Тест по литература – 20 задачи с отговори: хумор и сатира, ирония и сарказъм, гротеска, карикатура, пародия, алегория и символ

Вариант с по-голям обем и с по-обширна текстова част – проверката започва с четене на цял текст, съставен от мисли на писатели и художници за смеха, и едва след това преминава към понятията. Задачите са 22, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първите четири са върху приложения текст. Изисква се да се определи ключовата дума в него, да се посочи двойката понятия, които в него не се използват, да се открие как са наречени творците на смеха и да се назоват средствата, за които става дума в цитираните мисли. Тези задачи са по-трудни, отколкото изглеждат, защото верният отговор зависи от точното разчитане на формулировките, а не от общото впечатление. Следващата група е върху основните понятия: кога говорим за хумор и сатира, какво представлява сатирата, как се определя творба със смях и как – творба, в която трагичното е предадено чрез комичното. Тук е и въпросът защо контрастът стои в структурата на комичното. Третата и най-обширна група обхваща отделните средства: иронията, признаците на карикатурата, хиперболата и понятието, което ѝ е противоположно, признаците на гротеската, определенията за сарказъм в две последователни задачи. Отделна група проверява връзките между термините – коя двойка не са антоними и коя дума не принадлежи на реда. Заключителните въпроси разграничават алегорията от символа и посочват признака, по който двете се различават. Отговорите са изведени накрая, с кратки пояснения при по-спорните случаи и с изрично отбелязване коя задача е особено трудна и защо. Материалът е подходящ за контролна работа върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е съчетаването на две умения. Първата част изисква работа с непознат текст – издирване на информация, преценка какво присъства и какво липсва в него, разчитане на образни формулировки. Втората проверява владеенето на терминологията. Заедно те дават пълна представа за подготовката. Особено ценен е самият приложен текст. Той събира десетина определения за смеха, дадени от известни автори, и може да се използва и отделно – като материал за разговор в час или като източник на цитати за съчинение. Полезни са и задачите, при които верният отговор е обяснен чрез друго понятие. Когато се посочва, че даден признак принадлежи всъщност на гротеската или на друга фигура, ученикът получава допълнително уточнение наведнъж. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори и с достатъчен обем за пълноценен учебен час.

Рядко се среща тест, посветен почти изцяло на художествените средства в една-единствена творба. Този е точно такъв: двадесет и осем задачи, които разглобяват одата ред по ред и проследяват как е направено внушението. Отговорите са изведени накрая, а при няколко от задачите са придружени и с обяснения. Началото е понятийно. Първите задачи изясняват какво представлява метонимията и с какви разновидности се среща в текста – по каква връзка е изградена, кога преминава в синекдоха и кой израз с коя дума е свързан. Работата е върху конкретни стихове, приведени направо в условието. Следва блок върху синтактичния паралелизъм: какъв художествен ефект постига той в одата и в кой стих отсъства. Задачите изискват да се мисли за въздействието, а не само за разпознаването на фигурата. Обособена част е за хиперболата – какво представлява тя, какъв ефект създава и в кой стих не присъства. Тези три въпроса вървят заедно и покриват понятието изчерпателно. Отделен кръг задачи разглежда образността, чрез която са представени двете воюващи страни – природните и животинските образи, антитезата между тях и тропите, чрез които е внушена нравствената им характеристика. Тук се проверява умение за цялостно разчитане на един откъс, а не за посочване на едно средство. Няколко задачи се спират на повтарящи се думи, употребени с различен смисъл в различни части на творбата, и на асоциациите, които те пораждат. Това е сред най-тънките наблюдения в целия тест. Има и въпроси върху конкретни изрази – какво точно представлява един привидно противоречив израз и какъв е смисълът на определен епитет. Подредбата е логична: от определението на понятието към разпознаването му в текста и оттам към ефекта, който то постига. Втората част на теста излиза от отделния стих и минава към цялото. Разглеждат се композиционната роля на Балкана, последователността, в която върхът е назоваван в хода на творбата, преобразуването на художественото време във финала и метафоричният образ, с който завършва одата. Отделен въпрос поставя и по-философски проблем – защо в баталните сцени липсва изображение на умирането. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се грешният отговор или грешното твърдение, което изисква всички варианти да бъдат прочетени и премислени. Отговорите на всичките двадесет и осем задачи са изведени накрая, като при по-сложните случаи е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Всички разглеждани стихове са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без текста под ръка – удобство и в час, и при самостоятелна подготовка. На учителя тестът дава готова проверочна работа с високо ниво – подходяща за обобщителен урок върху творбата и за подготовка за изпит. На ученика материалът е задълбочена самопроверка и същевременно справочник: показва как се назовават и как се тълкуват средствата, които после ще му трябват в съчинение.

