Тестови задачи. Лексика, Граматика и Пунктуация. Български език – 7 клас. (Вариант 2)

Прочетете текста и отговорете на въпроси 1. – 8. включително: Звездите светят с различна яркост и цвят. Колкото е по-гореща една звезда, толкова нейният цвят е по-близък до синия. Продължителността на живота им също не е еднаква. Колкото е по-малка звездата, толкова е по-дълголетна. Звездите, подобни на нашето Слънце, имат продължителност на живота около 10 000 милиона години. Звездите, по-малки от нашето Слънце, се наричат джуджета и живеят по-дълго. Звездите, по -големи от Слънцето, се наричат

Този вариант проверява темата чрез малки учебни ситуации: ученик чете статия, учител изрича твърдение, някой подрежда части от текст за опит. Във всяка задача се пита какво точно е това – теза, аргумент, хипотеза или факт. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Разгледани са формата, която изразява постоянна истина, формата, която оживява разказа за минали събития, и причастието, използвано при събития, на които авторът не е бил свидетел. Втората група е върху точността на изказа: защо думите се употребяват в пряко значение, защо се избягват метафорите и сравненията, защо се предпочита термин пред обща дума и защо веднъж въведеният термин не се заменя в останалата част от текста. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата, да се посочи кой абзац изпълнява ролята на доказателство, да се открие думата, която въвежда заключението, и да се подреди правилният ред на трите части. Четвъртата група е върху видовете реч – описание, повествование и разсъждение – както и върху подходящия вид изречение за научен текст. Последната група е за хипотезата и за научнопопулярния стил: коя представа от миналото е била отхвърлена след проверка, какво отличава предположението от доказания факт и защо в достъпния текст са допустими сравнения. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е поднасянето чрез ситуации. Вместо изолирано изречение, задачата описва кратък случай – какво чете или пише даден ученик – и това прави въпроса по-разбираем и по-близък до реалната работа с текст. Особено полезен е въпросът за отхвърлената представа от миналото. Той показва как работи науката: едно твърдение може да е било общоприето и въпреки това да падне при проверка. Разбирането на този механизъм е по-важно от самото определение за хипотеза. Ценни са и задачите за термините. Обяснението защо думата не се заменя със синоним в останалата част от текста е нещо, което ученикът може да приложи веднага, когато пише реферат или отговор по друг предмет. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те могат да се четат и като кратък урок по темата.

Научният текст има свои правила – кои глаголни времена използва, какви думи допуска и как подрежда мислите си. Тестът проверява всяко от тях чрез конкретни примери от учебниците по различни предмети. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Проверява се разпознаването на времето, което изразява общовалиден факт, на онова, което прави разказа за минали събития по-жив, и на несвидетелската форма при отдалечени във времето събития. Всеки случай е представен чрез изречение от реален учебен текст. Втората група е върху лексиката: защо се предпочитат думи с едно значение, кои думи в дадено изречение са термини и защо думите се употребяват в пряко значение. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата сред няколко близки изречения, да се определи ролята на описан опит, да се посочи думата, която сигнализира извод, и да се назоват трите основни части на текста. Четвъртата група разглежда видовете реч в научния текст – кога имаме описание, кога повествование и кога разсъждение. Отделно се проверяват преобладаващият вид изречения по цел на изказване и характеристиката, която не е присъща на научния стил. Последната група е за научнопопулярния текст и за хипотезата – какво я отличава от доказания факт и какво може да се случи с нея след изследване. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с коментар защо останалите варианти не са подходящи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на теста са примерите. Изреченията са взети от типични учебни текстове по биология, география, история и природни науки, така че темата не остава отвлечена, а се вижда в среда, която ученикът среща всеки ден. Особено полезни са задачите за трите части на текста. Разграничаването на теза, аргумент и извод е умение, което върши работа и при четене, и при писане на собствен текст – от отговор на изпитен въпрос до реферат. Ценни са и подробните обяснения. Всеки отговор е придружен от няколко изречения, които не само посочват верния избор, но и обясняват защо останалите варианти отпадат. Разделът може да се чете и самостоятелно като кратък урок по темата. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначна оценка, а обясненията съкращават работата и предлагат формулировки, приложими направо в час.

Прочетеше текста и изпълнете упражнения 1-8. В природата се срещат прости и сложни вещества, участващи в химични реакции. В атмосферата има кислород, азот, водород и много други. Водите съдържат минерални соли, а земните недра – минерали. Кислородът и азотът са най-важните и постоянни вещества във въздуха. Атмосферата съдържа и хелий, вода, въглероден диоксид и др. В морската вода има големи количества натриев хлорид, който ние познаваме като готварска сол. Ако водата съдържа

Научнопопулярният стил стои между две крайности – строгата терминология и всекидневния разговор – и точно затова се определя трудно. Тестът поставя ученика пред конкретен текст и изисква да разпознае по какви признаци той принадлежи именно на този стил, а не на съседните му. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък научнопопулярен откъс за природно явление, следван от 5 въпроса. Проверява се предметът на текста, степента на терминологична наситеност, видовете изречения, глаголните времена и елементът, който носи умерената експресивност. Работата е върху реален текст, а не върху описание на стила – ученикът трябва сам да открие признаците в него. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила. Обхванати са разликата спрямо чисто научния текст, комуникативната цел, отношението между автор и читател, структурната свобода, допустимите глаголни времена и видове изречения, границите на експресивната и оценъчната лексика, употребата на тропи и фигури, термините, възникнали чрез метафоричен пренос, мястото на стила сред останалите и характерът на аудиторията. Последната задача изисква да се посочи изречението, което запазва подходящия тон – практическа проверка вместо теоретична. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква преобразуване на изходния откъс в научен стил – с повече термини и без експресивните елементи. Втората – три собствени примера за образни средства, подпомагащи разбирането, с обосновка за всеки. Третата е най-обемна: съставяне на кратък собствен текст по зададени условия и посочване на приложените жанрови маркери. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при свободните, включително готов образец на научнопопулярен абзац. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди самостоятелно писане и за подготовка за изпитване. Листът е готов за разпечатване, с оставено място за писане под свободните задачи, а решаването се вмества в един учебен час. Последната задача превръща теста в нещо повече от проверка. Ученикът не само разпознава стила, но и го използва – пише собствен текст по зададени изисквания и после сам посочва кои белези е приложил. Това е и най-сигурният начин да се провери дали темата е разбрана, защото при писане липсата на усет личи веднага. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час, а примерният научнопопулярен абзац в края може да послужи като образец при обсъждане на ученическите текстове.

Кое отличава страницата от учебника по география от разказа в христоматията? Разработката отговаря на този въпрос, като представя научния текст като основен източник на знания и показва по какво се разпознава той. В началото са изведени характеристиките, които правят научното изложение различно от останалите видове текст: точността и достоверността на фактите, употребата на термини, еднозначността, прякото значение на думите и преобладаването на съобщителни изречения. Всяка особеност е обяснена кратко и подкрепена с пример. Следва блок от четири кратки научни текста от различни области: география, биология, физика и история. Към всеки е добавен разбор кои термини се откриват в него и с какво се издава принадлежността му към съответната наука. Тази част е удобна за работа в час, защото самите текстове могат да се прочетат и без коментара, за да провери ученикът дали сам ще разпознае науката и термините. Отделен раздел показва как е устроен научният текст, като преминава през трите звена на изложението и ги илюстрира с примерни изречения. След него е обяснено какво представлява научната хипотеза, с какво се различава тя от доказаното твърдение и защо се нуждае от проверка. Финалната част включва примерни задачи с отговори и кратко обобщение за ролята на научното общуване. Разработката е подходяща за подготовка по български език върху видовете текст, за самостоятелно упражнение и за преговор преди изпитване или контролна работа по темата.