Тестови задачи. Лексика, граматика и пунктуация. Български език – 7 клас. (Вариант 7)

Образът на бялата лястовица е разгледан като средоточие на целия разказ. Началото въвежда света на творбата, в който мъката и надеждата вървят заедно, и формулира тезата за смисъла на този образ. Доказателствената част разгръща няколко значения последователно: птицата като въплъщение на човешките копнежи, като знак за вярата, че Бог не е изоставил човека, и като символ на доброто чрез белия цвят и връзката му с благодатта. Отделен аргумент свързва лястовицата с жицата и показва защо двата образа не могат да бъдат разделени. Особено внимание е отделено на момента, в който Моканина потвърждава пред Нонка, че е виждал бялата лястовица, и на това какво означава тази постъпка. Всяко твърдение е подкрепено с наблюдение върху текста, а заключението обобщава защо образът остава светъл въпреки тъжния сюжет. Обемът отговаря на изискванията за самостоятелна работа в час, а текстът е подходящ за образец при отговор на литературен въпрос и за подготовка за изпитване. Работата с един-единствен образ прави текста особено удобен за упражнение, защото показва как около символ се изгражда цялостно разсъждение, вместо да се преразказва сюжетът.

Луната е едното от двете главни действащи лица в разпространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Луната е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни характеристики на нощното светило. Първо – Луната олицетворява

Лисицата е хищник, който обитава горите и скалистите места. Тя е кафявочервена на цвят. Ушите са изправени, оцветени са с тъмно отзад. Притежава дълга, пухкава и гъста опашка. Повечето индивиди имат ясно изразено бяло оцветяване на върха на опашката. Издължената муцуна е с много светла косместа покривка по горната устна, а понякога се забелязват и тъмни петънца по бузите.  През нощта очите на лисицата блестят със синкава или зеленикава светлина. Животното издава разнообразни звуци: глух

Птица, която никой в разказа не вижда, а всички търсят, е най-силният знак в творбата. Разработката разчита образа на бялата лястовица поотделно през всеки от героите, вместо да го обясни с едно общо изречение. Първата част показва какво означава птицата за цялото семейство, след като лекарите вече са безсилни, и защо рядкостта ѝ прави надеждата по-силна, а не по-слаба. Следва прочит през Нонка, при който символът е свързан не толкова с оздравяването, колкото с мечтите на едно момиче, останало настрани от живота на връстничките си. Отделно са разгледани майката, за която птицата е опора на вярата, и бащата, който не вярва, но пак тръгва на път и така разкрива друга страна на същия образ. Самостоятелен акцент е поставен върху Петър Моканина и върху обрата, при който бялата лястовица от чужда легенда се превръща в негова постъпка. Разработката обяснява и мястото на птицата спрямо жицата: защо всички лястовици в текста са черни, какво свързва телеграфната жица и какво стои от двете ѝ страни, когато мечтата се сблъска с действителността. Финалната част събира значенията в общ извод за вярата в чудото и за нуждата на човека от своя бяла лястовица, без да отговаря вместо читателя дали Нонка я вижда. Подходящо за домашна работа, за подготовка за изпитване и за упражнение върху символите в творбата.

