Тест по литература върху „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов – 11 задачи с отговори: авторът, изложението, образите на търговците и погледът на пътеписеца. Павилионът отблизо

Този вариант поставя в центъра си въпроса как изглежда България пред чуждата публика и какво изпитва авторът, когато вижда това отстрани. Задачите са 11 и съчетават затворени въпроси с такива, изискващи писмен отговор. Началото проверява познаването на автора чрез кратка характеристика, свързана с една друга негова дейност, а не с писането. Следва въпрос за сравнението, чрез което са предадени мащабите на една от постройките. Втората група изисква кратък свободен отговор на предвиденото място. Тук се посочват качества на единия от търговците, причините за разочарованието на пътеписеца от българското представяне и причините другият герой да не харесва чуждата страна. Отговорите не са дадени в текста наготово – извеждат се от поведението и от репликите. Следват задачите за речевата характеристика, за отношението на един от героите към местните хора и за качеството, което не е присъщо на самия пътеписец – въпрос, който изисква той да бъде разграничен от героите, които описва. По-нататък са двата въпроса за верността на твърдения. Те обхващат впечатлението от изложените стоки и от подредбата им, начина, по който е представена страната пред посетителите, отношението на автора към официалната преса и характеристиката на единия търговец. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и изисква да се обобщи как страната се представя на изложението – въпрос, който събира наблюденията от целия откъс в един извод. Отговорите са изведени накрая, с примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е насочеността към авторовата позиция. Няколко задачи изискват тя да бъде отделена от гледната точка на героите – какво вижда пътеписецът, от какво се дразни и защо неговото разочарование не е насочено срещу страната, а срещу начина, по който тя е представена. Полезен е и въпросът за качеството, което не е присъщо на автора. Той поставя редом черти на разказвача и на героите и изисква те да бъдат разграничени – проверка, при която бегло прочитане не помага. Ценна е и последната задача. Тя не проверява подробност, а изисква обобщение на целия откъс, и затова работи добре както за оценка, така и като начало на разговор в клас за това как една страна се представя пред света. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават ясна мярка при свободните задачи. За ученика примерните решения показват какъв обем се очаква и как се формулира кратък, но пълен отговор.

Петнайсет въпроса с избираем отговор и пет, на които ученикът пише сам. Такова е разпределението в този лист и то е направено с мярка: първата част проверява разбирането, втората проверява умението то да бъде изказано. Задачите са върху откъса от пътеписа, в който разказвачът обикаля световното изложение в Чикаго и се среща с българския павилион и с един търговец, тръгнал да печели отвъд океана. Този откъс се изучава в седми клас и е сред малкото места в програмата, където хуморът и самоиронията на българската литература се срещат със стопанския свят. Първите петнайсет задачи вървят от общото към частното. Започва се с темата и с повествованието, продължава се с образа на търговеца, с похвата на автора и с контраста между двата свята, а накрая се стига до конфликта, до символиката на едно понятие от текста, до жанра на творбата и до основната идея. Няма нито една задача, която да се решава с преразказ: всички питат защо и как. Втората част е от пет въпроса със свободен отговор и редове за писане под всеки от тях. Те са по-трудни, защото искат свързан текст: как работи иронията, какви са трудностите пред търговците, по какво се различават погледите на двамата герои, какви изводи следват и кое е посланието. Последният въпрос е зададен лично, с обръщение към ученика, и позволява собствено мнение. Към всеки от петте въпроса има примерен отговор, и то развит, а не подсказка от едно изречение. Два от тях са подредени на точки, което показва как се разчленява сложен въпрос, а останалите са свързан текст и дават представа за дължината и за тона, които се очакват от седмокласник. Отговорите на избираемите задачи също са с обяснения. При всяка е казано защо този отговор е верният, а при по-подвеждащите е посочено и какво точно отпада от другите варианти. Така листът може да се провери и от ученик, който работи сам. Понятията, които минават през задачите, са от програмата за седми клас: пътепис, разказвач, ирония и хумор, контраст, диалог, конфликт, символ, тема и идея. Проверени са вътре в задачите, не като определения за наизустяване. Литературните знания вървят ръка за ръка с четивната грамотност. Няколко от въпросите приличат на тези от националното външно оценяване: искат да се разпознае отношението на разказвача, да се види разликата между две гледни точки и да се формулира извод със свои думи. Двайсетте задачи се побират в един учебен час: около петнайсет минути за избираемите отговори и останалото време за писането, което прави листа удобен и за класна работа. Полза за учителя: цял лист за час по литература след изучаването на откъса, който става и за контролна работа, и за домашна работа, и за устно изпитване; примерните отговори са опора при оценяването и при обсъждането в клас. Полза за ученика: проверка дали е разбрал прочетеното и дали може да го изкаже свързано, с обяснения към всеки избираем отговор и с примерни отговори на отворените въпроси, по които се вижда докъде стига един добър отговор.

