Ренесансът в Англия и развитието на театъра

          Историческите процеси в английското общество се различават сериозно от общото развитие на Европа. Стремежът към независимост и самостоятелно определяне на пътя, по който страната да върви, още през Средновековието се изразява в непрекъсната борба срещу най-големия авторитет на тогавашния свят – католическата църква. По онова време, за да бъде една страна независима в своята политика, е трябвало да има своя църква. Затова и в английското общество непрекъснато се водят религиозни войни, завършили с възцаряването на кралица Елизабет I, която с желязна ръка налага английския вариант на протестантството и принципите на абсолютната монархия.
          Заедно с това Англия преживява време на изключително бурно развитие, свързано с нейните завоевателни походи по целия свят. Войната, завоеванието, дори пиратството се превръщат в държавна политика и в резултат към Англия започват да се стичат огромни богатства. Това създава предпоставки за сериозни промени в цялото обществено устройство.
          От една страна, религиозните войни и абсолютната монархия принуждават кралицата да се огради с кръг от предани лично на нея хора – благородници и обикновени граждани. В резултат на това мнозина забогатяват и се издигат, без оглед на произхода им. Това води до заличаване на съсловните разлики между аристокрация и буржоазия – нерядко синове на месари и бакали се домогват до високи държавни постове. От друга страна, бурното развитие на капитализма, настъпило вследствие на завоевателната политика, издига материалното положение на все по-широки слоеве от населението. Повишава се общото равнище на грамотност и култура – процес, който е неразривно свързан с новите обществени реалности.
          В цялото това бурно развитие се променя и светогледът на хората, тяхната ценностна система, проблемите, с които се сблъскват. Средновековните представи за Бога като център на вселената, а за краля като негов наместник на земята, вече не отговарят на политическата реалност. Средновековната представа за спасението на душата като върховно благо, което трябва да се заплати с бедност и страдания, вече не стига на хората. Те виждат около себе си как ловките и предприемчивите преуспяват, как на почит са верните на краля, а не спазващите божиите предписания. Отворила се е възможност да живееш добре тук и сега и стремежът към това става неудържим. В тази ситуация английското общество охотно приема идеите на европейските ренесансови мислители, че в центъра на света стои не Бог, а Слънцето и че не друг, а човекът и неговите интереси са най-важните ценности на този свят. От друга страна, владетелят вече не се мисли като божи наместник, чиято основна задача е да пази световния ред, а по-скоро като светски управител, чиято основна цел са интересите на държавата, независимо от средствата, които използва.
          Тези бурни промени както в устройството на обществото, така и в начина, по който хората възприемат и осмислят света, води до това, че хората все по-често се изправят пред проблеми, чието решение не знаят. Не знаят и според каква морална норма да търсят решението. Нито богослужебните книги, нито произведенията на средновековната литература, проповядващи вечните и неизменни религиозни истини, могат да дадат отговор на тези болезнени въпроси. Трябва да се търсят нови начини.
          И тогава, под влияние на идеята, че новото развитие минава през връщането към античните корени, се появява театърът. Също както и в древногръцкия полис и в Англия театърът започва да играе важна обществена роля. С представянето на заплетени истории за болезнени амбиции, политически убийства, разрушени животи, прелюбодействия, кръвосмешения и много други нарушения на моралните и космическите закони, театърът провокира своите зрители към търсене на трудни морални решения. При това без да прибягва до директни поучения, а развличайки го, събуждайки неговия естествен интерес и любопитство.
          За да бъдат театралните представления толкова интересни и завладяващи, важна роля играе и фактът, че в тогавашна Англия театърът не е бил държавна политика, а бизнес. От това, колко е пълен театърът, е зависело колко пари ще спечелят авторът и актьорите. В град като Лондон са съществували няколко театъра, които са се конкурирали помежду си. За да привличат публика, драматурзите е трябвало да измислят все по-интересни и все по-завладяващи сюжети, които да отговарят на широкия масов вкус. А освен това да излагат проблемите достатъчно ясно, като остър сблъсък на различни позиции, така че да бъдат разбрани и от необразована публика. Затова и историите, представяни в Лондонските театри, не са се занимавали с отвлечени въпроси, а със земни проблеми, които са вълнували хората в техния всекидневен живот. Може ли в името на властта да убиеш брат си и да се ожениш за жена му? Трябва ли да отмъстиш за подлото убийство, или е по-добре да разобличиш убиеца, за да покажеш как не бива да се постъпва? Как да оживееш в свят, в който всеки преследва собствения си интерес и не се спира пред нищо, за да се добере до целта си? Това са вечните проблеми на човешкото съжителство, които вълнуват и днес. И затова произведенията на Елизабетинския театър се превръщат в част от вечната художествена съкровищница на човечеството и то не като музейни експонати, а като творби, способни да събудят интереса и размислите на съвременната публика.