Сбит преразказ на II част на „Една българка“ от Иван Вазов: Срещата, която превръща милостта в обещание за спасение

     Баба Илийца бърза към Черепишкия манастир, защото носи болното си внуче и се надява там да му прочетат молитва за здраве. Детето страда от две седмици и нищо не му помага. Жената вярва, че само молитвата може да донесе спасение.

     Докато върви, тя си спомня срещата с млад бунтовник. По-рано, преди да премине Искъра, го е видяла в гората. Момъкът е изморен, гладен и изплашен. По външния му вид личи, че е един от оцелелите четници. Той я моли за хляб, защото е много гладен.