Тест по литература върху поемата „Честен кръст“ на Борис Христов – мотиви, символи и композиция в 20 задачи с отговори

Тест по литература върху поемата „Честен кръст“ на Борис Христов с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Проверката обхваща творбата от мястото ѝ в творчеството на автора до символиката на финалните стихове. Началните задачи установяват контекста и смисъла на заглавието. Втората е важна, тъй като сред вариантите присъстват няколко възможни тълкувания на израза, а разграничаването им изисква разбиране на цялата творба. Следва група задачи за водещия мотив, за основния конфликт и за отношението на лирическия говорител към собствения му занаят. Тези въпроси очертават вътрешната драма, върху която стъпва произведението. Обособена е линия за отделните образи. Разгледани са значението на движещото се превозно средство, ролята на библейските препратки, функцията на спомените и смисълът на няколко приведени израза – за завързаните ръце, за погребаното перо и за движението назад. Задачите, стъпващи върху цитати, са сред най-ценните в теста, защото изискват тълкуване на конкретни думи, а не общо впечатление от съдържанието. Отделни въпроси засягат промяната в настроението в хода на творбата, ролята на реторичните въпроси и внушението на финала. Петте задачи с разгърнат отговор са насочени към по-трудните места. Първата разглежда развит образ, свързан с представата за истинския поет. Втората изисква да се проследи противопоставянето между две възрасти. Третата тълкува сравнението в последния стих. Четвъртата разглежда метафора, свързана с усмиряването. Петата проследява мотива за саможертвата. Задачата за противопоставянето между двете възрасти е особено удачна. Тя изисква поглед върху цялата творба и разбиране, че разочарованието не идва изведнъж, а е плод на изживяно време. Примерните отговори към отворените задачи са обстойни – по няколко изречения всеки, с разгърнато тълкуване и с ясен извод накрая. При задачата за саможертвата отговорът дори разглежда мотива на няколко равнища, което го превръща в готов малък анализ. Тези решения могат да послужат като модел при подготовка за писане, тъй като показват как един образ се разчита стъпка по стъпка: какво означава буквално, какво – преносно, и как това се свързва с цялото. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратка обосновка от едно изречение. Материалът предполага, че творбата е разгледана подробно в час, тъй като голяма част от въпросите стъпват върху конкретни стихове. Затова е подходящ за края на изучаването ѝ или за клас с добра подготовка. Съсредоточаването върху едно произведение е предимство при подготовка за изпитване: вместо да обхваща повърхностно няколко творби, тестът слиза в подробности при една и позволява тя да бъде усвоена докрай. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на поемата, с бърза проверка на затворената част и възможност отворените задачи да се оценят отделно или да се използват като теми за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за твореца и неговия отказ.

1. ТЕМА И ПРОБЛЕМАТИКА Поемата „Честен кръст“ разглежда драматичната съдба на твореца в съвременното общество. Главната тема е отказът от поезията като протест срещу фалша, комерсиализацията и опошляването на словото. Лирическият говорител е изправен пред кризисен избор – да продължи да пише заради суета и признание или да се откаже, запазвайки своята честност и вътрешна свобода. Произведението поставя тежки въпроси за смисъла на поетическото

1. Набележете основанията, поради които лирическият говорител е решил да се откаже от поезията. Обърнете внимание на това в кой момент се случва решението - в момента на говорене или по-рано. Отговор: Лирическият говорител се отказва от поезията, защото вече не вярва в искреността на словото и се страхува, че поезията му ще стане угодна, изкуствена, комерсиална. Чувства, че стиховете вече не идват от сърцето, а са подчинени на социални и материални очаквания. Решението

Тест по литература върху раздела за избора и раздвоението с деветнадесет задачи с избираем отговор и една с разгърнат отговор. Обхванати са три творби – стихотворението на Пейо Яворов, творбата на Елисавета Багряна и поемата на Борис Христов. Отличителното при този вариант е вниманието към строежа на творбите. Освен обичайните въпроси за идеи и образи тук се проверяват броят и видът на строфите, наличието на композиционна рамка, астрофичността, анафоричните повторения, формите на изказ в единствено и множествено число. Такива наблюдения рядко се поставят като задачи, а са съществени за пълноценния прочит. При стихотворението на Яворов се разглеждат жанрът, съотношението между двата глагола в началния стих, основният мотив, невярното твърдение за идеите, чертата, която не е характерна за творбата, и сведения за първата ѝ публикация. Задачата за двата глагола е сред най-фините – тя изисква да се забележи, че те не описват едно и също състояние, а са смислово противопоставени. При творбата на Багряна се проверяват образът на жената, характеристиката на лирическата героиня, липсващият мотив и изразните средства в приведени стихове. Отделна задача изисква да се открие метафора сред четири цитата, всеки от които звучи образно. При поемата на Борис Христов проверката обхваща характеристиката на героя, жанровото своеобразие, невярното твърдение за строежа, изразното средство в приведено изречение, онова, което не е характерно за творбата, и източникът на разочарованието на героя. Включени са и две задачи, обхващащи трите произведения наведнъж: в коя от тях са разкрити нравствените норми на предмодерния човек – с допуснат вариант, че такава няма – и преценка на три твърдения за трите творби едновременно. Финалната задача изисква разгърнат отговор върху приведени стихове и пита каква представа за българката създава творбата. Отговорите на затворените задачи са изнесени накрая в кратък списък с буквите. Финалната задача е и най-стойностната. Приведените стихове съдържат самоопределение, което на пръв поглед противоречи на цялата творба: героинята, която търси свобода и скитничество, нарича себе си вярна дъщеря. Задачата изисква това привидно противоречие да бъде обяснено, а не подминато, и допуска различни решения. Задачите за строежа заслужават допълнителна дума. Те не са самоцелни: броят на строфите, липсата на строфично деление или наличието на повторения винаги са свързани с внушението, и добрият прочит ги свързва. Тестът приучва ученика да гледа и формата, не само смисъла. Значителна част от въпросите са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, кой мотив не присъства, кое не е характерно, от какво героят не е разочарован. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта. Ценни са и задачите с фактологични сведения – в коя стихосбирка е включена творбата, къде е публикувана за първи път, с или без заглавие. Те рядко се проверяват, но се очакват при по-обемно изпитване. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последната задача. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка в края на раздела, с бърза проверка и възможност последната задача да се оцени отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение в разчитането на строежа на лирическата творба.

