Тестови задачи. Граматически, лексикални и синтактични анализи. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Този вариант поставя акцент върху художествената тъкан на романа – звуци, сезони, природни стихии, маски. Въпросите изискват ученикът да види как тези елементи се повтарят от епизод в епизод и как именно те държат книгата заедно. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси са върху повтарящ се звуков образ във въведението и върху позицията, която заема разказвачът спрямо своя замисъл. Следват задачи за обстановката в бурята и за ефекта на шумовете, които изграждат атмосферата. По-нататък се разглеждат логиката на съюза между две същества, противопоставянето между два предмета в сцената край реката и поведението на един от героите, смазан от видяното. Отделна група въпроси е върху водещото противопоставяне в епизода с преобличането, върху описанието на глутницата, върху типа памет в траурната сцена и върху функцията на легендите. Следват задачите за светлината в затвореното пространство, за алегорията с търкалящия се сняг, за пародията на читателската самоувереност и за звука, който отмерва времето във финала. Заключителните въпроси обобщават: как работят сезоните, какво е отношението между животинското и човешкото, какво свързва различните епизоди композиционно, как се противопоставят водата и снегът и какво внушава финалният вик. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: проследяване на линията звук – тишина в три сцени по избор, съпоставка между два образа на паметта – личната и националната – и анализ на два момента на преобличане с обяснение какво точно се прикрива зад тях. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху романа, за упражнение след анализа и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Особеното при този вариант е вниманието към повтарящите се елементи. Когато ученикът забележи, че звукът, снегът и маската се появяват отново и отново в различни епизоди, книгата престава да изглежда разпиляна и се разчита като единно цяло с ясна логика. Полезна е и съпоставителната отворена задача. Тя изисква две сцени от съвсем различен мащаб – лична загуба и национален спомен – да бъдат разгледани заедно, а именно от такова съпоставяне се раждат най-добрите изводи при писмена работа. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ на всеки епизод, а примерните решения показват как наблюдението върху повторение се превръща в извод за цялата творба.

Болен старец в бедна кръчма, окървавено знаме на стената, младеж с грейнали очи на прага. Първа глава на Вазовата повест събира тези образи в няколко страници и от тях изгражда цялата смислова основа на творбата. Настоящият тест проверява дали ученикът е разчел тази основа или е останал при външната картина. Двадесетте задачи вървят от обстановката към характерите. Началните въпроси са посветени на сезона и атмосферата, на внушението от празната улица, на причината кръчмата да носи името си, на първото впечатление от хъшовете. Оттам тестът преминава към символите: изображението на турчина с байрака, картините по вратите на лавките, окървавеното знаме, бедността на самото помещение. Всеки от тези детайли е разгледан не като описание, а като носител на значение. Втората група задачи разглежда героите. Проверява се кой е представен с определени външни белези, кой е носителят на юношеския идеализъм, какво може и какво не може да се твърди за Македонски, защо Странджата заема централно място в главата и как старите хъшове приемат новодошлия. Отделни въпроси са насочени към мотивите на главата и към позицията на повествователя, а една задача е формулирана обърнато и изисква да се посочи мотивът, който отсъства. Последните три задачи са отворени, с място за писане, и изискват разгърнато разсъждение. Първата пита за смисъла от въвеждането на младия герой в края на главата. Втората проследява как чрез символите се свързват миналото и бъдещето. Третата разглежда противоречивостта в образа на Странджата и причината той да е ключов за главата. Отговорите обхващат целия тест. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни отговори, които показват какво се очаква да съдържа ученическото разсъждение. За учителя това е готов тест за час върху главата, за изпитване или преговор, с вградени критерии за оценка. За ученика той превръща четенето в разчитане — учи го да търси смисъл там, където на пръв поглед има само описание.

