Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас. (Вариант 39)

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката

Двадесет задачи с избираем отговор върху старогръцката митология, без отворена част. Проверката обхваща три отделни повествования, а не едно произведение. Такъв обхват е характерен за раздела: митологията се изучава не като отделен текст, а като свод от истории, свързани помежду си. Разпределението е ясно проследимо. Първите пет задачи се отнасят до титана, дарил хората с огъня. Следващите пет – до тиванския цар и неговата участ. Последните десет обхващат най-обемния дял, свързан с войната край един прочут град. Тази подредба позволява материалът да се използва и на части, ако отделните дялове се разглеждат в различни часове. Първата група проследява подбудата за наказанието, качествата на героя, това, на което той научава хората, и тайната, която пази. Задачата за тайната е сред полезните: тя показва, че страданието му има и втора причина, отвъд открадването на огъня. Втората група върви по хода на съдбата: предсказанието, идването в града, разгадаването на загадката, изпълнението на пророчеството и решението накрая. Отделен въпрос възпроизвежда самата загадка и изисква нейният отговор да бъде посочен – рядко срещана и удачна задача. Третата и най-обемна група започва от повода за раздора – сватбата, на която е хвърлена ябълката – и стига до превземането на града. Между тях са включени въпроси за избора на пастира между трите богини, за причината жената да напусне дома си, за уязвимото място на най-силния воин, за предсказанието на гадателя и за поведението на защитниците. Две задачи са посветени на дървения кон: едната пита каква е неговата роля, другата – с каква измама е убедена другата страна да го приеме. Разделянето е сполучливо, тъй като хитростта се състои от две части – самото приспособление и обяснението, дадено за него. Заключителният въпрос обобщава какво изразява целият този дял и изисква да се посочи, че в него се съчетават хитростта, храбростта и високата цена на войната. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно-две изречения. Поясненията добавят подробности, които в самите въпроси не се съдържат, и затова разделът може да се чете и самостоятелно при преговор. Вариантите са дълги и премислени. Неверните съдържат имена и положения от други митове – други богове, други градове, други събития – така че отхвърлянето им изисква ориентиране в целия свод, а не само в разказа, за който се пита. Именно това е и основната полза от материала: той проверява дали отделните истории не се смесват в обща представа. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Формулировките са ясни, а материалът е решим и от клас със средна подготовка, стига трите дяла да са разгледани в час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава обобщителна проверка върху целия раздел, годна и за раздробяване по часове. Ученикът – възможност да провери дали помни не само какво се случва, а и защо.

Двадесет задачи с избираем отговор върху старогръцката митология, без отворена част и без въпроси, изискващи писане. Отличителното при този тест е степента на подробност. Тук не се проверява само общата линия на трите изучавани повествования, а и второстепенни лица, странични епизоди и връзки между отделните митове. Материалът е замислен за ученик, който е чел преразказите изцяло, а не само основното. Първата група се отнася до титана, дарил хората с огъня. Освен обичайните въпроси за неговия смисъл, тук е включена и по-рядко проверявана случка – измамата при разделянето на жертвата, показваща, че покровителството му над хората започва още преди кражбата. Две задачи са посветени на среща с друга страдалка, превърната в животно. Този епизод обикновено се подминава, а той придава на образа нова черта: способността да предсказва и да утешава. Втората група проследява тиванската история. Наред с предсказанието и загадката тук се пита и какво става с чудовището след разгадаването, както и кои са дъщерите на героя – подробности, които при бегло четене се изпускат. Третата и най-обемна група обхваща войната край прочутия град. Тя започва не от повода за раздора, а от отделни лица и случки. Сред тях са открадването на свещената статуя, съдбата на една от царските дъщери, най-възрастният сред водачите, погрешното слизане на чужд бряг в началото на похода, идването на амазонската царица. Тези въпроси рядко присъстват в училищните проверки. Те показват, че войната не се свежда до няколко прочути двубоя, а е дълга поредица от събития с много участници. Отделна задача се отнася до по-ранно разрушаване на същия град от друг герой. Тя е сред най-стойностните, защото свързва два мита и показва, че падането на града има предистория. Обособена е и линия за най-силния воин: неговият произход, опитът на майка му да го скрие и постъпката му след гибелта на близкия му приятел. Трите въпроса заедно очертават съдба, за която е било известно предварително как ще завърши. Включен е и въпрос за разликата между двете големи поеми, приписвани на един автор. Той извежда извън митологията към литературната история и е нужен, защото двете заглавия лесно се смесват. Отделна задача пита с какво общо име се назовават обсаждащите. Тя проверява нещо дребно, но нужно при четене на самите текстове. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно-две изречения, което добавя сведение извън самия въпрос. Заради подробността си материалът е подходящ за клас с добра подготовка или за края на работата върху раздела. При по-слаб клас част от задачите биха изисквали предварително припомняне. Липсата на отворена част прави проверката бърза за оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава подробна проверка, годна и за подготовка за състезание. Ученикът – възможност да установи дали познава митовете в дълбочина, а не по общата им линия.

