Тест по литература върху поемата „Септември“ на Гео Милев – езикът на бунта и цената на написаното: 20 задачи с отговори

Тест по литература върху поемата „Септември“ на Гео Милев с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор. Проверката обхваща творбата от историческата ѝ основа до връзките ѝ с европейските течения от началото на миналия век. Затворената част започва с мястото на автора сред литературните направления и с жанра на творбата. Задачата за жанра е важна – верният отговор насочва към лиро-епическата поема, което обяснява защо в текста се редуват разказ и лирическо изживяване. Следват задачи за историческата основа, за темата и за въздействието на многократно повтарящото се название на месеца, дало заглавието. Обособена е линия за образите. Разгледани са ролята на духовника, застанал начело на бунта, начинът, по който е представена общността, и мястото на божественото начало в творбата. Задачата за божественото е сред най-важните, тъй като подготвя за разбирането на най-спорния момент във финала. Отделни въпроси засягат художествената техника, ролята на природните образи, композицията с нейния накъсан строеж, водещия мотив, тона и посланието. При задачата за природните образи верният отговор обединява всички изброени възможности – похват, който показва, че един образ работи на няколко равнища едновременно. Петте задачи с кратък писмен отговор излизат извън самия текст. Първата се отнася до съдбата на автора след публикуването, втората – до религиозната символика, третата – до смисъла на стих, в който два месеца се приравняват, четвъртата – до връзката с европейските течения, петата – до сблъсъка между властта и общността. Именно задачата за съдбата на автора придава на целия тест друга тежест. Тя показва, че творбата не е само литературен факт, а е струвала живота на своя създател, и обяснява защо тя се чете различно от останалите произведения по същата тема. Ценна е и задачата за приравняването на двата месеца. Отговорът разкрива как поражението се превръща в обещание: единият месец носи кръвта, другият – обновлението. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с конкретни сведения и с ясен извод. Те могат да послужат като модел при подготовка за писане, а също и като опорни точки за разбор в час. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност отворените задачи да се оценят отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за бунта и неговата цена.

Главата е кратка, но е сред най-цитираните в българската литература – и точно затова се пита често. Този тест я проверява основно: петнадесет задачи, от които дванадесет с изборен отговор и три отворени, с оставено място за писане и с примерни отговори накрая. Началото е насочено към смисъла на заглавието. Първите задачи изискват да се разчете метафората, стояща в него, и да се определи как е представено състоянието на духовете в навечерието на въстанието. Тези въпроси задават посоката на целия тест – от образа към идеята. Следват задачи върху конкретни места в текста. Едната пита за авторството на цитирани в главата стихове, друга – за ролята на споменатите исторически личности. Отделен въпрос разглежда как властта възприема подготовката, което е важно за разбирането на цялата обстановка. Два от въпросите са построени обратно – търси се твърдението, което не отговаря на текста. Единият се отнася до обхвата на народния подем, а другият – до начина, по който авторът тълкува въстанието. Тези задачи са сред най-трудните, защото изискват не просто спомен за прочетеното, а точно разбиране на авторовата позиция. Отделен кръг задачи е посветен на художествената страна. Проверява се смисълът на една от най-известните метафори в главата, значението на образа върху знамето, както и кои художествени фигури са употребени в конкретен цитат. Тук се изисква и назоваване на основните опозиции, около които е изградено повествованието – понятие, което рядко се упражнява целенасочено, а се търси при интерпретативно съчинение. Включена е и задача за смисъла на контраста между две обществени групи, споменати в текста. Подредбата на задачите върви от общото към частното и оттам към писането: първо смисълът на главата, после отделните образи и средства, накрая самостоятелно формулиран отговор. Втората част на теста е писмена и е неговата най-силна страна. Три отворени задачи изискват: да се посочи пример от текста, който доказва всенародния характер на делото; да се обясни как героиката е изразена чрез езикови средства; и да се разтълкува финалното изречение на главата. Всяка от тях е с щедро оставено място за писане. Примерните отговори към тези три задачи са разгърнати и подредени – с теза, с цитати от текста и с извод. Отговорът за езиковите средства е оформен по точки, като всяко средство е назовано, илюстрирано с цитат и обяснено. Това е готов модел за писане на аргументиран литературен отговор. Отговорите на затворените задачи също не са само букви – към всяка е добавено кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Обемът е удобен – затворената част се решава бързо, а отворената може да се даде отделно, като домашна работа или като подготовка за писмено изпитване. На учителя тестът дава готова проверочна работа върху главата – с бърза част за оценяване и с писмена част за проверка на умението за аргументиране. На ученика материалът служи при подготовка за изпитване и за съчинение: показва какво се пита по темата и как изглежда пълният отговор.

