ТЕСТ. Литература – 5 клас. Изходно ниво. (Вариант № 2)

Тринадесет задачи, които за един учебен час преминават през цялата година – фолклорни творби, авторски приказки, съвременна книга за деца и празничните обичаи. Тестът проверява какво е останало, преди да започне новото учебно съдържание. Началото е при жанровете. Проверява се коя от изброените творби е вълшебна приказка, коя не е фолклорна и кое твърдение за фолклорните жанрове не отговаря на истината. Тези три задачи изискват разграничаване на понятия, които лесно се смесват – вълшебна приказка, народна песен, легенда – и показват дали различията между тях са усвоени, или са останали само като названия. Следващият кръг работи със сюжетите и героите. Търси се къде героинята е подложена на изпитания, кое качество отличава най-малкия брат в една от приказките и в чие име героят от народната песен напуска дома си. Отделна задача пита чии деца са героите от съвременната книга, включена в програмата, а друга – коя е поуката от известна авторска приказка. Формулировките са ясни и достъпни, но възможностите за избор са подбрани така, че верният отговор да изисква реално познаване на текста, а не досещане. Отделно място заема авторството: коя приказка от кого е написана – въпрос, който отново отделя фолклорното от литературното и се пита често при изпитване. Празничната традиция е застъпена с две отделни задачи. Едната свързва един от най-големите християнски празници със събитието, което стои зад него, а другата – отворена – изисква да се опишат обичаите, характерни за пролетен народен празник. Последните три задачи изискват писане. Едната поставя две заглавия и иска срещу всяко да се посочат по двама герои. Другата изисква да се назоват двама приказни помощници – проверка на понятие чрез примери. Третата е за празничните ритуали и оставя място за свободен отговор. Отговорите са дадени накрая, като за отворените задачи са предложени примерни варианти. Това улеснява проверката и допуска различни, но верни отговори – важно при въпроси, на които може да се отговори по няколко начина. За учителя това е готов инструмент за края на годината или за входна проверка в началото на следващата. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в кратка форма и показва веднага кои творби са забравени. Може да се използва цял или на части. За ученика е бърза и лесна проверка. Задачите не изискват препрочитане на всичко, а освежават най-важното – кой жанр какъв е, кой герой откъде е и какво се празнува кога. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

1. Зевс е: A) бог на любовта Б) бог на войната B) бог на Подземното царство Г) бог на Небето и Земята 2. Кой художествен текст е фолклорен? A) „Хайдути“ Б) „Златното момиче“ B) „Похитителят на мълнии“ Г) „Грозното патенце“ 3. Авторът на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“ е: A) Христо Ботев Б) Ханс Кристиан Андерсен B) Шарл Перо Г) Рик Риърдън 4. Коя особеност е обща за митовете и за фолклорните легенди? A) Свещени текстове са. Б) Разказват за началото на времената. B) Утвърждават ценностите на

Фолклорният модел за света е сред първите теми, чрез които учениците се учат да мислят литературата като система от представи, а не като сбор от отделни текстове. Този тест обхваща темата в тринадесет задачи и проверява знанията едновременно върху жанровете, върху устройството на фолклорния свят и върху празничната традиция. Началните задачи изискват разпознаване на жанровата принадлежност на конкретни творби – легенда, народна песен, вълшебна приказка – и умение да се съотнесе познат герой с текста, от който произхожда. Проверява се и разбирането за особеностите на всеки жанр: стихотворната форма на песента, отношението на слушателя към разказаното, начинът на назоваване на мястото на случката. Следваща група въпроси е насочена към вътрешната логика на фолклорния свят: опозиционните двойки герои, пространствата на изпитанието, противопоставянията, чрез които народното въображение подрежда света – дом и гора, горна и долна земя, земя и небе. Отделни задачи търсят сходството между героите на различни творби и достойнството, което извежда най-малкия брат от познатата приказка до успешния край на изпитанието. Последният блок е посветен на празника – връзката между християнските празници и библейските събития, значението на Пасха, както и общият обреден елемент между Гергьовден и Курбан байрам. Така темата за фолклорния модел се разширява към живата обредна практика на различни общности. Тестът завършва със задача със свободен отговор за добродетелите, ценени в родовата общност, под която е оставено място за писане. Приложените отговори на всички задачи, заедно с примерно решение на въпроса със свободен отговор, позволяват самостоятелна проверка и обективна оценка.