Тест по литература върху повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Проверката е насочена към изграждането на образите и към средствата, чрез които е предаден вътрешният свят на героите. Началните задачи установяват вида на разказвача и начина, по който читателят получава достъп до преживяванията на героинята. Този подход е удачен, тъй като в тази повест същественото се случва вътре в човека, а не във външното действие. Обособена е обемна линия за героинята. Отделни задачи разглеждат нейното положение, чертите на характера ѝ, промяната в поведението и вътрешната борба между дълга и чувството. Тази група е ключова, защото творбата проследява именно едно бавно събуждане. Задачата за вътрешната борба е сред най-фините. Тя изисква да се разбере, че героинята не избира лесно и че решението ѝ е съпроводено с колебание, а не с лекомислие. Следва група въпроси за другите двама герои: как е представен съпругът, какво определя положението на пленника и в какво се различават двамата мъже като житейски нагласи. Отделни задачи засягат ролята на пространството, значението на природните описания и функцията на подробностите при изграждане на настроението. Задачата за подробностите е ценна: тя изисква да се забележи, че една дребна външна черта може да разкрие повече от пряко обяснение. Заключителните въпроси от затворената част се отнасят до строежа на повестта, до преобладаващия тон и до внушението на последните страници. Петте задачи с разгърнат отговор разглеждат изграждането на женския образ, ролята на съпоставката между двамата мъже, приноса на пейзажа, значението на финала и мястото на творбата в българската проза. Задачата за съпоставката между двамата мъже е сред най-стойностните. Тя изисква да се види, че разликата между тях не е в положението или възрастта, а в отношението към живота – и че тъкмо това обяснява избора на героинята. Ценна е и задачата за приноса на пейзажа. Отговорът показва, че природните описания в тази повест не украсяват, а отмерват – времето на цъфтежа и на узряването върви успоредно с чувството на героите. Последната отворена задача извежда извън отделната творба и изисква тя да бъде поставена сред останалата българска проза – въпрос, който се задава при по-обемно изпитване. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с ясен строеж и с извод накрая. Те могат да послужат като модел при подготовка за писане и като опорни точки при разбор в час. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение от едно изречение. Насочеността към похватите отличава този материал от обичайните проверки по съдържание. Затова той е подходящ за края на подробен разбор, когато сюжетът вече е познат и вниманието може да се пренесе върху начина на изграждане. Формулировките остават ясни, а вариантите – различими по смисъл, така че тестът е достъпен и за клас със средна подготовка. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка, насочена към художествената страна на повестта. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху творбата.

Тестът проследява двата разказа за началото на света – старогръцкия и библейския – и проверява познаването им в детайли. Съдържа 20 задачи, като към всеки отговор на задачите с избираем отговор е дадено кратко обяснение, а за задачите с отворен отговор са посочени очакваните елементи. Началните задачи изясняват самото понятие: значението на думата в гръцки език и основната цел, която митовете изпълняват в древността. Следва обширна група задачи върху старогръцката митология, подредени в последователността на самия разказ – първоначалното състояние на света, божеството, което възниква от него, произходът на титаните, смяната на властта между поколенията богове, съдбата, от която се страхува единият владетел, и спасяването на неговия син. Отделни задачи разглеждат силата на изконното божество на любовта и отличителните белези на олимпийските богове – символите, владенията и родствените им връзки. Включена е и задача за отграничаване на невярно твърдение за характера на митовете. Втората група задачи е посветена на библейския разказ за Сътворението: какво е създадено в първия и в шестия ден, материята, от която е оформен първият човек, и начинът, по който е създадена жената. Заключителните две задачи са с отворен отговор. Първата изисква съпоставка между двата разказа с посочване на поне две разлики, а втората – избор на един герой или бог и описание на ролята и качествата му в съответния разказ, което позволява самостоятелна писмена работа по избор. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор по темата, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.

ПЪРВА ЧАСТ Прочетете текста и разгледайте картата, за да изпълните задачи от 1. до 8. включително. Илирия е регионът на Западните Балкани, обитаван в Античността от илирийски племена. Говорят илирийски езици. В древногръцката митология Илириус, синът на Кадмус и Хармония, е прародител на илирите. От него идва названието „илири". По отношение на територията, границите и илирийските племена, влизащи в състава на древна Илирия, между историците все още има спорни моменти.