Пет стъпки до главното изречение: сложното съставно изречение в синтаксиса. Учебен материал за съчинителната и подчинителната връзка, за съюзните думи и за разграничаването на главното от подчиненото изречение (7. клас)

Час, в който куфарът на Джерард и едно кратко решение служат за начало на разговора: от двата примера на дъската учениците сами стигат до разликата между равноправните и зависимите прости изречения. Разработката е сценарий на учителя, разписан по етапи с ориентировъчно време и с репликите, които се дават на класа. След организационния момент върви въвеждането чрез двете примерни изречения и въпросите към учениците, с отбелязани очаквани отговори, а изводът се формулира заедно с класа. Следва блокът за припомняне на съчинителните и на подчинителните връзки, оформен на дъската в две подточки, с кратки упражнения към всяка от тях. Преходът към новата тема е даден с готова реплика на учителя. Основната част въвежда същността на сложното съставно изречение и схемата на дъската за главното и подчиненото изречение. След това работата върви стъпка по стъпка върху конкретно изречение: откриване на сказуемите, на съюзната връзка, определяне на главното и на подчиненото, със стрелка към поясняваната част. Затвърждаването включва задача за разпознаване на вида на изреченията и задача за преобразуване на съчинено изречение в сложно съставно със запис на схемата. Обобщението е оформено като записи на дъската, а домашната работа е поставена по теми, с изискване подчинените изречения да са от различен вид. Планът е готов за пряка употреба в час по български език и за подготовка на урок по синтаксис.

Всичко за сложното изречение на едно място, подредено така, че да служи и като справочник по време на упражнения. Изходната точка е простото правило, с което се разпознава сложното изречение: броенето на сказуемите, а оттам и умението да се разпознава съставното глаголно сказуемо. Първият голям дял е сложното съчинено изречение. Обяснено е какво означава простите изречения да са самостойни по смисъл и с какви съюзи се свързват, след което са разгледани поотделно съединителното, разделителното, противоположното и разнородното сложно съчинено изречение. При всяко има списък на характерните съюзи и пример. Вторият дял е сложното съставно изречение. Тук поясненията тръгват от идеята коя част на главното изречение е заместена от подчиненото и как се открива тя чрез въпрос. Разгледани са четирите подвида: с подчинено допълнително, с подчинено обстоятелствено, с подчинено определително и с подчинено подложно изречение. За всеки подвид са дадени въпросите, на които отговаря подчиненото изречение, начините на свързване, примерни изречения с разбора на въпроса в скоби, както и отделно оформено правило за пунктуацията, включително случаите, в които запетая не се пише. Третият дял представя сложното смесено изречение и обяснява откъде идват правилата за запетаите при него. Справочникът върши работа при упражнения по синтаксис, при подготовка за класна работа и за изпит, както и при съмнение къде точно да падне запетаята в дълго изречение.

Кое изречение носи основната мисъл и кое зависи от нея? Оттук започва разработката за сложното съставно изречение, която тръгва не от определение, а от наблюдение върху три изречения. Ученикът сам вижда как в едното простите изречения са равноправни, в другото едното пояснява и зависи от другото, а в третото се редуват двата типа връзка; така сложното съставно се очертава на фона на сложното съчинено и на сложното смесено. Следва разделът за същността, който изяснява защо главното и подчиненото са смислово и граматически неравноправни, кои подчинителни съюзи и съюзни думи ги свързват и как се проверява дали дадено просто изречение може да съществува самостоятелно. Отделна част разглежда словореда и показва трите възможни места на подчиненото изречение, всяко със схема и с пример, включително случая, в който то е вмъкнато между частите на главното. Най-подробният раздел е за пунктуацията: първо са подредени случаите, в които запетая се пише, а след това онези, в които тя не се пише, сред които еднократният съюз да, въпросителните думи, съседството с кратък съюз, отрицателната частица и уточняващите наречия. Всяко правило е придружено с пример и с кратко обяснение защо знакът стои или отсъства точно там. Обобщението събира наученото в няколко реда за преговор. Разработката е полезна при упражнение по синтаксис, при подготовка за класна работа и при редактиране на собствен текст.

