Тест по литература за 8. клас: Светослав Минков – „Дамата с рентгеновите очи“ – 10 задачи с отговори
Зареждане на оценките…
1. С кой израз може да се завърши изречението?
Заглавието на разказа „Дамата с рентгеновите очи" насочва към ...
а) духовната извисеност на героинята;
б) физическата привлекателност на дамата;
в) необикновените способности на главната героиня;
г) нравствените достойнства на Мими Тромпеева.
2. Кой мотив НЕ е интерпретиран в художествения текст?
а) стремежът към духовно извисяване; б) бракът по сметка;
в) фалшът в човешките взаимоотношения; г) обезличаването на личността.
3. Похватът, който НЕ е използван от Светослав Минков в разказа, е:
а) биография на героя; б) портрет на героя;
в) гротеска; г) ретардация.
4. За кой художествен похват се отнася определението Изображение на лица и предмети в
карикатурен, хиперболизирано деформиран вид?
а) олицетворение; б) гротеска;
в) метонимия; г) ирония.
5. Коя особеност на вълшебната приказка НЕ е присъща на разказа „Дамата с рентгеновите очи"?
а) В началото героят е в неравностойна позиция спрямо членовете на общността.
б) Героят постига успех благодарение на достойнствата си.
в) Героят е покровителстван от вълшебен помагач.
г) Историята има щастлив финал.
6. В какво се изразява личната драма на Мими Тромпеева?
а) Кривогледството й причинява физически страдания.
б) Физическият недостатък й пречи да вижда истинската същност на хората.
в) Не може да се омъжи заради грозотата си.
г) Родителите не й позволяват да постъпи в манастир.
7. Кои художествени средства са използвани в подчертаните изрази?
В гръдния кош на някои бият големи като юмруци сърца, на други пък сърцата са съвсем мънички като на врабчета.
а) сравнение и метафора; б) две метафори;
в) олицетворение и хипербола; г) две сравнения.
8. Кое твърдение е НЕВЯРНО според разказа „Дамата с рентгеновите очи"?
а) Мими Тромпеева и нейните приятел и са суетни, неискрени и завистливи.
б) Чезарио Галфоне е известен лекар, чиито открития облекчават страданията на пациентите му.
в) Единствените ценности в живота на героите от разказа са богатството и удоволствията.
г) Фантастичният елемент в разказа позволява на автора да изобличи бездуховността на героите си.
9. С кой израз НЕ може да се допълни изречението?
С образа на Чезарио Галфоне авторът ...
а) утвърждава всеотдайния учен, чиито открития са полезни за обществото;
б) осмива учения шарлатанин, чиито открития са безполезни;
в) изобличава лекаря, който се възползва от суетата на пациентите си;
г) иронизира глупостта на дамите от висшето общество, които сляпо следват препоръките на лекаря измамник.
10. С историята на Мими Тромпеева Светослав Минков цели да:
а) утвърди научния прогрес в областта на пластичната хирургия;
б) разкрие проявите на благородство във висшето общество;
в) отрече бедуховността, глупостта и суетата в света на хайлайфа;
г) популяризира изисканите маниери във висшите кръгове на обществото.
Отговори на теста: 1-в; 2-а; 3-г; 4-б; 5-б; 6-в; 7-г; 8-а; 9-а; 10-в.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Анализ на разказа „Дамата с рентгеновите очи“ от Светослав Минков и деформацията на хуманните ценности
Разказ, в който хората излизат на пазара на партиди, а красотата се купува заедно с чифт рентгенови очи. Разработката тръгва от въпроса как Светослав Минков превръща една необикновена случка в присъда над цял един свят. Началото изяснява избора на композиция: колажът от отделни фрагменти, които се повтарят циклично, и защо точно той е нужен, за да се види подмяната на ценностите и създаването на готов модел за поведение. Първата линия на разбора е образната система. Героите без лица са разгледани като унифицирани марионетки без идентичност, показани като консуматори и като фабрични продукти с девалвирани стойности. Обяснено е какво прибавят към тази представа детайли като пробната партида, парафинените гърди и серумът, с който се създава една феноменална Венера на двайсетия век. Втората линия е гротеската и начинът, по който тя се постига езиково. Отделено е място на стила на маестро Чезарио Галфоне като нелепа смесица от алогични форми, както и на дневника на Мими Тромпеева, чрез който читателят влиза в света на хайлайфа. Самостоятелен акцент е поставен върху проблема за свободата: доколко човек в този свят изобщо избира и какво остава от избора, когато той се свежда до подмяна на маска. Разгледана е и художествената функция на ретроспекцията при изграждането на гротесковия образ на героинята, включително ефектът, който тя премахва. Финалната част се занимава с клиширания рекламен език на творбата и с връзката между автор, текст и читател в играта, която писателят инсценира. Изводът какво остава от човешкото в стандартизиращото се общество е направен в самия текст. Разработката е подходяща за интерпретативно съчинение върху разказа, за устен отговор върху гротеската и сатирата у Светослав Минков и за подготовка по темата за отчуждението и дехуманизацията.