Тест по литература върху раздела за избора и раздвоението с деветнадесет задачи с избираем отговор и една с разгърнат отговор. Обхванати са три творби – стихотворението на Пейо Яворов, творбата на Елисавета Багряна и поемата на Борис Христов. Задачите се редуват между трите произведения, вместо да бъдат групирани, което не позволява решаване по инерция и показва коя от тях е останала непозната. При стихотворението на Яворов се проверяват невярното твърдение за творбата, изразните средства в приведени стихове, чертата, която не ѝ е присъща, липсващият начин за въздействие и редът с образи, които действително принадлежат на текста. Последната задача е особено полезна, тъй като сред вариантите са включени образи от други изучени творби и разчита на точна памет. При творбата на Багряна проверката обхваща жанра, характеристиката на женския образ, невалидната опозиция, невярното твърдение и цитата, съдържащ библейска препратка. Задачата за препратката е сред най-фините – тя изисква да се разпознае позоваване, скрито в един-единствен стих. При поемата на Борис Христов се разглеждат основната тема, ключовата идея, невярното твърдение и значението на конкретни стихове, в които героят обяснява отказа си. Три задачи обхващат трите творби наведнъж. Едната търси двойката произведения, свързани с библейската история за грехопадението. Другата пита в коя от творбите изборът се оказва невъзможен, като е допуснат и вариантът, че такава няма. Третата съпоставя начините за въздействие. Финалната задача изисква разгърнат отговор върху смисловата промяна на един повтарящ се стих. В началото на творбата той звучи по един начин, във финала – с добавена дума, която променя цялото внушение. Именно тази задача е най-стойностната. Тя показва, че една добавена дума може да измести смисъла от състояние към участ и да превърне признанието в присъда. Такова наблюдение изисква внимателно четене и рядко се поставя като въпрос. Значителна част от въпросите са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, коя черта не е характерна, коя опозиция не е валидна, кой начин за въздействие липсва. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Ценно е и присъствието на задачи, при които верният отговор обединява две от предложените възможности или допуска, че нито една не отговаря на условието. Такива варианти учат ученика да не търси на всяка цена един-единствен положителен отговор. Задачите за изразните средства са построени върху приведени стихове, така че ученикът работи с текст пред очите си, а не по спомен. При една от тях се търсят едновременно две средства в един и същи откъс. Отговорите на затворените задачи са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. При последната е отбелязано, че отговорът е свободен. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при финалната задача. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка в края на раздела, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се оцени отделно или да прерасне в разговор. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение във внимателното четене на повтарящ се стих.

Тестът чете поемата като изпит, през който минава един творец: изкушенията, предателствата, парите, славата и накрая – съдът над самия него. Въпросите проследяват този изпит стъпка по стъпка и изискват всеки образ да бъде свързан със смисъла му. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Началните въпроси са върху отказа, с който започва поемата, върху смисъла на един прочут образ, върху обръщането към реалния труд и върху представата за земната страст. Следва група задачи за общността и предателството, за отказа от отмъщение и за преработването на болката в слово. Втората група проследява пътуването и неговите значения, признанието, че поезията не може да бъде оставена, и смисъла на обратното движение. Отделни задачи разглеждат опасността, свързана с парите, прякото определение за поета и хората, които се нуждаят от неговото слово. По-нататък въпросите засягат сцената, в която се ражда големият творец, необходимите му сетива, отношението между смъртта и знанието, призива да бъдат погребани заедно две неща и развитието на идеята за връщането. Заключителните задачи са върху търсения чист тон и върху функцията на финалния призив. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: проследяване на смяната на посоките в поемата, анализ на един силен образ по избор и кратка аргументация коя двойка теми е най-тясно свързана, с по един конкретен пример за всяка. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху поемата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант са разгърнатите формулировки. Всеки от четирите отговора е цяло изречение и звучи възможно, ако текстът е прочетен бегло – затова изборът изисква действително разбиране, а не разпознаване по ключова дума. Полезна е и последната отворена задача. Тя не задава готова връзка, а изисква ученикът сам да реши кои две от разгледаните теми са най-близки и да защити избора си с примери. Това е малко упражнение по самостоятелно построяване на теза. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за разговор в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар към всяка част от поемата, а примерните решения показват как се пише отговор с ясна мисъл и с позоваване на текста.