Малкото българско дюкянче в тясната уличка на голямото световно изложение — от този образ тръгва почти всичко в теста. Задачите проследяват как чрез разположението, предметите и хората авторът изгражда представа за мястото на страната в света. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху изложението и мащаба. Проверява се защо са дадени точните размери на един от павилионите, какво внушава съпоставката между две изложения и какъв смисъл носи образът на лабиринта. Тези въпроси изискват тълкуване на детайл, а не запомняне на факт. Следващият блок е посветен на българското присъствие. Задачите обхващат значението на мястото, отредено на дюкянчето, внушението на подредените в него предмети, ролята на един конкретен продукт, поставен най-отпред, и художествената функция на восъчните фигури. Отделен въпрос разчита смисъла на картата върху бюрото — детайл, който при бегло четене остава незабелязан. Трета линия следват задачите върху героите. Поведението на представителя на България в сцените с обясненията пред посетителите е разгледано в няколко въпроса, а срещу него е поставено поведението на Бай Ганьо и на търговеца в бараката. Проверява се и какъв ценностен конфликт се откроява в сцените с търговията, както и отношението към парите, което единият от героите проявява. Отделни задачи са посветени на разказвача и на хумора: какво издава жестът с вестника, какъв смисъл носи шеговитият превод на няколко думи и какво разкрива отношението на чуждите слушателки. Тук е и въпросът за начина, по който личността на автора като пътешественик и сатирик определя погледа му. Заключителните затворени въпроси излизат към обобщението — какво се разбира за положението на страната след Освобождението, защо жанрът на пътеписа е подходящ за такава тема и какво означава думата в заглавието, обозначаваща връщането. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения. Първата пита какви изводи биха направили чужденците по предметите в дюкянчето. Втората е съпоставителна — два различни модела на поведение пред чужденци. Третата е нравствена и изисква лична позиция за качествата, нужни на човек, който представя своя народ. Задачите са формулирани достъпно, но не опростено. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения, а неверните не са абсурдни — те предлагат прочит, който е възможен при повърхностно четене, но не издържа при връщане към текста. Затова тестът разграничава добре учениците, които са чели внимателно, от онези, които разчитат на общи впечатления. Полезно е и че материалът обхваща целия смислов обхват на откъса: от конкретния детайл, през характеристиката на героите, до обобщението за времето и за жанра. Така една проверка покрива и съдържанието, и литературните понятия, и нравствената проблематика. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени, написани на достъпен език и с ясна структура. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Отворените задачи се разгръщат добре и в дискусия, защото поставят въпроси, по които може да се спори.

