Атанас Далчев
    Смърт 
   


    Гори във пладнята просторът,
    немеят листите от зной.
    Прозорецът стои разтворен,
    а в стаята умира той.

    Какво ли вижда? Той сънува
    поляни, сенки, дървеса
    и струва му се, че дочува
    на свойте спомени гласа.

    Във този миг една латерна,
    запяла под едно дърво,
    от прага на нощта безмерна
    го връща в светлия живот.

    Каква ръждива сянка има
    под слънчевия лъч димът!
    Гори денят неумолимо,
    червените стрехи горят.

    Но сънищата му не спират
    да го зоват и мамят пак
    и сякаш извори извират
    из свирещия стар сандък.

    Латерната звучи безгрижно
    в натегналия огнен зной.
    Лежи студен и неподвижен
    и вече я не чува той.

    1935 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave