Първата дума и рано загубената илюзия: „Кон“ от Атанас Далчев, пълен текст на стихотворението

Пълният текст на стихотворението „Синеокото момче“ от Атанас Далчев, с посвещението и с годината под него, поместен в цялост, без съкращения и без коментар. Петте строфи се четат за минута, а записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в съчинение или в отговор на литературен въпрос. Личат и опорите на внушението: потъмняващата стая, прекъснатата игра, прозорецът, лястовиците и капчиците по жиците, а накрая думите, които се раждат върху устните на детето. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на творбата, преди да започне тълкуването ѝ.

Сияен ден след дъждовна нощ и една случайна среща по пътя от градината: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Среща“ от Атанас Далчев, с оригиналното делене на стиховете и с годината под текста. Творбата започва с картина на разцъфтяващата пролет, в която всичко блести: прозорците, керемидените стрехи, мократа зеленина и езерото, от което слънцето изтръгва огньове. В тази светлина по пътя се връщат петима безноги инвалиди върху своите колички и гледат разлистените клони. Насреща им се търкалят други колички, детски, изведени на предобедна разходка. Оттам нататък текстът следи мълчанието на жените, погледа на мъжете подир децата и онова, което се събира в душите им, докато светлината продължава да блести отвсякъде. Стихотворението е удобно за четене в час, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на Далчевата поезия, за работа върху контраста между пейзажа и човешката съдба и за подготовка на съчинение върху състраданието. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самата творба.

Същата творба, но разгърната в два учебни часа вместо в един. Планът предлага пълния вариант за 80 минути. В началото е формулирана целта на урока и е дадена структурата му, разделена по части. Встъпителната част отделя десет минути: първо въпрос към класа, а след това два блока, единият за Любен Каравелов като автор, другият за епохата на Възраждането. Десет минути са за четенето и запознаването с творбата, като е указано, че учителят чете бавно и с чувство, а след прочита следват въпроси. Осем минути са отделени на заглавието, началото и края, като заглавието получава самостоятелен блок с въпроси към учениците. По-дългото време позволява всяка част да бъде разгърната истински, вместо да се минава набързо, което е и предимството на двучасовия вариант. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се използва допълнителното време за изразително четене и за работа с образите, за което в един час не остава място. Вторият час завършва с творческа задача. Планът е подходящ за преподаване в два свързани часа, за подготовка на млад учител и като модел за собствен разширен план.

Едно дете пита стария си дядо защо плаче над черните бразди, а отговорът превръща обикновения ден на нивата в най-тежкия ден от живота на един войвода. Тук е поместен текстът на Ботевото стихотворение, без разбор и без бележки. Началото е въпросът за облака, който се задава откъм гората и Балкана, и за това дали ще донесе дъждец дребен, или страшна буря. Следва разговорът: детето си спомня какъв юнак е бил дядото, как е седял сред юнаци като баща с брадата, и не разбира защо сега едва влачи ралото. В отговора старецът праща момчето към селото, където хората вече са се събрали на мегдана, и назовава онова, което ще види там. Средната част е разказът за двамата братя войводи и за причината, поради която бащината дружина се самоизбива. От нея излиза и стихът, останал в езика като поговорка за несговорната дружина. Финалът връща бурята, която вече не е само небесна: закапват едри капки, крякат гъски и патки, всички тичат към селото, а дядото не ще да разпряга. Последната реплика принадлежи на него и в нея е събрана цялата тежест на творбата. Текстът е подходящ за четене преди урок върху Христо Ботев, за цитиране в съчинение върху темата за разединението и за подготовка по темите за бащата и сина, за дълга и за националните раздори.

Късното стихотворение на Атанас Далчев от 1971 г. е поместено тук с целия си текст, четирите строфи в автентичния им вид. Внезапният дъжд сварва двама души на улицата и ги скрива под дърветата, до затворената будка. Оттам нататък творбата прави своя тих обрат: подслонът под преплетените клони връща двамата към нещо отдавнашно и стаята на спомена се оказва по-близка от улицата, на която стоят. Далчев държи всичко върху няколко предмета, цветове и звуци, така както е в цялата му поезия. Текстът е удобен за четене на глас, за учене наизуст, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за работа върху предметността и паметта у Далчев. Разбор и въпроси не са приложени: публикувано е самото стихотворение.

Стихотворение за гора, което всеки българин е чувал, разгърнато в учебен час от четиридесет минути. Встъпителната част отделя седем минути: две за влизане в час и загрявка, три за автора Любен Каравелов и две за епохата на Възраждането. Репликите на учителя са изписани дословно, а към всеки въпрос стои очакваният отговор. Четири минути отиват за четенето на творбата, като е указано и какво следва веднага след прочита. Още четири минути са отделени на заглавието, началото и края, разгледани поотделно, което позволява да се види как творбата е рамкирана. Нататък часът минава през образа на гората, през чувството на изгнаника и през посланието. Отделно е предвидено и как се обяснява защо стихотворението е написано далеч от България и какво следва оттам за тона му. В края са добавени задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо гората в стихотворението не е пейзаж, а образ на самата родина, и как това се вижда от подбора на думите. В края са дадени и въпроси с отговори. Планът е подходящ за преподаване по литература, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху кратка лирическа творба.