Тестови задачи. Из „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Литература – 7 клас. (Вариант 1)

Тест, който проверява как е изграден образът на героя — чрез речта му, чрез постъпките му и чрез отношението му към хората. Материалът съдържа 11 задачи: седем с избираем отговор, три с кратък отговор върху оставени редове и една с разгърнат писмен отговор. Началните задачи установяват мястото на действието и разказвача. И двете са с уточняваща формулировка: за първата се търси мястото, където действието не се развива, а за втората — кой всъщност води разказа, при положение че сред възможностите стои и името на самия автор. Това разграничение между автор и разказвач е съществено и рядко се проверява така пряко. Основната част изисква самостоятелно писане. Три задачи поставят условие да се посочат по две неща: качества на героя, причини да откаже предложената му книга и причини да не се довери на хотелската каса. Тези задачи не се решават с припомняне на случка — необходимо е да се изведе мотивът зад постъпката. Следващата група е обобщителна и работи изцяло с обърнати формулировки. Търси се отношението, което не е обект на изображение в творбата, качеството, което не е присъщо на героя, и художественият похват, който авторът не използва при изграждането на образа. Последната задача е особено полезна: тя изисква да се знае не само как е характеризиран героят, но и по какъв начин не е. Две от задачите проверяват верността на твърдения — едната търси вярното, другата невярното. В тях са включени въпроси за гледната точка на разказвача, за отношението към чужденците, за качествата, които авторът осмива, и за истинската причина зад отделни постъпки на героя. Финалната задача е с най-много място за писане и поставя въпроса кое в поведението на героя е смешно. Тя насочва към същността на сатиричния текст и изисква ученикът сам да формулира къде минава границата между комично и укорително. Обърнатите формулировки са водещи в целия тест и това повишава трудността му осезаемо. При такъв тип въпроси не е достатъчно да се знае кое е вярно — трябва да се провери всяка от четирите възможности поотделно и да се отхвърлят три верни твърдения, за да остане едно невярно. Този начин на работа е близък до изпитния формат. Забележимо е и че сред неверните възможности няма нелепи твърдения. Всяко от тях звучи правдоподобно и би могло да мине за вярно при бегло познаване на текста — например че героят не се храни в ресторанта поради бедност или че отказва книгата, защото вече я е чел. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към задачите с кратък отговор — примерни решения с уточнение, че се приемат и други точни отговори. Стойността на теста е в акцента върху похватите. Освен какво прави героят, се проверява и как авторът ни го показва — чрез речта, чрез действията, чрез отделни портретни детайли. Това е подготовка за литературен анализ, а не само за преразказ. Обемът е малък и е удобен за проверка в част от учебния час. Материалът е подходящ за кратка контрола след изучаването на творбата, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор, а финалният въпрос работи добре и като тема за обсъждане.

