Словесен портрет на Бойчо Огнянов

     Бойчо Огнянов е безспорно най-забележителният герой в главата „Представлението". Той е млад, смел и образован мъж, който идва в Бяла Черква с тайна мисия – да подготви българите за борба срещу турското робство. Но в тази глава го виждаме в една различна роля – като организатор и участник в театрално представление.

     По своя характер Огнянов е човек с вътрешна сила и увереност. Той взема ролята на графа в пиесата и я изпълнява с достойнство, спечелвайки одобрението на публиката. Той не е суетен и не търси слава – просто прави това, което е нужно, за да помогне на общността.

     В обществото Огнянов заема особено положение – той е уважаван от почти всички, но и мразен от завистливи хора като Стефчов. Неговата популярност предизвиква ревност у тези, които не притежават неговите качества.

     Отношението на другите герои към него е различно. Кака Гинка и повечето жители го обичат и му се възхищават. Каблешков го уважава като съмишленик. Стефчов пък го мрази и се опитва да му навреди, като го освирква по време на представлението. Беят го наблюдава с подозрение, но Огнянов умело се справя с разпита, показвайки не само смелост, но и находчивост.

     Огнянов е символ на новото, на промяната, на надеждата. Той е човекът, който носи в себе си идеята за свободата и я предава на другите – понякога чрез думи, понякога чрез действия, а в тази глава – чрез силата на изкуството.