Театърът като бизнес и като изпитание за съвестта: Ренесансът в Англия и развитието на елизабетинския театър, обзорен учебен материал
Зареждане на оценките…
Историческите процеси в английското общество се различават сериозно от общото развитие на Европа. Стремежът към независимост и самостоятелно определяне на пътя, по който страната да върви, още през Средновековието се изразява в непрекъсната борба срещу най-големия авторитет на тогавашния свят – католическата църква. По онова време, за да бъде една страна независима в своята политика, е трябвало да има своя църква. Затова и в английското общество непрекъснато се водят религиозни войни, завършили с възцаряването на кралица Елизабет I, която с желязна ръка налага английския вариант на протестантството и принципите на абсолютната монархия.
Заедно с това Англия преживява време на изключително бурно развитие, свързано с нейните завоевателни походи по целия свят. Войната, завоеванието, дори пиратството се превръщат в държавна политика и в резултат към Англия започват да се стичат огромни богатства. Това създава предпоставки за сериозни промени в цялото обществено устройство.
От една страна, религиозните войни и абсолютната монархия принуждават кралицата да се огради с кръг от предани лично на нея хора – благородници и обикновени граждани. В резултат на това мнозина забогатяват и се издигат, без оглед на произхода им. Това води до заличаване на съсловните разлики между аристокрация и буржоазия – нерядко синове на месари и бакали се домогват до високи държавни постове. От друга страна, бурното развитие на капитализма, настъпило вследствие на завоевателната политика, издига материалното положение на все по-широки слоеве от населението. Повишава се общото равнище на грамотност и култура – процес, който е неразривно свързан с новите обществени реалности.
В цялото това бурно развитие се променя и светогледът на хората, тяхната ценностна система, проблемите, с които се сблъскват. Средновековните представи за Бога като център на вселената, а за краля като негов наместник на земята, вече не отговарят на политическата реалност. Средновековната представа за спасението на душата като върховно благо, което трябва да се заплати с бедност и страдания, вече не стига на хората. Те виждат около себе си как ловките и предприемчивите преуспяват, как на почит са верните на краля, а не спазващите божиите предписания. Отворила се е възможност да живееш добре тук и сега и стремежът към това става неудържим. В тази ситуация английското общество охотно приема идеите на европейските ренесансови мислители, че в центъра на света стои не Бог, а Слънцето и че не друг, а човекът и неговите интереси са най-важните ценности на този свят. От друга страна, владетелят вече не се мисли като божи наместник, чиято основна задача е да пази световния ред, а по-скоро като светски управител, чиято основна цел са интересите на държавата, независимо от средствата, които използва.
Тези бурни промени както в устройството на обществото, така и в начина, по който хората възприемат и осмислят света, води до това, че хората все по-често се изправят пред проблеми, чието решение не знаят. Не знаят и според каква морална норма да търсят решението. Нито богослужебните книги, нито произведенията на средновековната литература, проповядващи вечните и неизменни религиозни истини, могат да дадат отговор на тези болезнени въпроси. Трябва да се търсят нови начини.
И тогава, под влияние на идеята, че новото развитие минава през връщането към античните корени, се появява театърът. Също както и в древногръцкия полис и в Англия театърът започва да играе важна обществена роля. С представянето на заплетени истории за болезнени амбиции, политически убийства, разрушени животи, прелюбодействия, кръвосмешения и много други нарушения на моралните и космическите закони, театърът провокира своите зрители към търсене на трудни морални решения. При това без да прибягва до директни поучения, а развличайки го, събуждайки неговия естествен интерес и любопитство.
За да бъдат театралните представления толкова интересни и завладяващи, важна роля играе и фактът, че в тогавашна Англия театърът не е бил държавна политика, а бизнес. От това, колко е пълен театърът, е зависело колко пари ще спечелят авторът и актьорите. В град като Лондон са съществували няколко театъра, които са се конкурирали помежду си. За да привличат публика, драматурзите е трябвало да измислят все по-интересни и все по-завладяващи сюжети, които да отговарят на широкия масов вкус. А освен това да излагат проблемите достатъчно ясно, като остър сблъсък на различни позиции, така че да бъдат разбрани и от необразована публика. Затова и историите, представяни в Лондонските театри, не са се занимавали с отвлечени въпроси, а със земни проблеми, които са вълнували хората в техния всекидневен живот. Може ли в името на властта да убиеш брат си и да се ожениш за жена му? Трябва ли да отмъстиш за подлото убийство, или е по-добре да разобличиш убиеца, за да покажеш как не бива да се постъпва? Как да оживееш в свят, в който всеки преследва собствения си интерес и не се спира пред нищо, за да се добере до целта си? Това са вечните проблеми на човешкото съжителство, които вълнуват и днес. И затова произведенията на Елизабетинския театър се превръщат в част от вечната художествена съкровищница на човечеството и то не като музейни експонати, а като творби, способни да събудят интереса и размислите на съвременната публика.