Тестът е насочен към смисъла на отделните образи-знаци в романа и към начина, по който те свързват иначе самостоятелните епизоди. Въпросите не се задоволяват с това какво се случва, а питат какво означава то и защо е поставено точно там. Задачите са 23 и следват две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Началните въпроси проследяват какво поражда основния замисъл на разказвача и как е изградена тревожната атмосфера още във въведението. Следва задача за функцията на началния образ в цялата книга, а после и за предмета, който се влачи в една от сцените като сянка на изчерпана власт. Отделен въпрос е посветен на човешкия тип, който слуша, без да чува. По-нататък се разглеждат съжителството между двете животни и контрастът, който внася първият сняг; образът на птиците като застинали мисли; разменените роли в сцената край реката; смисълът на пощаденото същество и на предмета, който не отлита. Следват въпросите за връзката между човека и насекомото, за признанието, че една прочута сцена е измислена, за дребната кражба в траурния епизод и за откритието в двете легенди. Заключителните задачи са върху доказателството, че затвореното пространство е образ на душата, върху изключването на слабия, върху алегорията с търкалящия се сняг, върху пародията на читателските спорове и върху усещането, което оставя финалът. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: разграничаване на две стратегии на гледане към света и връзката им с паметта, посочване на два мотива, свързващи човешкия и животинския свят, и избор на един образ-знак с обяснение как той променя четенето на останалите сцени. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху романа, за упражнение след анализа и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особеното при този вариант е акцентът върху човешките типове. Освен притчите с животни, тук се проверява и разпознаването на познати поведения – онзи, който слуша само себе си, онзи, който краде дори от гроб, онзи, който чете, за да се обиди. Така книгата се разчита като огледало на обществото, а не само като поредица от странни истории. Полезна е и първата отворена задача. Тя изисква да се назоват два различни начина за възприемане на света и да се проследи до какво водят те – упражнение, което извежда темата за паметта отвъд литературата и я свързва с личния избор. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как отделен образ се превръща в ключ към цялата книга.

Вариант, изграден около една централна нишка в разказа — гледането и виждането. Голяма част от задачите проследяват глаголите за зрително възприятие в текста и показват как външният поглед постепенно се превръща във вътрешно прозрение. Материалът съдържа 30 задачи, от които 26 с избираем отговор и четири със свободен кратък отговор. Началото е върху литературнокритически текст, тълкуващ ключов момент от творбата. Задачите изискват да се определи кой елемент от композицията е разгледан в него, как е представен проблемът за „благородната лъжа“, какво внушава редуването на личните местоимения в репликата на героя и в името на коя ценност са изречени думите му. Този блок задава посоката на целия тест: работа с конкретен цитат и с разсъждение върху него. Следва обширна група задачи върху символиката. Разгледани са значението на бялата лястовичка, случаите, в които символният цвят „бяло“ не се тълкува по определен начин, фолклорните представи за змията и опозицията, която двата образа изграждат. Отделна задача изисква сред четири твърдения да се посочи онова, което говори именно за птицата лечителка. Централно място заема блокът върху погледа и глаголите за виждане. Задачите проследяват двата глагола, с които разказът започва и завършва, реда, в който липсва отричане на действието, чий поглед е изгубил сетивност към видимия свят, функцията на повтарящите се изрази в завръзката и в средата на повествованието, а също и подредбата, в която движението на погледа изгражда общуването между душите на героите. Тази поредица изисква реално връщане към текста, а не общи впечатления. Отделни задачи са посветени на повествователната техника — защо пряката авторова намеса е ограничена, какво следва винаги след портретните описания и с кой глагол е предадена преценката на героя за състоянието на майката. Тук е и задачата за разчитане на метафора в кратко изречение от текста. Друг блок е върху добротата и състраданието: кога точно се проявява доброто у главния герой, чрез какво е изразено състраданието му, на кого от героите става подобен в мига на съпричастност и какво изразява възгласът му в края на разказа. Включена е и задача върху подтекста на споменат християнски празник и върху асоциациите, породени от портрета на болната героиня. Четирите заключителни задачи са със свободен отговор. Първата изисква обяснение защо героите могат да бъдат наречени праведни според християнската религия. Втората съпоставя цитат от разказа с цитат от творба на Иван Вазов и изисква да се назове общата за двата художествена фигура. Третата и четвъртата проверяват тълкуването на конкретен детайл и познаването на финалната реплика. Значителна част от задачите са с обърната формулировка — търси се неверният или погрешният отговор. Разделът с отговорите съдържа и кратки обяснения при по-спорните въпроси. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос.

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 7. Една гигантска скулптура с тяло на лъв и глава на човек е вперила поглед на изток по тридесетия паралел. Впечатляващо ваяние, издялано в самотна скала сред платото Гиза. Монолитен варовиков къс с дължина 73,15 м, ширина при рамената 11,58 м и височина 20,12 м. Една ерозирала скулптура с дълбоки като рани пукнатини. И все пак никое друго творение, дар от дълбоката древност, не може да се мери с нейната мощ, грандиозност, величие и загадъчност, нито пък с

1. Народна песен е: A) „Хайдути“ Б) „Троица братя града градяха“ B) „Златното момиче“ Г) „Грозното патенце“ 2. Кой художествен текст е фолклорен? A) „Хайдути“ Б) „Похитителят на мълнии“ B) „Грозното патенце“ Г) „Главатарят, който искал да плени месечината“ 3. Кое твърдение НЕ е вярно? A) Във фолклорната вълшебна приказка се разказва за чудеса, за страшни двубои с опасни чудовища. Б) Народната песен е вид фолклорна творба, която се създава от много хора и се разпространява устно.