Тест, който проследява поведението на героя в чуждата среда — къде отсяда, как се храни, на кого се доверява и как се отнася с хората около себе си. Материалът съдържа 11 задачи: седем с избираем отговор, три с кратък отговор върху оставени редове и една с разгърнат писмен отговор. Началните задачи проверяват фактическото познаване на текста: къде се развива действието във финала и кой е спътникът на героя. Тези въпроси отсяват учениците, които са чели, от онези, които разчитат на общата представа за произведението. Основната част изисква самостоятелно писане. Три задачи поставят условие да се посочат по две неща: качествата на спътника, причините героят да откаже да обядва в ресторанта и причините да не позволи да му пренесат багажа. Тези задачи са особено сполучливи, защото изискват не просто припомняне на случка, а извеждане на мотив зад постъпка — умение, което подготвя за характеристика на герой. Следващата група задачи е обобщителна. Проверява се кое отношение е обект на художественото изображение в творбата, кое качество е присъщо на героя и какви художествени средства са употребени в конкретен цитат — задача, при която е нужно да се разпознае точно понятието, а не да се опише ефектът. Две от задачите работят с обърната формулировка. Едната изисква да се посочи вярното твърдение сред четири, другата — невярното. В тях са включени по-фини въпроси: кой води разказа, как се отнася героят към чужденците, какви езици владее и защо не разглежда забележителностите на града. Финалната задача е с най-много място за писане и поставя въпроса какви човешки прояви стоят зад понятието, произлязло от името на героя. Тя извежда разсъждението извън конкретния текст и го насочва към нравствено обобщение, което важи и днес. Особено полезна е задачата за качествата на спътника. Тя насочва вниманието към образ, който обикновено остава в сянка, а всъщност е съществен: именно чрез него се вижда какъв би могъл да бъде българинът в чужбина и с какво героят се различава от него. Съпоставката между двамата е скрита, но задачата я извежда наяве. Включеният цитат за художествените средства също е добре подбран. В едно изречение стоят две определения с противоположна стойност, а разликата между тях носи цялата ирония на епизода. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към задачите с кратък отговор — примерни решения с уточнението, че се приемат и други точни отговори. Стойността на теста е в съотношението между двата типа задачи. Затворените се решават бързо, а трите с изписване показват дали ученикът разбира защо героят постъпва така, а не само какво прави. Именно това разграничение е ключово при работа със сатиричен текст. Обемът от единадесет задачи е удобен за работа в част от учебния час и оставя време за проверка и коментар веднага след решаването. Материалът е подходящ за кратка проверка след изучаването на творбата, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Финалният въпрос работи добре и като тема за обсъждане, защото допуска различни мнения и лични примери.

За разлика от кратките проверовъчни варианти, тук акцентът пада върху умението за писмено разсъждение: пет от двадесетте задачи изискват развит отговор от няколко изречения с аргументи от текста. Тестът е подходящ там, където проверката трябва да покаже не само познаване на случките, но и способност да се формулира теза. Първата част включва петнадесет въпроса с избираем отговор. Те обхващат основната тема на откъса, смисъла на сцената с изпуснатия влак, отношението към чуждата култура и към хотелската прислуга, значението на розовото масло, ролята на разказвача и функцията на диалога. Отделни задачи са насочени към художествения похват, чрез който е изграден образът, и към действието на иронията като средство за оценка. Следваща група въпроси съпоставя двамата спътници – единият вижда в пътуването възможност за опознаване, другият само сметка и печалба. Оттам произтичат и обобщаващите задачи за сблъсъка на ценности и за основната идея на творбата. Втората част съдържа пет въпроса с място за писане. Те изискват свързан текст върху начина, по който иронията разкрива недостатъците на героя, върху обобщаващата сила на образа, върху разликата в погледа на двамата пътници, върху темата за родното и чуждото и върху посланието на автора към читателя. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, а към отворените въпроси – подробни примерни решения, които показват очаквания обем, структура и начин на аргументиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за работа в час, за контролна работа и за оценяване на писмени умения, а примерните решения улесняват изготвянето на критерии за проверка. На учениците той дава образец за построяване на аргументиран отговор и е удобен за самостоятелна подготовка преди класно или изпит.

Един пътник се вглежда в чуждия свят, за да разбере своя. Друг пришива нов джоб в антерията си, за да скрие по-добре печалбата. Двете картини принадлежат на един и същ автор и на едно и също време – и точно затова стоят заедно в този тест. Двадесет и три въпроса проверяват дали ученикът чете двете творби като части от общ замисъл. Първата половина от въпросите е посветена на пътеписа. Проверява се какъв тип герой е разказвачът, какъв смисъл придобива самото пътуване за него и по какъв начин се проявява иронията при описанието на голямото изложение. Отделен въпрос изисква определяне на образа на обикновения човек, който се лута между възторга и смущението пред непознатия свят. Няколко въпроса разглеждат наблюденията върху чуждото общество: какво подсказват картините на тълпи и опашки, какъв е тонът при описанието на сънародниците и коя представа за напредъка се очертава – техника, съчетана с култура и с морал. Отделен въпрос се спира на съпоставката между два континента и на извода, че всяко общество има и силни страни, и опасни крайности. Втората половина е посветена на очерка. Проследяват се рамката, в която младежка компания разказва случки за героя, смисълът на новия джоб в дрехата, отношението към хотелската прислуга и пренебрежителната оценка за големия чужд град. Отделен въпрос разглежда сцената с изпуснатия багаж и болезнената привързаност към вещите, друг – езика на героя, който сам по себе си е характеристика. Няколко въпроса определят мястото на човека, който разказва и оценява случките, конфликта между два свята, скрит зад комичните положения, и общия белег на авторовото писане в двата текста. Обобщаващите въпроси свързват творбите: как двете поставят въпроса за приобщаването към Европа след Освобождението, каква обща роля има пътуването и как е представено мястото на родината в света. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на двата разказващи гласа с позоваване на конкретни сцени, разсъждение върху различните видове смях в творбите и съставяне на кратък съвет към съвременния читател, изведен от посланията им. Въпросите са с ясно формулирано условие и четири възможности, между които разликата е в тълкуването, а не в припомнянето на факти. Затова преразказът на съдържанието не носи точки – изисква се разбиране защо героите постъпват така и какво стои зад всяка подробност. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер прави материала особено полезен: поотделно двете творби се учат лесно, но същинското разбиране идва, когато се четат заедно. Няколко от въпросите насочват точно към това. Учителят вижда веднага дали учениците различават двата авторови погледа към една и съща тема, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Тестът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит и за интерпретативно съчинение.