Свързани материали
Огледало, поставено пред времето: Английският ренесанс и трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Литературен анализ на епохата, светогледа на драматурга и строежа на трагедията
Защо трагедията става водещ жанр точно тогава, когато човекът престава да е сигурен, че светът се върти около него? Разработката започва от голямата картина на епохата: Ренесансът в Англия, интересът към Античността, влиянието на италианската и френската мисъл, укрепването на страната и разцветът на театъра. Оттам е проследена и пукнатината в хуманистичния оптимизъм, която научните открития отварят, а с нея и новото усещане за самота на човека сред безкрайната вселена. Втората част представя Уилям Шекспир и възгледа за изкуството като огледало, поставено пред човека и пред времето, включително пред най-тъмните им черти. Обяснено е защо за драматурга човекът не е хармонично, а раздвоено същество и как това разбиране слиза върху героите. Същинската част е посветена на „Хамлет“. Разгледана е връзката между личността, държавата и световния ред и какво следва, когато една от трите сфери се пропука. Отделен акцент е поставен върху жанра: как драмата за отмъщение е преобразена, защо развръзката се бави и каква работа вършат ретроспекцията и ретардацията. Ходът на действието е проследен по етапи, от атмосферата в Елсинор до финала. Последният дял събира нравствените и философските проблеми на творбата: сложността на човешката природа, разминаването между идеал и действителност, привидността и същността, меланхолията и въпроса за човешкото достойнство. Подходящо за устен отговор върху трагедията, за преговор върху епохата и като основа за писмена работа.
Векът е разглобен: английският Ренесанс и трагедията „Хамлет“, анализ на епохата, жанра и проблемите
Обзорна учебна статия, която подрежда наведнъж контекста и същинския разбор на една от най-изучаваните трагедии в световната литература. Първият дял очертава английския Ренесанс: границите на епохата, античните и европейските влияния върху нея, обстоятелствата, които издигат Англия и нейния театър, и кризата на ренесансовия хуманизъм, довела до промяна в самоусещането на човека и до разцвета на трагедията като жанр. Вторият дял представя светогледните идеи на Шекспир: как драматургът разбира целта на изкуството, какво означава прочутата му мисъл за света като сцена и по какъв начин свързва в едно личността, държавата и света. Тази връзка е показана и чрез сюжетната схема на „Хамлет“, изведена в три стъпки. Следващите части се занимават с жанровото своеобразие на творбата и с определенията, които тя получава, а после проследяват хода на драматическото действие по звена, от експозицията до похвата, който забавя развръзката, с цитат от ключовата реплика на принца. Накрая нравствено философските проблеми на трагедията са изведени един по един и обвързани с духа на Късния ренесанс: сложността на човешката природа, разминаването между идеала и действителността, несъответствието между привидност и същност, меланхолията и лудостта, човешкото достойнство. Всеки от тях е формулиран така, че да може да се използва като готова опорна точка в съчинение. Статията е подходяща за подготовка за класна работа и матура, за реферат върху Шекспировата епоха, за теоретичната част на съчинение по „Хамлет“ и като въведение преди по-подробна работа върху образа на принца.
Човекът на мястото на Бога: културата на Ренесанса, разработка за хуманизма, изкуството и новите литературни жанрове
Изложението обяснява как Европа стига до епоха, в чийто център вече не стои Бог, а човекът, и какво следва от тази промяна за литературата. Първата част се занимава с прехода от Средновековието: защо средновековната култура е феодална, а не само религиозна, как растящият градски живот и занаятчийското производство отварят път на личната предприемчивост и как още в рамките на християнската идеология се сблъскват две противоположни схващания за същността на човека. Оттам е изведена идеята за човешкото достойнство и появата на хуманизма, подкрепена с прочутата реч на Джовани Пико дела Мирандола и с античната мисъл, че човекът е мярка за всички неща. Втората част представя основните белези на ренесансовата култура. Обяснено е защо тя изоставя латинския и приема езика на свободния гражданин, какво следва от това за националните култури и защо интересът се насочва към сетивния свят, тялото, чувствата и природата. Разгледано е и разбирането за произведението на изкуството като занаятчийска работа, подчинена на правила, и защо при това схващане водещо изкуство се оказва живописта. Отделен дял е посветен на литературата: новите теми на земния живот, майсторството, разбирано като „техне“, и жанровете, които епохата създава или преобразява, сред които новелата, сонетът, баладата, драмата и романът. Самостоятелен акцент е поставен върху книгопечатането и последиците му за появата на литературната публика, а накрая е обяснено на какво се дължи единството на ренесансовата култура въпреки различията между отделните страни. Разработката е подходяща за подготовка по литература върху Ренесанса, за уводен преговор преди изучаването на Бокачо, Петрарка и Шекспир и за теми върху хуманизма и мястото на човека в новата епоха.