Тест по литература върху стихотворението „Писмо“ на Никола Вапцаров. Материалът се състои от двадесет задачи, разпределени в две части: петнадесет с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Затворената част е насочена към художествената страна на творбата. Началните задачи установяват формата на обръщението и особеностите на изказа – подход, който показва не какво се съобщава, а как е построена самата реч. Следва група въпроси за строежа. Проверяват се разделянето на творбата на части, разположението на прелома и начинът, по който е решен краят. Такива задачи рядко се задават при лирика, а са полезни, защото разкриват, че и стихотворението има премислена подредба. Обособена е линия за езиковите средства. Задачите разглеждат подбора на думите, ролята на повторенията, действието на кратките изречения и функцията на въпросите в текста. Всяка се отнася до отделен похват, вместо да ги обединява в общ въпрос. Следват въпроси за отделни образи от творбата, като всеки от тях е разгледан самостоятелно. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до тона, до ритъма и до общото въздействие. Петте задачи с разгърнат отговор изискват анализ на отделни страни от изграждането на творбата, а последната я поставя сред останалите произведения на автора. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение, а при отворените са дадени примерни решения от по няколко изречения. Последната отворена задача е сред най-полезните за подготовка. Тя изисква творбата да бъде съотнесена с други произведения на същия автор – умение, което се търси при по-обемно изпитване и при съчинение, но рядко се упражнява в час. Примерните решения показват какъв обем се очаква при отговор на литературен въпрос и как наблюдението се обосновава с позоваване на текста. Затова разделът с отговорите може да се използва и самостоятелно при преговор. Насочеността към похватите отличава този материал от обичайните проверки по съдържание. Затова той е подходящ за края на подробен разбор в час, когато творбата вече е позната и вниманието може да се пренесе върху начина на изграждане. Задачите за езиковите средства заслужават отделна дума. Те не се задоволяват с назоваване на похвата, а изискват да се посочи какво постига той – така формата се свързва с въздействието, вместо да се разглежда отделно. Формулировките остават ясни, а вариантите – различими по смисъл, така че тестът е достъпен и за клас със средна подготовка, макар част от задачите да въвеждат литературни понятия. Съотношението между двете части позволява диференцирано оценяване: затворената проверява познаването на текста и на понятията, отворената – умението за анализ. Обемът е съобразен с един учебен час – затворената част се решава бързо, а основното време остава за петте отворени въпроса. Форматът е готов за разпечатване: номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено достатъчно място за писане при последната част. На учителя тестът дава готова проверка, насочена към художествената страна на творбата, с възможност отворените задачи да се оценят отделно или да се използват като теми за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Втората половина на учебната година в десети клас събира на едно място текстове с много различна оптика — експресионистичната поема, урбанистичната лирика, камерната поезия на предметите, психологическият разказ, романът за капитала и модерната проза за корена. Проверката на усвоеното от такъв материал изисква задачи, които стигат отвъд сюжета и питат за смисъла. Именно такъв е този комплект. Разработката е съставена от две части. Първата е самата контролна работа с 25 задачи. Двадесет от тях са тестови въпроси от затворен тип с по четири опции, изградени около символните детайли, настроението, езика, функцията на образите и авторовата позиция — с внимателно подбрани дистрактори, които отсяват повърхностния прочит от действителното разбиране. Останалите пет задачи са отворени, с обем 4–5 изречения, оформени с готови редове за писане, така че материалът може да се разпечата и раздаде в час без предварителна подготовка. Проверяваните произведения са: „Септември“ на Гео Милев, „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, „Повест“ на Атанас Далчев, „Индже“ и „Албена“ на Йордан Йовков, „Писмо“ на Никола Вапцаров, „Тютюн“ на Димитър Димов, „Дърво без корен“ на Николай Хайтов и „Нежната спирала“ на Йордан Радичков. Част от задачите изискват работа с конкретни епизоди и детайли от текста, а една е построена като обобщаваща — търси смисловото ядро, което свързва три от произведенията в общ проблем. Втората част съдържа пълния ключ с верните отговори, придружени от аргументация към всеки въпрос поотделно. Обяснението показва защо посоченият отговор е правилният и на какво в самия текст се опира, с позоваване на конкретни моменти, реплики и художествени детайли. Към петте отворени въпроса са разработени примерни отговори в изисквания обем, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец за ученика какво се очаква да напише. За учителя разработката е готов инструмент за срочна контролна работа, за изходно ниво или за обобщителен преговор, а аргументацията към отговорите спестява времето за съставяне на критерии за оценка. За ученика материалът е ефективна форма за самоподготовка — тестът може да се реши самостоятелно, да се провери веднага и да се осмисли логиката зад всеки верен отговор, вместо той просто да се запомни. Подходящ е за подготовка за класно и за изпитване, за систематизиране на знанията преди края на учебната година, както и за самостоятелна работа у дома.