„Цъфтят цветята на скръбта“: пълен текст на стихотворението „Старите моми“ от Атанас Далчев

Тук е самата творба, а не разказ за нея: „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, дадена изцяло, с всичките си части, така че стихът да се чете и цитира точно. Началото е картината на града: вечерта като черна гробница, оградите, които гледат с жълти стъклени очи, оскрежената топола призрак, изопнатите жици като странни струни и младата луна, бележеща незнаен път с тънкия си огнен сърп. Следва пътят на лирическия говорител край смълчаните хижи, откъдето през мътните стъкла го гледат вечната бедност и грижа. Оттам поглед през прозореца открива първата човешка сцена: завърналият се безхлебен и пиян баща, силуетът със заканата, пищящите деца и жената, която ридае навън. Трета част въвежда музиката и огъня: разплаканата цигулка, чуковете на циганите ковачи, елмазената стомана, златните сълзи и снопчетата пламък в сгушената барака. По-нататък мъглата поглъща улицата с писъка на локомотива, електрическия наниз и незнайните силуети, докато през нея не се появи слепият старик с натовареното дете и не прозвучи най-известното обръщение в творбата. Следва сцената със свещите и ковчега, с моминското лице, ридаещата старуха и дрипавото детенце пред мъничкия иконостас, а последната част връща говорителя обратно край същите хижи, при двете деца с чувалчета до фенера и при снежинките, които стават на кал. Страницата върши работа при анализ на „Зимни вечери“, при подготовка за интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос, при търсене на точен цитат и при заучаване на откъс наизуст.

Стая, в която времето бавно превръща всичко в прах, врати, които цяла нощ се удрят като криле на ранена птица, и една разтворена книга, погълнала живота на онзи, който я чете: седем стихотворения на Атанас Далчев са събрани тук в пълния си текст. Подборката се открива с „Ангелът на Шартър“ от 1937 г., в което спасеният човек славослови ангела върху стрехата на катедралата и вижда света да блести като старинна стъклопис. Оттам нататък редът се връща назад, към ранния Далчев от двайсетте години. „Болница“ и „Дяволско“ очертават най-тъмната територия на тази поезия, в която побледнелите лица, стенният часовник и стаята под покрива броят чуждото и собственото време. „Вратите“ и „Прозорец“ показват другото лице на същия свят: предметът, проговорил с човешки глас, и зимното стъкло, зад което се отваря сребърна гора. „Книгите“ е стихотворението за цената, платена от този, който чете чуждия живот вместо своя, а „Стаята“ затваря кръга с интериора, в който часовникът е млъкнал и махалото спи. Всички творби са дадени изцяло, с годината под всяка от тях, така както са нужни за четене в час, за точно цитиране и за наблюдения върху предметния свят, звука и цвета у Далчев. Подборката е подходяща за подготовка на анализ и на съчинение върху лириката на Атанас Далчев, за съпоставка между ранните стихотворения и късния „Ангелът на Шартър“ и за работа върху мотивите за дома, самотата, времето и смъртта.

Домът, към който се завръщаме, съществува само в спомена. Подробният анализ на елегията проследява как Дебелянов изгражда тази невъзможност. В началото са дадени епохата, авторът и творбата: Димчо Дебелянов, живял в началото на XX век, и времето, което определя тона му. Изложението е номерирано и върви в единадесет раздела. След епохата идват предизвикателствата на творбата и смисълът ѝ, а после заглавието, началото и краят. Следват мотивите, лирическият герой и конфликтите, всеки в самостоятелен раздел, а после анализ на сюжета и съдържанието на произведението. Предпоследният раздел е посветен на посланието, а последният на жанровите характеристики на елегията, изведени като кратък списък и проверени върху текста: тъжно настроение, размисъл за загубеното и чувство за безвъзвратност. Именно тази проверка на жанра върху самата творба е и най-полезната част при подготовка за въпрос от типа „защо това е елегия“. Отделно е обяснено и защо творбата се цитира най-често по първите си думи, а не по заглавие, и какво следва оттам за прочита ѝ. Анализът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за дома и спомена.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Жални свирки на локомотиви, сажди вместо сняг и къщи, които остават празни с дни: това е кварталът, в който Атанас Далчев въвежда читателя. Тук стихотворението „Грешният квартал“ е дадено в пълния си текст, заедно с посвещението на Чило Шишманов, без съкращения и без придружаващ разбор. Първите строфи рисуват шума и мръсотията, а после погледът се спира върху децата, които растат сами. Финалната строфа обръща стихотворението в друга посока и е оставена за самия текст.