Тест, при който отговорите казват повече от самите задачи. Ключът дава не само вярното, но и защо останалите възможности са грешни, при това с проверка на думата и с правилото зад нея. Материалът е върху правописа, пунктуацията и езиковата култура, а темата, която го свързва, е самата литература – от определението на думата до тропите и реторическите фигури. Началото е приведен текст, който пита какво е литература и стига до отговора през произхода на самата дума. Върху него са зададени четири задачи, но не за съдържанието: броят на абзаците, начинът на връзка между тях, на какво точно се дава определение и с кое изречение текстът може да продължи. Последната е особено находчива. Дадени са четири възможни продължения, всички правдоподобни, а трябва да се избере онова, което наистина следва от последния въпрос в текста. Оттам започва езиковата част, но темата не се сменя – всички следващи изречения обясняват литературоведски понятия. Има задача с преброяване на грешките в цял откъс – трябва да се посочи колко са правописните и колко пунктуационните. В отговора е изписан целият поправен текст. Тук ключът добавя и нещо неочаквано: обяснява защо в самия тест една дума се среща изписана по два различни начина и уточнява, че тя е дублет. Средището са четири задачи за попълване на липсваща дума в готово определение. Дадени са определенията на четири различни понятия и трябва да се назове всяко от тях – формат, при който се проверява разбиране, а не разпознаване по име. Има и една лексикална задача, при която сред четири близки по значение думи трябва да се открие излишната. Правописът заема шест задачи с двата обърнати формата – търсене на правилната дума и търсене на сгрешената. При отговорите е дадена и проверката: коя сродна дума доказва правилното изписване. Финалната част е върху абзаца и е с необичаен замисъл. Три поредни задачи изискват да се посочи твърдението, което не се отнася до него, а обясненията в ключа са особено точни: едното твърдение всъщност описва друго понятие, а друго изобщо не е твърдение, а препоръка. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква никаква подготовка. Разгърнатите отговори позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а началният текст върши работа и самостоятелно. За ученика ползата е двойна: упражнение по езиковите норми и същевременно преговор на литературоведските понятия, които се питат в часовете по литература. Приложените проверки към отговорите вършат работа и след теста.