Тринадесет задачи, които обхождат целия раздел – от разликата между мит и легенда до обредните празници. Компактен материал с приложени отговори, подходящ за един учебен час. Началото е при понятията. Първата задача изисква да се определи по какъв признак митът се различава от фолклорната легенда – въпрос, който изглежда лесен, а всъщност отсява онези, които бъркат двата жанра. Следва задача, при която трябва да се избере пословицата, изразяваща поуката от конкретна легенда за сътворението – формат, който свързва два различни фолклорни жанра в едно. Вълшебната приказка е представена с няколко задачи. Едната изисква да се посочат качествата, които не са характерни за юнака, друга – общата особеност между вълшебната приказка и мита. Отделно място заемат въпросите върху втората изучавана приказка: какво прави героинята в дома на старицата и кой от образите не е вълшебен. Последният е особено находчив, защото сред четирите възможности три наистина имат вълшебен характер. Двете отворени задачи носят истинската тежест на теста. Първата изисква да се посочат три особености, доказващи, че приказката е вълшебна. Втората – три доказателства, че разглежданият текст е народна песен. Този формат не позволява налучкване: трябва да се формулират самостоятелно три различни аргумента, а не да се избере готов отговор. Народната песен е застъпена и с три въпроса с избираем отговор – защо е принесена жертвата, кое твърдение за творбата не е вярно и какви са качествата на героинята. Задачата с невярното твърдение обхваща наведнъж темата, обредната практика, характеристиката на образа и мотива за постъпката ѝ. Финалните три задачи са върху обредните празници – кои са характерните обредни ястия, на кой празник се изпълняват ритуали, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето, и коя дата с кой празник се свързва. Отговорите са дадени за всички задачи. За двете отворени са изписани и трите очаквани аргумента, формулирани кратко и ясно – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелен отговор. За учителя това е готова проверка след раздела – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. Двете отворени задачи вършат работа и самостоятелно, като теми за кратка писмена работа. За ученика ползата е двойна. Тестът припомня всички изучени творби от раздела, а отворените задачи упражняват точно това, което се изисква при изпитване – да се обоснове твърдение с конкретни примери. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома, с приложени отговори за самопроверка.

Осемнадесет задачи, които обхождат цяла учебна година – от най-древните разкази за произхода на света до съвременен роман за деца. Материалът е изходно ниво по литература и е събран на три страници. Форматът е еднакъв и лесен за решаване: четири възможности, една вярна, а последната задача изисква съотнасяне. Първата третина е върху митологичното. Задачите изясняват какво представляват митовете, какво означава на старогръцки думата, с която назоваваме света, каква е една от древните представи за него и какво играе важна роля както в старогръцкия, така и в библейския разказ за сътворението. Именно съпоставката между двата разказа за началото е най-стойностната част тук. Тя се пита рядко, а показва, че различни култури строят своите обяснения по сходен начин. Втората третина е върху фолклора. Тук се проверява какво означава самата дума, какво включва народното творчество и какво не му принадлежи, а после и разпознаване на жанрове – легенда, вълшебна приказка, балада. Особено сполучлива е задачата с приведена реплика, по която трябва да се разпознае от коя приказка е. Кратко изречение, а зад него стои цял сюжет. Оттам тестът минава към празниците. Три задачи разглеждат християнски, еврейски и мюсюлмански празник – кой е първият зимен, защо се празнува денят на избавлението и какво е прието да се прави на единия от тях. Такова редом поставяне на три различни традиции е рядкост в ученически тест. Финалната част се връща към литературата: кой е главният герой на поема от Христо Ботев, кой определя съдбата на един народ в легенда и кой герой изпълнява ролята на вредител в турска народна приказка. Последният въпрос въвежда понятие от теорията на приказката. Последната задача е за съотнасяне и свързва четирима автори с техните творби. Сред тях са и Ботев, и Шарл Перо, и Ханс Кристиан Андерсен, и съвременен автор – обхват от народната песен до днешната детска литература. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, а при последната задача са разписани и четирите двойки поотделно. За преподавателя това е готов изходен тест за края на годината, който не изисква никаква подготовка и се проверява за минута по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за фолклора. За ученика ползата е ясна: цялата учебна година е обходена в един лист – митове, фолклор, празници и авторски творби. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, преди самото изпитване.

Тринадесет задачи, две от които се пишат на ръка – и точно те носят най-голямата тежест. Тестът обхожда целия раздел, като задържа вниманието върху всяка от изучаваните творби поотделно, вместо да ги смесва в общи въпроси. Строежът следва реда, в който произведенията се изучават, и това го прави удобен за използване веднага след приключване на темата. Началото е върху фолклорната легенда „Как била създадена Земята“. Тя получава три задачи – първата е отворена и изисква твърдението да бъде доказано с два самостоятелно формулирани примера, а следващите две са с избираем отговор и засягат конфликта и подбудите на героите. Оттам изложението минава към вълшебната приказка. „Тримата братя и златната ябълка“ е представена с две задачи – върху художественото пространство и върху приказните помощници. Двете заедно проверяват дали приказката е прочетена внимателно, или само чута някога. „Златното момиче“ получава три задачи и е единствената творба, при която се редуват три различни формата. Първата е отворена и изисква доказване на литературоведско твърдение с два примера от текста. Втората е с попълване на пропуснати думи в изречение, а третата – с избираем отговор върху приказните роли. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната е върху обредната практика, описана в нея, а другата – върху ценностите, които песента утвърждава. Финалът е върху празниците и тук обхватът е по-широк от обичайния. Трите задачи не се ограничават с християнския календар, а включват и празници от други религиозни традиции. Този завършек изнася темата отвъд родния фолклор и я поставя в по-широк културен контекст – рядко решение за тест в този раздел. Отговорите са приложени за всички задачи. При двете отворени не е посочен само верният отговор, а са изписани по три и по два довода в готов вид – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелно писане. На преподавателя тестът дава проверка, която не се изчерпва с разпознаване: отворените задачи изискват аргументация и могат да се използват самостоятелно като кратка писмена работа. Обхватът е точно за един учебен час. За ученика ползата е в подредбата. Всяка творба е обходена от няколко страни, а двете отворени задачи упражняват най-важното умение при изпитване – да се защити твърдение с конкретни примери, а не с общи думи. Приложените отговори позволяват самопроверка и след двата вида задачи.