1. Кое от посочените произведения на Алеко Константинов е цикъл фейлетони: а) "До Чикаго и назад" б) "Разни хора, разни идеали" в) "Какво? Швейцария ли?" г) Описанието на Ниагарския водопад 2. Изграждането на образа на Бай Ганьо е едноименната творба се базира върху разкриването на: а) вътрешните му конфликти б) личностното му развитие в) характерните общи черти на определена категория хора г) моралните проблеми, които решава 3. Към кой интелектуален кръг е принадлежал

Едната творба показва човек, който гледа света и се пита какво да вземе от него. Другата – човек, който е наметнал европейска дреха, но не е променил нищо у себе си. Настоящият тест поставя двете една до друга и през двадесет и три въпроса проверява дали ученикът вижда общия замисъл зад тях. Началните въпроси установяват най-важното за пътеписа: към кой вид творби принадлежи, каква е целта на самото пътуване и каква роля изпълнява разказващият – не наблюдател отстрани, а човек, който сравнява и оценява. Оттук нататък анализът се разгръща по посока на видяното. Няколко въпроса разглеждат образа на модерния град – смесица от техника, шум и забързани хора, както и ценностите, които авторът открива в чуждото общество, въпреки резервите си. Отделни въпроси се спират на картините с тълпи и опашки, зад които стои подредено, но обезличено множество, и на вътрешната раздвоеност на пътуващия българин между гордостта и срама. Самостоятелен въпрос е посветен на самоиронията – способността да се говори за собствените страхове с усмивка, която прави критиката към другите почтена. Проверява се и образът на обикновения българин, който се обърква, но и се учи, както и връзката на творбата със следосвобожденската действителност. Втората половина от въпросите е за очерка. Определя се жанровият му характер, тълкува се смисълът на европейската дреха върху непроменения навик, разглеждат се случката с изпуснатия багаж, епизодът с храненето във вагона, отказът да се влезе в ресторанта и недоверието към хотелската каса. Всяка от тези подробности е предмет на отделен въпрос, защото всяка носи част от характеристиката. Няколко въпроса засягат строежа на очерка – разказ, вложен в друг разказ, при който героят е видян през чужди очи, конфликта между два начина на живот и социалния тип, който образът обобщава. Финалният въпрос от този кръг извежда предупреждението, отправено към обществото. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на пътуването като изпитание в двете творби с посочване на конкретна сцена от всяка, разсъждение за различните представи за европейското и извод как авторът вижда мястото на родината в света. Въпросите са формулирани ясно, а четирите възможности при всеки от тях са премислено близки: разликата между тях е в тълкуването, не в припомнянето на факти. Затова наизустеното съдържание не носи точки, а внимателният прочит на творбите – да. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер на теста е неговото предимство: истинското разбиране на двете творби идва едва когато се четат заедно, и няколко от въпросите насочват точно натам. Учителят вижда веднага дали учениците свързват подробността с идеята, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Материалът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.