Спомен - Никола Вапцаров

Целият текст на „Двубой“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без придружаващ разбор, така както стихотворението се чете на глас и се учи наизуст. Творбата започва като схватка между двама противници, вплели здраво ръце един в друг. Още в първите стихове става ясно, че срещу лирическия говорител не стои човек, а самият „разкапан, озлобен живот“, и че двубоят между тях не започва сега, а се води от дълги дни. Оттам нататък текстът върви на картини и всяка от тях показва по една смърт: избухналата в мината газ и петнадесетте затрупани човека; изпуснатият пистолет пред прага на един бордей; застреляният из засада на мокрия паваж; детето, което умира на барикада в Париж с усмивка на устните. След всяка картина се връща един и същ въпрос към противника и един и същ отговор, който свързва всички тези хора в едно. Следва обратът: моторът, прорязал мъглите с крилата си, и човекът, вперил поглед в компаса. Отговорът на въпроса кой е бил той е същият както преди, но вече означава друго. Финалната част е предизвикателството към противника, чиито сили се изчерпват, и обещанието какъв живот ще бъде изграден на негово място. Последните стихове са оставени за самия текст. Записът пази характерната Вапцарова графика: стъпаловидно разположените стихове и отделените, изнесени встрани думи, тоест начина, по който творбата изглежда на страницата. Полезен за четене вкъщи, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за учене наизуст и за проследяване на композицията, тъй като целият текст стои на едно място.

Пълният текст на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без коментар. Творбата започва с познатото обръщение към спомена за морето, машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак, и продължава с копнежа по далечните пристанища и по едрите звезди, а оттам стига до онова, което е останало от този копнеж. Страницата дава текста такъв, какъвто е, с оригиналната му строфична подредба и пунктуация. Тя е полезна, когато стихотворението трябва да се прочете наизуст, да се цитира точно в съчинение или в отговор на литературен въпрос, или да се провери как точно звучи даден стих, преди да бъде използван като опора в анализ. Тук няма да намерите анализ, тълкуване, въпроси или готови изводи. Има само творбата, но цялата и в достоверен вид, което при цитиране е по-важно от всяко обяснение. Стихотворението е сред най-често изучаваните творби на Вапцаров и се среща както в класни работи, така и в изпитни варианти, затова точният му текст трябва да е под ръка при всяка подготовка. Материалът е подходящ за заучаване наизуст, за точно цитиране при писане и за самостоятелен прочит преди работа върху анализ на стихотворението.

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Тук е поместен целият текст на „Песен за човека“ от Никола Вапцаров, без съкращения и без съпътстващ разбор, така както творбата се чете на глас в час. Творбата започва като спор между двама събеседници на тема „Човекът във новото време“. Дамата е рязка и категорична, лирическият говорител отвръща спокойно и предлага една история, с която да провери твърдението ѝ. Оттам нататък текстът върви като разказ в разказа: случай от село Могила, престъпление заради скътани пари, бърза присъда и затвор. Именно в затвора обаче с героя се случва нещо, което спорът в началото изобщо не предвижда. Последната част разгръща една нощ и едно утро, коридора, отварящата се врата, слизането на двора и вътрешния монолог на човека пред зората. Развръзката и обръщението към читателя са оставени за самия текст. Записът пази характерната Вапцарова графика: стъпаловидно разположените стихове, разредената дума в кулминационния момент, кавичките на пряката реч и репликите на спора, тоест начина, по който творбата изглежда на страницата. Полезен за четене вкъщи, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за учене наизуст на отделни строфи и за проследяване на композицията, тъй като целият текст стои на едно място.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.