Разликата между „Видях Ани и говорих с нея“ и „Видях, че Ани говори с тебе“ изглежда дребна, но зад нея стои цялата логика на сложното съставно изречение. Този учебен материал я обяснява стъпка по стъпка и стига до най-трудното: къде се пише запетая. Изложението започва с подчинителната връзка: кое изречение е главно и кое подчинено, с кои съюзи се свързват двете, кога връзката е безсъюзна и по какво относителните и въпросителните думи се различават от съюзите. Следва таблица, която съпоставя подчинителната връзка в простото и в сложното изречение, а след нея е изяснена същността на самото сложно съставно изречение. Втора съпоставителна таблица подрежда едно до друго сложното съчинено и сложното съставно изречение по три показателя и дава примери за всеки от тях. Кратък раздел показва какви синтактични роли могат да поемат подчинените изречения. Обособена рубрика за запомняне е посветена на относителните местоимения: съгласуването на който, която, което, които, разликата с чийто, чиято, чието, чиито и случаите, в които се употребява формата когото. Финалната и най-практична част събира пунктуационните правила според мястото на подчиненото изречение спрямо главното, заедно с изключенията, при които запетая не се пише. Полезен е за самоподготовка, за упражнение върху пунктуацията и за преговор преди контролно или изпит по български език.

Учебна разработка по български език, посветена на сложното изречение и на неговите видове. Изложението съчетава определения, подробни разбори на конкретни примери и обособени правописни правила – съчетание, което го прави приложимо както при усвояване на темата, така и при затруднение с конкретен случай. Началото е таблично: трите вида сложно изречение са представени един до друг с характеристика и пример, при което разликата между тях се вижда наведнъж. След таблицата всеки вид е разгледан подробно. Частта за сложното съчинено изречение обяснява защо простите изречения в него запазват самостоятелността си, как се проявява това в интонацията и с какви средства се осъществява връзката. Изброени са съчинителните съюзи и е показано как в едно изречение могат да се съчетаят безсъюзна и съюзна връзка. При сложното съставно изречение е обяснено защо подчиненото губи самостоятелността си и не може да бъде отделено, а разборът на два примера показва как се определя кое изречение е главно и кое подчинено. Изведени са и трите признака, по които този вид се разпознава. Сложното смесено е представено чрез примери, в които двата типа връзка се съчетават. Самостоятелна част е посветена на синтактичния разбор – три последователни стъпки, оформени като въпроси, които ученикът може да си зададе при всяко изречение. Най-обемната част разглежда разновидностите на сложното съчинено изречение: съединително, противоположно, разделително и разнородно. За всяка са посочени характерните съюзи, отношението между събитията и разликите в степента на противопоставяне. Тук е и практическата стойност на материала – обособените правописни правила за запетаята при еднократно и повторно употребен съюз, при двойни съюзи и при вметната дума, всяко с пример. Примерите са взети предимно от български автори, което позволява конструкциите да се видят в реален текст. На ученика материалът служи като конспект за преговор и като справочник при поставяне на запетаи. На учителя дава готова структура за урок и за упражнения по синтактичен разбор.

Колко прости изречения се крият в едно сложно и по какво разбираме, че са равноправни: с този въпрос започва работата върху сложното съчинено изречение. Първо е припомнено по какво се познава сложното изречение, а след това кратък художествен текст служи за наблюдение, в което ученикът сам открива сложните изречения и брои простите вътре в тях. Същността е формулирана чрез признаците на простите изречения в състава му и чрез начините на свързване, а два примера са придружени със схеми, удобни за преписване в тетрадка. Средната част представя отношенията, които простите изречения могат да изразяват: едновременност и последователност, редуване и избор, противопоставяне. За всяко отношение са посочени типичните съюзи и е дадено примерно изречение. Пунктуацията е подредена по случаи: кога запетая не се пише, кога се пише, какво става при двойните съюзи и защо повтореният съюз понякога не води до запетая, както и кога вместо запетая е по-удобна точката и запетаята. Обобщението събира най-важното в няколко реда за запомняне. Финалната част е предназначена за учениците, които бъркат двата вида сложно изречение: показано е как подчинителният съюз превръща второто просто изречение в зависимо и защо тогава вече не говорим за сложно съчинено, с пример и в обратен ред. Урокът е подходящ за упражнение преди контролно и за самостоятелна подготовка по синтаксис и пунктуация.