Човекът на мястото на Бога: културата на Ренесанса, разработка за хуманизма, изкуството и новите литературни жанрове
Зареждане на оценките…
ПРЕХОДЪТ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ КЪМ РЕНЕСАНС
Средновековната култура е феодална по своя характер, въпреки че най-често я определяме като религиозна. Но макар християнството да е водеща идейна тенденция, средновековната култура все пак успява да покрие цялото многообразие на тогавашния живот. В нея има място и за простонародния карнавал, и за хуманистичната латинска традиция, и за аристократичната изтънченост, и за културата на средновековния град. Точно в това многообразие на средновековната култура се крият и възможностите за нейното преодоляване, защото животът се развива и една друга сила неусетно взема надмощие. Силата на все по-бързо развиващите се градски живот и култура.
Занаятчийското, а по-късно и манифактурното производство отварят вратите на индивидуалната човешка предприемчивост. Личните качества започват да играят все по-голяма роля при определяне индивидуална съдба на човека, за сметка на наложените религиозни ограничения и правила. През XII - XIII век, още в рамките на средновековната християнска идеология се разразява конфликт между две противоположни схващания за същността на човека. Според едното той е греховно, низше същество. Но според не малко умове божественото начало у него е много по-силно. Идеята, че човекът трябва да живее, за да изкупи първородния грях и така да заслужи мястото си на небето, се заменя от състраданието към тежката му участ. Така се появява идеята за човешкото достойнство, освободено от църковната догма и строгата феодална йерархия.
Постепенно се оформя идеята за един нов световен ред, в чийто център стои не Бог, а човекът. Появява се идеологията на хуманизма (от лат. homo – човек). Най-последователно тя е изразена от представителите на флорентинската школа в Италия. Същността й се съдържа в прочутата реч на един от нейните най-достойни представители, Джовани Пико дела Мирандола, „За достойнството на човека“, откъс от която прочетохме в началото. Основната теза на тази реч е: Човекът е свободен да направи от себе си това, което той сам поиска – звяр или бог. Което е в пряка връзка с идеите на античната философия, според която „човекът е мярка за всички неща“. Оттук идва и увереността на хуманистите, че тяхната идеология е възраждане на античната култура. От това схващане се ражда и името на новата епоха – Ренесанс (Възраждане).
ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕНЕСАНСОВАТА КУЛТУРА
Като Начин на действие на свободния човек, на личната инициатива и свобода, ренесансовата култура възприема и езика, на който хората говорят в обикновения живот. На мястото на латинския, задължителен за църковните служби и за трудовете на средновековните философи и теолози, идва езикът на свободния гражданин. Затова ренесансовата култура на е универсална като средновековната, а показва различия в зависимост от страната, в която се развива – Италия, Германия, Испания, Англия, Франция и т.н. Тази знакова промяна отваря вратата за развитието на националната идея, довела до създаването на разнообразни национални култури и в края на краищата – до появата на националните държави.
Създадена в условията на занаятчийската ценностна система, ренесансовата култура преоткрива насладата от творението, разбрано в най-общия смисъл на тази дума – от божественото творение, до занаятчийското произведение на майстора художник, който създава своите изделия, съперничейки си с Бога. Оттук идва и подчертания интерес към цялостния сетивен свят - човешкото тяло, чувствата и страстите, природата. По времето на Ренесанса произведението на изкуството се възприема именно като резултат от занаятчийска работа, чрез която майсторът може да демонстрира своите умения и художествен усет. Това е и причината по времето на Ренесанса да се появят подробни и много високи правила за това, как се „правят“ различните художествени произведения и индивидуалното художествено майсторство започва да се цени по умението на художника да спазва тези правила. В резултата на това схващане водещото изкуство по времето на Ренесанса се оказва живописта. Тя дава най-големи възможности за проява на ренесансовата идея за художествено творчество – е богатството на сетивните образи, багри и сюжети, въплътили в себе си и телесното, и духовното начало.
Същите предпоставки важат и за развитието на литературата – едно по-абстрактно и идеологическо изкуство. Ренесансовата литература също насочва своя поглед към земния живот, разгръщайки в творбите си водещите хуманистични идеи. На мястото на религиозните сюжети, житията и проповедите, целящи да напътстват и да дават примери за подражание, идват песните и разказите, които подтикват човека към размисъл за същността на чисто земните му проблеми – приятелството, любовта, честта и достойнството, стремежа към материално и духовно благополучие. Също както и при живописта, майсторството на ренесансовия писател основно се определя от способността му да изработи своя шедьовър по правилата на занаята - „техне“.
