Контролна работа – тест по български език и литература за 11. клас: 15 задачи с отговори – езикови норми и въпроси по четири изучавани творби. Нормата и текстът в една работа

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Пълен вариант за класна работа с ясно разпределение на точките – шестдесет точки, разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литература. Материалът е готов за провеждане, включително с приложена скала за оценяване. Първата част стъпва върху откъс от „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков и обхваща седем задачи. Проверява се определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на изразената в него позиция, откриването на думи в преносно значение, тълкуването на устойчив израз, извличането на информация и определянето на стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко различни области. Лексиката е застъпена с въпроси за неутралната лексика, за чужда дума с посочено значение, за науката, изучаваща речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на репортажа. Отделна задача изисква собствени примери за думи с непостоянно „ъ“. Значителна група задачи е посветена на глаголните наклонения: разпознаване на повелително наклонение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение, както и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола. Редакционната задача е с най-висока тежест сред езиковите – цял абзац с натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване и запетаи при еднородни части. Литературният блок обхваща творби на Добри Чинтулов и Христо Ботев. Проверяват се биографични данни, символният образ на врага, адресатите на призива, разпознаването на стих, носещ определен смисъл, както и фактологични твърдения за създаването и публикуването на едно от стихотворенията. Включена е таблична задача за съотнасяне на образи с тяхното значение. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху кратък цитат – тълкуване на пътя като образ. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за свободните отговори, поправения текст на редакцията и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка според постигнатите резултати. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии за оценяване, без нужда от допълнителна подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия: показва обхвата и тежестта на отделните части и открива къде подготовката е недостатъчна – в езиковата, литературната или в редактирането.

Срочната класна работа обединява в 35 задачи уменията за работа с информация от два различни източника, знанията за лексиката и правописа и познаването на изучаваните литературни творби. Приложени са верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Първата част стъпва върху два текста – репортаж от празничен концерт и схема на празничния календар. Задачите изискват да се определи връзката между двата източника, да се открие фактическата грешка в разговора чрез съпоставка със схемата, да се обясни защо се споменава конкретна дата, да се групират празници по общ признак и да се посочи по какво един от тях се различава от останалите. Отделни задачи проверяват разпознаването на предназначението на текста и оценката за уместността на употребена дума. Следващата група задачи е посветена на лексиката: откриване на грешно записана дума, на излишната дума в ред, на чуждица и на остаряла дума. Пет задачи с отворен отговор изискват определяне на вида на текста по цел на създаване с мотивировка, посочване на общуващите, откриване на примери за неутрална и експресивна лексика, за домашна дума и за заемка, определяне на речниковото и граматичното значение на дума, промяна на числото на дадени думи и редактиране на изречение с натрупани правописни и пунктуационни грешки. Литературната част обхваща изучаваните през срока творби. Включени са задачи върху възрожденските песни, върху Ботевата творба – мотиви, образи, изрази с преносно значение и твърдения за героя – както и обширна група задачи върху повестта за хъшовете: разговорът в първата глава, описанието на кръчмата, поводът за речта на знаменосеца, подаръкът за младия герой, откриването на ред без думи с преносен смисъл, поведението на героя при преминаването на реката и значението на устойчив израз. Заключителните две задачи изискват писмен отговор – посочване на две качества на историческата личност, представена в една от главите, и разгърнат отговор за съдбата на героя в свободна България. Подходяща е за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

Тест за входно равнище по литература в началото на осми клас. Деветнадесетте задачи обхващат творбите, изучени през предходната година, и позволяват още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Началото е съставено от четири таблични задачи за съотнасяне. Първата свързва творба с жанр, втората – герой с произведение, третата – персонаж с автор, а четвъртата – реплика с героя, който я произнася. Тази последната е особено сполучлива: тя изисква не само познаване на съдържанието, но и усет за това кой как говори. Следва група задачи за темите и мотивите. Проверява се коя тема не присъства в едно от изучените произведения и кой мотив не обединява няколко творби наведнъж. Втората задача е ценна, защото изисква поглед върху четири текста едновременно. Отделни въпроси се отнасят до строежа на творбите – какви са частите на композицията при един от разказите, какво внушава епилогът на едно стихотворение и какво се случва с героя в епилога на повестта. Обособена е и линия за жанровите белези. Един въпрос търси мотива, характерен за баладата, друг проверява какво не е вярно за същата творба, а трета задача изисква със свои думи да се докаже жанровата определеност на изучена елегия. Включени са и задачи за героите: кое качество не се отнася до познат комичен образ и как може да бъде разчетен ключов стих от стихотворение за изгнанието. Финалната част стъпва върху приложен откъс от разказ. Три задачи изискват свободен отговор: кой изрича цитираните думи, какво символизира появяващият се в тях образ и как се тълкува обръщението, с което героят се обръща към момичето. Именно тази последна група е най-стойностна. Тя не се решава с отбелязване, а изисква разчитане на конкретен текст – разпознаване на говорещия по начина му на изразяване, тълкуване на символ и вникване в едно-единствено обръщение, което разкрива цялото отношение между двамата герои. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор и при табличните е посочено съответствието, което прави проверката бърза при работа с цял клас. За задачите с разгърнат отговор е оставено място за писане и оценяването остава по преценка на преподавателя. Обхватът е широк, но задачите са кратки и тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готов инструмент за диагностика в началото на осми клас – показва кои творби са останали неусвоени и по кои теми е нужно връщане назад, преди да започне новият материал. На ученика служи за самопроверка и за преговор на изученото преди лятото.