„Небе от звезди, нарисувано върху сламен покрив“: учебен текст за елизабетинския театър и лондонската сцена по времето на Шекспир
Как е изглеждал един лондонски театър по времето на кралица Елизабет I и защо точно тази сцена е искала от зрителя да си доизмисли света: кратък учебен текст за постройката, за сцената и за правилата на представлението. В началото е устройството на сградата: дървеният затворен двор, галериите от три страни, привилегированите места на по-заможните зрители и това, което сцената е имала в дъното си. Обяснено е и за какво е служел покривът над част от сцената, как е бил боядисан отдолу и защо оттам са слизали някои от героите. Следва най-важното следствие от тази подредба: липсата на декори и начинът, по който времето и мястото на действието все пак стигат до публиката. Обяснено е и какво печели представлението от тази липса. Финалната част е за самите изпълнители: пищните костюми и перуките, кой е играел женските роли и каква е била задачата на актьора, който излиза като пролог. Текстът е удобен за въведение към културата на Ренесанса и към драмите на Шекспир, за отговор на въпрос за елизабетинската сцена и за подготовка на кратко изложение или презентация в час.
Светлината на разума и преобразяването на света. Подробен и разширен литературно-исторически анализ на Просвещението като културна епоха - идеи, общество, литература, изкуства, въпроси и отговори
Епохата е представена като духовен, обществен и художествен облик на едно време. Въведението обяснява раждането на века на разума, а следващият раздел очертава времевия и географския обхват. Централната част изброява идеите: критиката на обществения ред, философските идеи и силата на разума, религиозната търпимост, личните права и свободи, развитието и прогреса. Следва раздел как Просвещението променя света, а после отделни части за литературата и за другите изкуства през епохата. Заключението обобщава изводите. Въпросите и задачите започват от това от какво се поражда просвещенската идея за човешкия прогрес. Единадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста, което прави разработката удобна за реферат и за преговор преди изпитване по литературна история. Разделянето на идеите по точки дава готова структура за отговор, а частта за изкуствата показва, че промяната не остава само в книгите. Отговорите са конкретни и подходящи за преразказване. Обемът позволява разработката да служи и като въведение, и като справочник. Отговорите са разгърнати дотолкова, че да могат да се използват наготово при устно изпитване.
Есе по морален проблем: „Религия, Ренесанс и човечност“ – жестът на бащата и личният ренесанс на владетеля
Есе, което открива ренесансовото не в епохата, а в един жест – решението на бащата да поръча още два пръстена, вместо да издигне единия син над другите. Именно този прочит е находката. Показано е, че бащата не отхвърля правилото, а го променя, защото то пречи на справедливостта – и точно това е ренесансовата смелост, сведена до един-единствен домашен избор. Темата е връзката между вярата, епохата и човечността, а опората е притчата за трите пръстена от „Декамерон“ на Джовани Бокачо. Началото стъпва на въведението към новелата и на един израз на разказвачката – призивът да се слезе на земята. Оттам е изведено какво представлява епохата: не отказ от вярата, а интерес и към земните дела. Оттам следва разборът на владетеля. Показано е, че той е представен с уважение, но постъпва като обикновен човек в нужда, а религиозният въпрос му служи само за прикритие. Оттук е направено едно тежко наблюдение – че историята е пълна с войни в името на Бога, водени за земи и власт. Средището е образът на другия герой. Изведено е противоречието, че точно чуждият по вяра се оказва носител на разум и достойнство, и че вместо да спори чия вяра е по-добра, той изравнява всички. Оттам идва разборът на самата притча и вече споменатият жест на бащата. Особено силна е втората половина, в която есето излиза в съвременността, при това не с общи думи. Приведени са примери от класната стая, от квартала и от мрежите – как груповите правила действат като вяра и как страхът да не бъдеш изключен кара човек да повтаря чужди думи. Именно тази част прави работата лична, а не преписана. Отделен раздел разглежда финала и промяната у владетеля. Показано е защо признанието на грешката е по-силно от властта, а оттам е изведено и понятие, което авторът въвежда сам – личният ренесанс като вътрешна готовност да се промениш. Заключението предлага мерило: че си струва онази вяра или идея, която пази човечността, а не онази, която унижава. Последното изречение е дълго и обхватно и завършва с изброяване на четири различни знака, включително отсъствието на такъв. Тонът е личен от началото до края, а позицията е заявена изрично на няколко места. Обемът е около девет хиляди знака, което позволява текстът да се използва и на части. Преподавателят получава образец за есе, в което съвременните примери са конкретни, а не отвлечени. Абзаците вършат работа и поединично, като теми за спор. Ученикът разполага с готова позиция по чувствителна тема и с модел как личният опит се вплита в разсъждение върху литературна творба.