В стремежа си да осъществи своито много по-сложни художествени задачи – както в идейно и съдържателно отношение, така и като въздействие върху публиката, ренесансовата литература изработва редица нови жанрове или значително развива някои от вече съществуващите като романа и драмата. От новите жанрове заслужава да се споменат новелата на Бокачо, сонетът на Петрарка, френската балада, рондото и мадригалът и т.н. В драмата наследените от Античността трагедия и комедия се изпълват е ново съдържание, поставяйки съвсем нови обществени и човешки проблеми. Но най-голям разцвет получава романът. Именно по времето на Ренесанса той става онзи жанр, който по-късно ще се превърне в гръбнак на цялата европейска литература.
От друга страна, по времето на Ренесанса се извършва и най-голямата революция в разпространението на писменото слово – открита е печатарската преса. Нейното значение за развитието не само на художествения, но и на цялостния обществен живот е огромно. Неслучайно именно книгопечатането бе обявено за откритието на отминалото хилядолетие. То дава възможност да се развие пазар на литературни произведения, да се съставят лични и обществени библиотеки, да се развие широк образован слой, способен да общува е писменото слово. Така се създава и литературната публика, отменила привилегията на духовенството и аристокрацията за общуване е книгата. Вярно е, че до появата на наистина масова публика трябва да мине още време, но началото на процеса е дадено.
Създаването на литературни произведения на различни езици позволява да се развият културни традиции, отразяващи особеностите на съответната страна. Затова процесите, протичащи в отделните европейски държави, не са съвсем еднакви. По това ренесансовата култура се различава от средновековната универсалност. Различията обаче не пречат на взаимните влияния. За пример може да се посочи фактът, че много от комедиите на Шекспир вземат сюжетите си от новелите на „Декамерон“.
Единството на ренесансовата култура се дължи на това, че тя възприема от Античността принципа на подражанието. Най-напред ренесансовите художници подражават на древните. Когато този подход дава видими резултати и италианските градове се превръщат в образци на красота и богатство, останалите кралски фамилии и градове в Европа започват да подражават на тях. Така в литературните традиции на Франция, Германия, Испания и Англия проникват италианските сонет и новела. В същото време своеобразието на всяка национална култура предопределя и развитието на романа във Франция и Испания, и на драмата в Англия.
Свързани материали
Ренесансът – въпроса с отговори и сравнителна таблица със Средновековието: хуманизъм, антропоцентризъм, литература и изкуства
Тридесет и четири въпроса с отговори и една сравнителна таблица – материал, който покрива цяла епоха от три различни страни едновременно. Устройството е тройно и точно това го отличава. Първо изложение по раздели, после два отделни набора въпроси, а накрая таблица, която подрежда всичко в две колони. Разработката е върху Ренесанса и започва с определението на самото понятие, с ролята му на преход и с двете двойки противопоставяния, чрез които епохата се осмисля спрямо предходната. Културната част въвежда разграничението между двата светогледа и обяснява как единият отстъпва пред другия, без това да означава отричане. Тук е и произходът на понятието за хуманизъм – включително откъде идва самата дума и какви пет дисциплини обхваща първоначално. Историческата част проследява защо епохата не настъпва едновременно навсякъде и посочва различните ѝ начални моменти по страни. Отделно е обяснено значението на двата вида език и връзката му с раждането на националните литератури. Литературният раздел разглежда светския и хуманистичния характер на творчеството, типа автор, типа читател и промяната, която внася книгопечатането. Особено ценна е частта за темата за лудостта – обяснено е защо тя не е болест, а художествен начин да се покаже сблъсък. Следва раздел за изобразителните изкуства с над двадесет имена в три области, а също и обяснение защо религиозната тематика постепенно отстъпва пред светската. Втората част са петнадесет въпроса с разгърнати отговори, следвани от още деветнадесет под отделно заглавие. Вторият набор е по-мисловен – там въпросите питат защо, а не какво, и няколко от тях са формулирани като дилема. Именно този втори набор издига материала. Един от въпросите например пита дали новият светоглед означава безбожие, или обратното – и отговорът внимателно разграничава двете. Финалната част е сравнителна таблица между двете епохи. Тя е с повече от петнадесет реда, групирани в пет големи признака, и позволява разликите да се видят наведнъж. Преподавателят получава готов урок за няколко учебни часа плюс таблица, годна за раздаване или за пренасяне върху дъската. Двата набора въпроси вършат работа и поединично – единият като проверка, другият като повод за беседа. Ученикът разполага с материал, който покрива целия раздел – от определението до отделния художник. Тридесет и четирите готови отговора вършат работа при преговор преди изпит, при отговор на литературен въпрос и при съчинение.