Петнадесет задачи, а тринадесет от тях са с по четири дълги, почти изречения дълги възможности. Тест, който изисква внимателно четене на всяка отделна дума – налучкването тук просто не работи. Именно тази особеност го отличава от обичайните проверки върху раздела. Възможностите не са къси названия, а цели твърдения, всяко от които звучи правдоподобно. За да бъде отхвърлено, всяко трябва да бъде премислено докрай. Подредбата следва изучаваните жанрове. Началото е върху предназначението на фолклора като цяло – един въпрос, който поставя рамката на всичко останало. Следва блокът върху фолклорната легенда „Господ и дяволът правят света“. Три последователни задачи разглеждат едно вярване за произхода на животно, обяснението за една човешка особеност и последователността, в която възниква светът. Последната е особено находчива, защото изисква реда да бъде възпроизведен точно, а не приблизително. Оттам се минава към приказките. „Тримата братя и златната ябълка“ получава две задачи – върху даден предмет и върху завръщането на героя, а „Златното момиче“ също две – върху изпитанието и върху постъпката, която разкрива характера на героинята. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната изяснява значението на едно старинно понятие, другата – смисъла на решаваща постъпка. След тях стои и въпрос за самите особености на песенния жанр. Финалната част на затворените задачи излиза към празниците и към жанровата система на целия раздел – два въпроса, които събират наученото в обща картина. Двете отворени задачи носят най-голямата тежест. Първата изисква съпоставка между легенда и песен по обща тема, с изричното условие да бъде даден конкретен пример от текстовете. Втората предлага избор между шест празника от различни религиозни традиции и изисква да се назоват два обичая и ценността зад тях – рядко срещана свобода на избор в учебен тест. Отговорите са изработени внимателно: при всяка затворена задача е добавено кратко обяснение, а при двете отворени – цялостни примерни решения, при това с разграничени части и посочена ценност. На преподавателя тестът дава готова проверка след раздела и две теми за кратка писмена работа, без нужда от подготовка. Обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. За ученика затворените задачи припомнят четирите творби в подробности, а отворените упражняват най-трудното при изпитване – съпоставката между два текста и обосновката с конкретен пример. Приложените решения позволяват самостоятелна проверка у дома.

Петдесет и осем задачи по български език и литература за седми клас, съобразени с изпитния формат на националното външно оценяване. Обемът е значителен и надхвърля обичайната класна работа – материалът е замислен като пълна подготовка, а не като бърза проверка. Тестът започва с приведена изцяло народна песен и с група въпроси към нея. Проверяват се жанрът, действащите лица, стихиите, които присъстват и отсъстват, изразните средства в портретното описание и вида на повторението. Тази първа част е удачно решена. Един и същ кратък текст поддържа над десет задачи, а те се движат от литературното към езиковото: от жанра се стига до синтактичната служба на думите в приведено изречение. Следва група от три задачи по образец. При тях е дадена двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Форматът проверява логическо мислене наред с езиковото усещане и рядко се среща извън изпитните тестове. Значителна част от материала е посветена на пунктуацията. Няколко задачи изискват да се открие изречението с грешка или единственото вярно изречение, а отделна задача пита колко запетаи са пропуснати в дълъг сложен период. Правописната част е още по-обемна. Тя е решена чрез изречения, в които четири думи са означени с букви, и трябва да се посочи сгрешената. Проверяват се удвояването, променливото я, членуването, слятото и разделното писане, глаголните окончания. Граматическата част обхваща частите на речта, видовете изречения по състав и по цел на изказване, глаголните времена, синтактичните служби, обособените части и вметнатите изрази. Няколко задачи изискват да се определи какви са няколко подчертани думи наведнъж – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне целият отговор. Обособена е и лексикална линия: синоними, омоними, значение на дума в контекст. Тези задачи са кратки, но покриват дял, който при подготовката често остава пренебрегнат. Последната четвърт от теста е литературна. Четири задачи изискват да се разпознае понятие по неговото определение – преувеличение, преумаляване, пренос на значение, прекъсване на изказа. Тази група е ценна, защото проверява самите понятия, а не приложението им. Следват въпроси върху изучена възрожденска творба: изразни средства в приведени стихове и откриване на успоредно построение сред четири изречения. Финалната задача изисква стиховете да бъдат допълнени по памет – рядко срещано изискване, което проверява дали заучаването наизуст е било направено. Отговорите са изнесени накрая и при част от задачите съдържат не само буквата, а и поправеното изречение или обяснение защо останалите варианти отпадат. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи. Обемът изисква пълен учебен час, а при по-слаб клас материалът може да се раздели на две части – езикова и литературна. Оформлението е готово за разпечатване, като приведените текстове са ясно отделени от задачите. Учителят получава пълноценна подготовка за изпита с широк обхват. Ученикът – възможност да провери подготовката си в условия, близки до изпитните.