Побелели мустаци, които заместват цял човек; река, чието ръмжене се чува в повторения звук; словоред, разместен заради едно по-силно звучене. Тестът проверява дали ученикът разпознава тези похвати и умее да ги назове точно. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – описание на герой, картина от природата, реплика в диалог, изречение с променен словоред. Работата е с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите, като тук наред с познатите сравнение, метафора и олицетворение са включени и по-трудните за разпознаване метонимия и инверсия. Част от примерите изискват разграничаване между близки похвати, което прави проверката по-взискателна от обичайното. Втора група е насочена към фигурите и звуковата страна на текста: повторение на фонетично равнище с ефект, който подражава на описваното, както и целенасочено повторение на израз в две различни ситуации и смисълът, който то създава. Тук влиза и въпросът за честотата като стилов признак, включително обратният случай, когато рядката поява на дадено средство носи внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи и умалителни глаголни форми, които разкриват характера на героя, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна задача обобщава какво свързва тези средства помежду им. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: неговата естетическа функция като отличителен белег, способността му да създава фикционални светове, трудността да се опишат маркерите му поради индивидуалния авторски почерк и жанровите различия, ролята му за обогатяването и съхраняването на книжовния език. Включена е и задача за граматичната особеност на текстове, изградени върху действие. Неверните варианти предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел, всеки с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Вариант с разгърнати формулировки, при който всеки от четирите възможни отговора е цяло изречение. Това прави избора по-труден и изисква внимателно четене на всяка възможност. Задачите са 23 и следват две части – затворени въпроси и три с писмен отговор. Първите двадесет са с избираем отговор. Началната група е върху тона и говорещия: какъв е характерът на първите стихове, кой се обръща към кого и каква функция изпълнява образът на празненството пред дома. Следващата група разглежда сатирата: с какво средство е постигната тя, коя ценност се противопоставя на безвъпросното удобство, как е представен плачът в една рязка реплика и какво разкриват двете вести, донесени на завърналия се. Третата група е за похватите – ефектът от повторението, което подрежда очакванията, скритата ирония в една обредна формула и ролята на възклицанията за остротата на тона. Четвъртата обхваща смисъла: моралният въпрос във финала, жанровият оттенък на творбата, начинът, по който е разбрано робството, най-силният нравствен контраст, образът на майката и отношението към представата за уреден живот. Заключителните въпроси от тази част са върху композицията, върху начина, по който говорещият поучава, върху разбирането за свобода и върху внушението на финалната рима. Последните три задачи изискват писмен отговор: как празненството работи като маска и как стои редом с тежките вести, посочване на пример за ирония с кратък цитат и обяснение какво означава човек да пази своя глас. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение при всеки избор и с примерни решения при трите отворени задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е дължината на отговорите. Всеки от тях е формулиран като завършено твърдение, така че решаването изисква съпоставяне на четири различни прочита – упражнение, което подготвя за задачи от изпитен тип. Особено ценна е първата отворена задача. Тя изисква да се обясни връзката между веселата картина и тежките новини – именно това съседство създава цялото напрежение в творбата. Полезна е и втората отворена задача. Изискването цитатът да е съвсем кратък учи на точност: трябва да се посочи най-същественото, а не да се преписва цяла строфа. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови обяснения. За ученика те служат като кратък анализ, приложим при устен отговор и при съчинение върху творбата или върху темата за примирението.

Двадесет задачи, които превръщат стилистичния анализ от мъгляво понятие в проверимо умение. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага, без предварителна подготовка. Силата на теста е в конкретиката. Почти всяка задача подава реален пример – стих, израз или двойка изречения – и изисква той да бъде разпознат и назован. Понятията не се питат като определения, а се проверяват в действие, върху жив текст. Точно това е разликата между заучена терминология и истинско умение. Обхватът покрива всички равнища на анализа. Звуковото равнище е представено чрез повторението на гласни, чрез римите и чрез ритмичната стъпка. Лексикалното – чрез старинните думи, чрез епитетите и чрез настроението, което те създават. Синтактичното – чрез повторенията в началото и в края на стиховете, чрез вида на изреченията по цел и чрез повелителните форми. Отделна задача разглежда какво внушава ниската глаголна наситеност – наблюдение, което рядко се среща в учебните тестове. Отделна линия е посветена на по-редките похвати: изразяването чрез отрицание на противоположното, смисловата опозиция и стилизацията като подражание на чужд стил. Тези въпроси отсяват най-добре подготвените. Особено интересни са задачите с културен контекст. Едната се спира на японска поетична форма, другата – на прочут литературен експеримент, в който една история е разказана по деветдесет и девет начина, а трета – на начина, по който същата история изглежда в предаване от типа на анотация. Такива въпроси разширяват кръгозора и се запомнят дълго след теста. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Формулировките са разгърнати, всяка възможност съдържа и кратко пояснение, така че верният отговор изисква преценка, а не досещане. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях е придружен с обяснение, което не само потвърждава избора, а изяснява и самото понятие с конкретния пример. Така проверката работи и като кратък справочник по стилистика. За учителя това е готова проверка след раздела и удобно упражнение по анализ на текст. Обхваща фонетика, лексика и синтаксис в един лист и показва по блокове къде е слабото място. Използва се цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд теста. Разпознаването на художествените средства е основата на всеки анализ, на всяко интерпретативно съчинение и на всеки отговор по литература. Материалът е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.