Едната творба показва човек, който гледа света и се пита какво да вземе от него. Другата – човек, който е наметнал европейска дреха, но не е променил нищо у себе си. Настоящият тест поставя двете една до друга и през двадесет и три въпроса проверява дали ученикът вижда общия замисъл зад тях. Началните въпроси установяват най-важното за пътеписа: към кой вид творби принадлежи, каква е целта на самото пътуване и каква роля изпълнява разказващият – не наблюдател отстрани, а човек, който сравнява и оценява. Оттук нататък анализът се разгръща по посока на видяното. Няколко въпроса разглеждат образа на модерния град – смесица от техника, шум и забързани хора, както и ценностите, които авторът открива в чуждото общество, въпреки резервите си. Отделни въпроси се спират на картините с тълпи и опашки, зад които стои подредено, но обезличено множество, и на вътрешната раздвоеност на пътуващия българин между гордостта и срама. Самостоятелен въпрос е посветен на самоиронията – способността да се говори за собствените страхове с усмивка, която прави критиката към другите почтена. Проверява се и образът на обикновения българин, който се обърква, но и се учи, както и връзката на творбата със следосвобожденската действителност. Втората половина от въпросите е за очерка. Определя се жанровият му характер, тълкува се смисълът на европейската дреха върху непроменения навик, разглеждат се случката с изпуснатия багаж, епизодът с храненето във вагона, отказът да се влезе в ресторанта и недоверието към хотелската каса. Всяка от тези подробности е предмет на отделен въпрос, защото всяка носи част от характеристиката. Няколко въпроса засягат строежа на очерка – разказ, вложен в друг разказ, при който героят е видян през чужди очи, конфликта между два начина на живот и социалния тип, който образът обобщава. Финалният въпрос от този кръг извежда предупреждението, отправено към обществото. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на пътуването като изпитание в двете творби с посочване на конкретна сцена от всяка, разсъждение за различните представи за европейското и извод как авторът вижда мястото на родината в света. Въпросите са формулирани ясно, а четирите възможности при всеки от тях са премислено близки: разликата между тях е в тълкуването, не в припомнянето на факти. Затова наизустеното съдържание не носи точки, а внимателният прочит на творбите – да. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер на теста е неговото предимство: истинското разбиране на двете творби идва едва когато се четат заедно, и няколко от въпросите насочват точно натам. Учителят вижда веднага дали учениците свързват подробността с идеята, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Материалът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Два текста на един автор и тест, който ги проверява по съвсем различен начин. Това е устройството тук и то е добре премислено: при пътеписа въпросите вървят към езика и към художествените средства, а при другата творба към характера на героя и към подбудите му. Така един и същ писател се чете два пъти, но с различни очи. Четиринадесет задачи, разделени на две почти равни половини. Първата половина е за пътеписа и започва с жанра. Още първата задача проверява дали ученикът знае по какво пътеписът се различава от повествованието, което е основното недоразумение при този жанр. Следват два въпроса за отношението на пътеписеца към видяното, единият за цялата страна, другият за един конкретен миг пред природно чудо. Оттам нататък идва най-ценната част в целия тест. Пет последователни задачи работят по една и съща схема: даден е кратък откъс от творбата и трябва да се посочи кое изразно средство е употребено в него. Откъсите са подбрани така, че всеки да илюстрира различно средство, а разсейващите отговори във всички пет задачи са едни и същи четири понятия. Получава се компактно упражнение, в което за няколко минути се минава през целия набор тропи и фигури, при това върху автентичен текст, а не върху учебникарски примери. Последната от тези задачи е върху синтаксис и пита какво внушават безглаголните възклицателни изречения, с което езиковият поглед се затваря докрай. Втората половина е за другата творба и сменя посоката. Започва със справка за годината на излизане и продължава с въпроси за подбудите на героя: защо пътува, защо посещава един определен дом, кои качества са му присъщи и кои не, какво го движи, когато се заеме с обществени дела. Задачите са формулирани така, че отговорът да не се вади от впечатление, а от конкретен епизод. Накрая стои отворен въпрос, който извежда разговора извън книгата и пита какво от описаното се среща и днес. Оставени са редове за писане. Тази задача е и най-обсъжданата в клас, защото няма един верен отговор. Отговорите са дадени накрая, подредени по номера, и проверката на затворените задачи отнема минута. При отворената задача отговор не е даден, което е правилно, защото там всеки пише своето. Обемът е малък. Тестът се събира на две страници и се решава за около двадесет минути, което оставя време за обсъждане на последната задача още в същия час. За учителя това е готова проверка след раздела за Алеко Константинов. Петте поредни задачи върху изразните средства вършат работа и самостоятелно, като бързо упражнение на дъската, а отвореният въпрос накрая е естествен преход към час на класа. Двете половини могат да се дадат и поотделно, когато творбите се изучават в различни часове. За ученика това е проверка, която показва и познаването на текста, и усета за език. Петте задачи с цитатите са най-полезни, защото след тях разликата между олицетворение, сравнение, епитет и градация спира да се бърка. Темите са от сигурните при изпитване върху двете творби, а краткостта позволява тестът да се реши отново преди класната работа.

Откъсът е разгледан през основния въпрос на всеки пътепис: как виждаме себе си и как виждаме другите. Началото представя Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г. в Свищов, и произведението. Рубриката „Да разчетем текста“ започва с определяне вида на текста и с причината авторът да посети Чикаго и да напише книгата си. Следват формулиране на темата на откъса, изброяване на изобразените обекти и обяснение кои от тях предизвикват удивление и защо. Отделни въпроси разглеждат каква информация за напредъка на една държава дават изложените в павилиона ѝ стоки, как се отнася българският представител към посетителите и какво е отношението на американците към България и българските стоки. Разгледана е и срещата с двамата сънародници, а последната задача обобщава посланията на автора към българските читатели. Четиридесет и един въпроса с отговори правят разработката подходяща за час и за писмен анализ. Обобщаването на посланията в края превръща отделните наблюдения в извод и дава готова основа за съчинение върху отношението към своето и чуждото. Отговорите се опират на конкретни изречения от откъса.