Атанас Далчев
    Синеокото момче


    На Ал. Геров


    Стаята полека потъмнява,
    става тъмно като във гора.
    Синеокото момче оставя
    своята игра.

    И привлечено от смъртен тропот,
    от далечен тропот на коли,
    спира пред големия прозорец:
    пролетният дъжд вали.

    Въздухът трепери, лястовици
    режат като ножици дъжда
    и вървят по електрическите жици
    капчици вода.

    Малкото момче във здрача слуша
    как расте градинската трева
    и растат на неговите устни
    някакви слова.

    И само` то почва да говори
    с лястовиците, със вечерта,
    със помръкналите кръгозори,
    с бога и света.

    1930 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave