Сфери на общуване и текстът в научното общуване – тест с 20 задачи и мотивирани отговори (Вариант 3)

Тестът е първи вариант от поредица разработки върху сферите на общуване и особеностите на научния текст. Съдържа двадесет задачи със затворен отговор, съставени така, че да проверяват приложението на изучаваните понятия в конкретни ситуации, а не запомнените определения. Началната група задачи е насочена към разграничаването на четирите сфери на общуване. Всяка ситуация е представена чрез кратък и разпознаваем случай от всекидневието, а вариантите за отговор често съдържат не само название на сферата, но и мотивировка, което изисква преценка и на самия аргумент. Отделна задача проверява знанието за признаците, по които сферите се разграничават, като сред възможностите присъства и такъв, който не е разграничителен белег. Втората група е посветена на термина като основно понятие в научния текст. Проверяват се разпознаването на термини по научни области – граматика, математика, география, биология, езикознание; строежът на термина като единично съществително или като именно словосъчетание; недопустимостта на синонимната замяна; както и стесняването на значението, когато дума от всекидневната реч се превърне в термин. Няколко задачи изискват съпоставяне на две употреби на една и съща дума в различен контекст. Третата група обхваща целите, предмета и условията на научното общуване, ролите на автора и на възприемателя, характера на езиковите средства и начина, по който се постъпва при повторно споменаване на понятието. Към всеки верен отговор е приложено обяснение, което формулира правилото и посочва защо останалите варианти отпадат, така че материалът да служи едновременно за проверка и за усвояване. Подходящ е за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

Материалът е втори вариант на теста върху сферите на общуване и особеностите на научния текст. Съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации, което позволява той да се използва като продължение на работата по темата, като втори вариант при проверка в клас или като самостоятелно упражнение. Първата група задачи проверява разграничаването на четирите сфери на общуване. Всяка ситуация е описана чрез конкретен случай, а вариантите за отговор съдържат и мотивировка, така че ученикът трябва да прецени не само коя е сферата, но и дали приведеният аргумент е верен. Отделна задача изисква знание за броя на сферите и за признаците, по които те се разграничават. Втората група е посветена на термина. Проверяват се разпознаването на термини по научни области, строежът им – единично съществително или именно словосъчетание, откриването на термина сред обикновени думи в дадено изречение, недопустимостта на замяната му с поетичен израз или перифраза, както и случаите, в които дума от всекидневната реч придобива специализирано значение. Третата група обхваща условията на научното общуване – официална обстановка, устна или писмена форма, пряко или непряко протичане, ролите на автора и на получателя на информацията, както и целите, които научният текст преследва. Част от задачите изискват съпоставяне на научното с битовото общуване по няколко признака едновременно. Значителна част от примерите са обединени тематично, което придава на теста вътрешна свързаност и позволява едно и също съдържание да бъде разгледано последователно през различни сфери на общуване. Към всеки верен отговор е приложено обяснение, което формулира правилото и посочва защо останалите варианти отпадат. Материалът е подходящ за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

Едно съобщение до мама и една статия за пеперудите казват съвсем различни неща и по съвсем различен начин. Разработката обяснява защо и подрежда общуването според сферите, в които то протича. Началото въвежда самото понятие сфера на общуване и изброява четирите основни: естетическа, битова, медийна и научна. За всяка е посочено къде я срещаме и с какви теми и цели е свързана. Следва практическа част с примерни текстове, по един за всяка сфера. Към всеки пример е добавено кратко обяснение защо принадлежи именно към тази сфера и какъв език използва, така че разликите се виждат нагледно, а не само се описват. Същинската част е посветена на научното общуване. Разгледани са участниците в него, предметът, целта и условията, при които то протича. Оттам изложението минава към особеностите на самия научен текст: точност, обективност, отсъствие на емоционален и разговорен изказ, с придружаващ пример. Отделен раздел е посветен на термините: какво представляват, защо се използват, защо обикновено не се заменят със синоними и как това се отразява на текста. Посочени са примери за термини от математиката, биологията и географията. Накрая са включени примерни задачи за самопроверка с отговори, в които ученикът сам определя сферата и характеристиките на даден текст. Текстът е подходящ за подготовка за час и за изпитване по български език, за домашна работа върху темата и за преговор преди контролно. Изложението е структурирано, с изчистени определения и достатъчно примери, за да послужи и като опора при писане на собствен научен текст.

Един и същ предмет може да бъде наречен по четири различни начина в рамките на няколко изречения. Един и същ въпрос може да бъде разгледан в два текста, които принадлежат на различни стилове. Тестът проверява дали ученикът вижда тези разлики и умее да ги назове. Двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта обхващат целия раздел, което прави материала подходящ за проверка след изучаването му, но и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване – описателен израз, контекстов синоним, лично и притежателно местоимение, нулев езиков елемент – включително чрез задача, в която е дадена цялата номинативна верига и трябва да се определи какво тя показва. Тук влизат и задачите за връзката между ключовите думи и темата и за подтемите като носители на смисловото делене. Втора група разглежда функциите на текста: регулираща, естетическа, апелативна и информативна. Всяка е представена с типична ситуация, а една от задачите изисква определяне на функцията при съпоставка между два текста върху една и съща тема. Трета група е насочена към стиловете и комуникативните сфери. Освен разпознаване на стил по неговите маркери, тук са включени две задачи за жанрове – групи от жанрове, които трябва да бъдат отнесени към съответния стил – задача за особеностите на научнопопулярния подстил, задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи белег, който не е характерен за публицистичния стил, както и въпрос за самия ред на действие при определяне на комуникативната сфера. Четвърта група обхваща типовете грешки: граматични при бройната форма и при употребата на „й“ и „и“; правописни при двойните съгласни; пунктуационни при еднородни части; лексикални при неуместна чуждица, при погрешен предлог и при неподходящ синоним; стилистични при повторение на сродни думи. Всяка задача изисква и разбиране към кой тип принадлежи нарушението. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват конкретния елемент от примера, назовават явлението и добавят защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден правилният вариант и правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от аспектите на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Как се изгражда текстът, каква работа върши той, към кой стил принадлежи и какво в него е сгрешено – четирите основни въпроса при работата с текст са събрани в един обобщителен тест с двадесет и пет задачи. Всяка задача е с избираем отговор и четири варианта. Обхватът покрива целия раздел, което прави материала подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит или класна работа. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване на предмета на общуване – контекстов синоним, лично местоимение, описателен израз – както и умението да се прецени коя номинативна верига е изградена правилно и коя се разпада с въвеждането на нов предмет. Тук влизат и задачите за ключовите думи и връзката им с темата, за начина, по който се определя темата на текст, и за ролята на абзаца като носител на отделна подтема. Втора и обемна група разглежда функциите на текста. Информативната, естетическата, апелативната, коментарната, експресивната и регулиращата са представени с отделни примери, а една задача проверява разбирането, че функциите се съчетават и една от тях е водеща. Включена е и съпоставка между два текста на една и съща тема, при която трябва да се определи функцията на втория. Трета група обхваща функционалните стилове и комуникативните сфери: разпознаване на стил по неговите маркери, отнасяне на жанр към стил, особеностите на научнопопулярния стил спрямо строго научния, както и съпоставителна задача, в която два текста върху една тема принадлежат към различни стилове. Четвърта група е посветена на грешките и обхваща всички основни типове: граматична при пълен и кратък член; правописна при променливо „я“; пунктуационна при обръщение и при сложно изречение; лексикална при объркани пароними и при смислово повторение; стилистична при дума, неподходяща за стила на текста. Задачите изискват не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от примера, назовава явлението и добавя защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден и правилният вариант заедно с правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от четирите аспекта на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Всеки ден общуваме с различни хора и по различни поводи, и всеки път по различен начин. Материалът въвежда понятието сфера на общуване. В началото е обяснено какво означава то, като изходната точка е ежедневието на ученика: разговорът с приятели, четенето на книги и гледането на предавания. Същинската част представя сферите поотделно, започвайки с естетическата, и обяснява коя дейност към коя сфера принадлежи. Най-подробно е разгледана научната сфера, като примерите са взети от предметите, които учениците учат в същия срок: физика, математика, география, биология и история. Така абстрактното понятие получава конкретно съдържание. Отделно място е отделено на термините, показани отново по предмети, включително от граматиката на българския език, а след това на езиковите особености на научния текст, между които преобладаването на съществителни имена и на именни словосъчетания. Материалът съдържа и въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо един и същи предмет се описва различно в различните сфери и защо това не е недостатък, а необходимост. Подходящ е за подготовка за класна работа в 6. клас, за разпознаване на научен текст и за самостоятелна работа.