Атанас Далчев
Синеокото момче
На Ал. Геров
Стаята полека потъмнява,
става тъмно като във гора.
Синеокото момче оставя
своята игра.
И привлечено от смъртен тропот,
от далечен тропот на коли,
спира пред големия прозорец:
пролетният дъжд вали.
Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда
и вървят по електрическите жици
капчици вода.
Малкото момче във здрача слуша
как расте градинската трева
и растат на неговите устни
някакви слова.
И само` то почва да говори
с лястовиците, със вечерта,
със помръкналите кръгозори,
с бога и света.
1930 г.
@bgmateriali.com