„Човекът е мярка на всички неща“: културата на Ренесанса. Обзор на епохата, хуманизма и ренесансовата литература
Ренесансът е епохата, в която човекът излиза в центъра на света, а този учебен текст показва как точно се случва тази промяна. В началото епохата е представена в широкия ѝ контекст: какво означава самото понятие, как се превежда то на български и защо трите века между XIV и XVI век се възприемат като жизнеутвърждаваща промяна в политиката, икономиката, науката и изкуството. Отделено е внимание на стопанските и обществените предпоставки: разпадането на натуралното стопанство, развитието на търговията, разделението на труда, появата на пазарите и на новото търговско съсловие. Същинската част извежда основните черти на ренесансовата култура като ясна система: преходът от теоцентризъм към антропоцентризъм, връщането към Античността и нейните естетически модели, секуларизацията на съзнанието и хуманизмът. Понятието „хуманизъм“ е обяснено в два плана, тесен и широк, като е проследено и как самата дума се появява в университетската среда на XV век. Тук са формулирани принципите, чрез които хуманистите определят ценността и достойнството на човека. Самостоятелен акцент е поставен върху периодизацията на епохата: Предренесанс, Ранен, Висок и Късен ренесанс, всеки със своите постижения и представители, подредени прегледно и удобно за преговор. Следващата част се спира на литературата на Ренесанса: защо творците предпочитат родния език пред латинския, какви нови жанрове и практики възникват и кое произведение се приема за програмен литературен труд на епохата. Финалната част добавя уточнение, което често се пропуска: доколко изобщо може Ренесансът да се противопоставя на Средновековието и как ренесансовият идеал за човека съчетава античното и християнското начало. Текстът е подходящ за подготовка за час, за класна работа и за изпит, както и като въведение преди четенето на Петрарка, Бокачо, Сервантес и Шекспир.
Ренесансът - възраждането на човека, античната култура и новия поглед към света. Периоди в Ренесанса и Хуманизмът като основен светоглед на епохата. Въпроси и отговори
Прегледът е по-стегнат и подреден в шест части. Първата определя Ренесанса и очертава периодите му в рамките от XIV до XVII век. Втората представя хуманизма като основен светоглед на епохата. Третата разглежда ренесансовата литература и новия образ на човека, който тя създава. Четвъртата е посветена на темата за любовта, а петата на Късния Ренесанс и на кризата на хуманизма, което обяснява защо епохата не завършва с празник. Шестата обобщава основните идеи. Въпросите и отговорите изясняват какво е Ренесанс, какви периоди има в него, къде възниква и в кои държави достига разцвет, кои са водещите изкуства, какви са основните светогледни идеи и кои писатели създават литературата на епохата. Тринадесет въпроса с отговори и задачи придружават текста. Умереният обем прави разработката удобна за бърза подготовка преди час и за преговор преди изпитване. Включването на кризата на хуманизма е важно, защото показва, че епохата има и своя тъмна страна, а това е необходимо за разбирането на късните ренесансови творби. Отговорите са кратки и ясни. Отговорите са кратки, ясни и лесни за запомняне. Отговорите са разгърнати дотолкова, че да могат да се използват наготово при устно изпитване.
Ренесанс – въпроси и отговори: значение на епохата, историческите промени, светогледът, изкуствата и авторите
Материал върху цяла епоха, при който едно и също съдържание се предлага два пъти – първо като изложение по раздели, после като въпроси с разгърнати отговори. Именно тази двойна подредба му дава двойна полза. Първата половина се чете като урок, втората се преговаря преди изпитване. Разработката обхваща Ренесанса и е устроена в девет озаглавени части. Началото обяснява самото име на епохата и защо значението на думата се превръща в название на цяло време. Оттам следва противопоставянето със Средновековието – какво се променя в представата за човека. Отделна част е за произхода. Обяснено е защо промяната тръгва точно от Италия, кой град е наречен люлка на епохата и как оттам се утвърждава понятието хуманизъм. Средището на изложението са историческите обстоятелства. Тук са изброени четирите големи промени – в производството, в географските представи, в разпространението на знанието и в църковната власт, – всяка с конкретни имена и събития. Особено силна е частта за светогледа. Тя е разгърната в четири номерирани точки: преклонението пред Античността, завръщането на тялото и радостта от живота, откриването на човешката индивидуалност и отделянето на науката от религиозния светоглед. Именно втората от тях рядко се обяснява толкова ясно. Показано е как едно и също нещо – човешкото тяло – сменя знака си от грях към достойнство. В частта за изкуствата са назовани над двадесет имена – в живописта, архитектурата, музиката и литературата, всяко със своя принос. Тук е и наблюдението за универсалната личност, която съчетава изкуство и наука. Втората половина е с шест въпроса, следвани от подробни отговори. Те не преповтарят изложението, а го подреждат другояче – по-стегнато и с ясни изброявания. Особено ценен е последният въпрос. Той изисква едновременно връзката и разликата със Средновековието, тоест не позволява едностранен отговор. Материалът завършва с обобщение на авторите и творбите, при което е обяснено коя страна на човека разкрива всеки от тях. За преподавателя това е готов урок за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Въпросите служат за проверка в края, а частите вършат работа и поединично – например само светогледът или само изкуствата. За ученика материалът покрива целия раздел – от историческия фон до отделния автор. Годен е за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпит, а шестте отговора могат да се използват направо.
Сън и пробуждане: разработка върху Ренесанса, антропоцентризма, хуманизма и двете фази на епохата
Една епоха се нарича „възраждане“, но назовава така не себе си, а онова, което възкресява. Разработката тръгва точно оттам: от името на Ренесанса и от двете опозиции, с които неговите дейци описват отношението си към Средновековието. В началото е очертано мястото на епохата в европейската история и е обяснено защо тя се осъзнава като нов ден след дълга нощ. Показано е откъде извира усещането за дълбока промяна и на какво се дължи оптимизмът на ранната ѝ фаза. Следващият раздел е посветен на културата на Ренесанса. Теоцентричното мислене на средните векове е съпоставено с антропоцентризма и е проследено с какви обществено-икономически промени е свързана появата на новия светоглед. Оттук се стига до хуманизма: какво означава думата, откъде тръгва, кои пет дисциплини влизат в първоначалната хуманистична програма и на какво се противопоставя тя. Обяснен е и идеалът за всестранно развитата личност, илюстриран с двама италиански творци, чийто списък от занимания сам по себе си е аргумент. Отделно внимание е отделено на новата градска култура и на буржоазните отношения, както и на въпроса какво точно откриват хуманистите в античното наследство и защо то им е необходимо. Втората голяма част разглежда литературата и историята на епохата. Дадена е хронологията по страни, от италианския образец до по-късните развития във Франция, Испания и Англия. Проследено е съперничеството между латинския и народните езици, както и връзката между този езиков обрат и утвърждаването на новите национални държави. Финалната част въвежда разделението на Ранен и Висок ренесанс, като посочва какво отличава световъзприемането и литературата на всяка от двете фази и кога започва кризата на хуманизма. Разработката е подходяща за подготовка за час и за изпит върху литературните епохи, за увод към ренесансовите творби и за реферат върху хуманизма и културата на Ренесанса.
Човекът застава в центъра на света: обща характеристика на ренесансовата култура, обобщен преглед за часовете по литература
Кратък и подреден преглед на Ренесанса като културна епоха, събран в три части и построен като конспект от стегнати тези, удобни за преговор и за водене на бележки. Първата част проследява прехода от Средновековие към Ренесанс: какъв е характерът на средновековната култура, каква роля играе християнството в нея и как постепенно се променя мястото на отделния човек. Показано е кога и в каква посока се обръща оценката за човешкото същество, какво измества представата за страданието като изконна съдба и кое философско течение израства от тази промяна. Втората част очертава самата ренесансова култура: с какви свободи е свързана тя, каква е връзката ѝ с езика, с националната идея и с появата на националните държави, какво отличава образите и сюжетите на ренесансовото изкуство и кое изкуство е водещо през епохата. Третата част е посветена на ренесансовата литература: каква проблематика излиза на преден план, какъв античен идеал за майсторство се възражда, какво става с жанровете и кой от тях получава най-голям разцвет, каква нова публика се появява, кое техническо откритие променя разпространението на книгата и кое изкуство поема водещата роля в средата на 16 век. Прегледът е подходящ за бърза подготовка по темата за Ренесанса, за преговор преди изпитване върху епохата, за увод към анализ на ренесансова творба, както и като основа за собствен план или реферат.