финалната част остава при кратката среща край каруцата и при думите, разменени под жиците, без да издава как героят ги приема и какво остава в него след тях. Текстът е воден последователно в първо лице, с непряка реч и без диалог, в стила на говора на героя. Подходящ е като образец за преразказ от името на герой, за домашна работа и за упражнение по смяна на гледната точка в час по български език.

Разказът, предаден от овчаря, който само е стоял край шосето. Готов преразказ от гледната точка на Моканина. Текстът започва с представяне: разказвачът се назовава по име и обяснява, че това лято е запладнявал стадото си все на една и съща поляна край шосето. След това е предадена обстановката: горещо, прашно лято, което подготвя настроението. Подробно е предаден мигът, в който кучетата се разлайват срещу непознат селянин, а после и самата среща с поздрава и въпроса за пътя до селото. Отделно е предадена битовата подробност с кожената кесия и цигарата, която прави разговора достоверен. Нататък разказът стига до чутото: че децата им не траят, че вече са изгубили две-три, и до сведенията за момичето и за възрастта му. В целия текст гледната точка е издържана последователно: овчарят предава само онова, което сам е видял и чул, а пряката реч е превърната в непряка. Отделно личи и как е решено най-трудното: разказвачът предава чужда история така, както я е чул, без да я допълва и без да я обяснява. Материалът е подходящ като образец за собствен преразказ от името на герой и за подготовка за класна работа.

Пълният текст на един от най-четените разкази на Йордан Йовков, поместен така, както се изучава в училище, без съкращения и без преразказ. Действието започва в жегата на жътвения ден край шосето, където овчарят Петър Моканина пази стадото си и отбива кучетата от един непознат селянин. Още преди да е чул каква е бедата, Моканина разбира, че този висок, беден и мек човек не се е отбил при него току-тъй. В каруцата чака жена с черен чумбер и болно момиче, а въпросът, с който бащата се обръща към овчаря, изглежда прост само на пръв поглед. Оттам нататък целият разказ върви по една тънка нишка: думата, която Моканина ще избере, и цената, която тя му струва. Текстът дава на ученика всичко, върху което се работи в час: разказът на бащата за нощта между сноповете, поверието за бялата лястовица, пейзажът с телеграфните стълбове и накацалите по жицата лястовички, живата народна реч на героите, скъпият за Йовков детайл, местата, на които разказвачът мълчи, и последните реплики, заради които финалът се помни. Подходящ за четене преди анализ, за точно цитиране в съчинение и в отговор на литературен въпрос, за подготовка на характеристика на Петър Моканина и за преговор върху разказите на Йордан Йовков.

Приказката, разказана от онзи, когото всички отхвърлят. Готов преразказ на основните епизоди от името на грозното патенце. Текстът започва с първото усещане след излюпването: светлина, зеленина и гласовете на братята и сестрите наоколо. Именно тази сетивна подробност веднага установява гледната точка. Оттам разказът минава към откритието, че нещо не е наред: по-голямо, по-сиво и по-грозно от останалите. Подробно е предаден птичият двор, където започва истинското мъчение, а после бягството през стобора и уплахата на малките птички. Следва престоят при дивите патици с присъдата, която те произнасят, и накрая пристигането в сиромашката селска колиба с жената, котарака и кокошката. В целия текст глаголното време е издържано последователно, пряката реч е превърната в непряка, а оценките са дадени като преживяване на разказвача, а не като коментар отстрани. Отделно личи и как е издържано най-трудното: разказвачът не знае края на собствената си история и затова никъде не го предугажда. Материалът е подходящ като образец за собствен преразказ от името на герой, за подготовка за класна работа и за упражнение върху гледната точка.