Тест по литература върху V, X и XVII глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – 10 задачи с отговори
Тест по литература върху три глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – пета, десета и седемнадесета. Задачите са десет, всички с избираем отговор и с по четири предложени възможности. Съсредоточаването върху избрани глави е основната особеност на материала. Вместо да обхваща цялата повест повърхностно, тестът проверява подробно онези части, които в учебната програма се разглеждат най-внимателно. Разпределението не е равномерно и това е премислено решение. Най-много въпроси са отделени на петата глава, следват два за десетата и един за последната. Такова съотношение съответства на тежестта, която тези части имат при разбора в час. При петата глава задачите вървят по хода на действието. Първата се отнася до онова, което се случва с второстепенните лица, следват въпроси за смисъла на едно от събитията, за предметите, които преминават от единия герой у другия, и за чувствата на по-младия от тях. Отделно място заема въпросът за обстановката. Той изисква тълкуване на подробност от вътрешността на едно помещение, а не на цялата картина – проверка, която насочва към символното значение на детайла. Няколко от задачите са построени с непълно изречение, което трябва да бъде продължено. Ученикът избира кое от четирите твърдения не му подхожда – формат, различен от обичайния въпрос и по-взискателен, тъй като изисква да се прегледат всичките четири възможности. Задачите за десетата глава се отнасят до един от героите и до художествено средство в приведен цитат. Последният въпрос се отнася до строежа на повестта. Задачата с приведения цитат заслужава отделно внимание. Изразът е подчертан в самия текст на въпроса, така че ученикът работи с думите пред очите си, а не по спомен. Такъв формат проверява действително разпознаване на изразното средство. Ценна е и задачата за строежа на повестта. Тя изисква да се определи каква роля играе последната разглеждана глава – въпрос, който въвежда понятия от теорията на литературата и рядко се среща при проверка върху проза. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза при работа с цял клас, но налага обсъждането на по-сложните задачи да стане в час. Малкият брой задачи е предимство при определени случаи. Тестът може да се раздаде в началото на часа като проверка на прочетеното и да остави достатъчно време за същинската работа върху текста. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че трите глави са прочетени внимателно: част от въпросите се отнасят до подробности, а не до общото развитие на действието. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а цитатът в една от тях е отделен от условието. Учителят получава кратка проверка след изучаването на трите глави, която може да раздели според хода на часовете или да използва изцяло. Ученикът – възможност да провери бързо дали помни съществените моменти преди изпитване или преди по-обемна писмена работа върху повестта.
Контролна работа по литература за 10. клас върху раздела за българската литература след Втората световна война – 20 задачи с отговори
Контролна работа по литература за десети клас върху раздела за българската литература след Втората световна война. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор обхващат три произведения – романа на Димитър Димов, разказа на Николай Хайтов и разказа на Йордан Радичков. Началната задача се отнася до самия период и до онова, което определя развитието на литературата след промяната – еднопартийната власт и цензурата. Този въпрос е нужен, тъй като без него съдбата на разглежданите творби остава необяснена. Обособена е обемна линия за романа. Проверяват се начинът, по който са изградени героите, историческият фон, жанровата определеност чрез отрицателна формулировка, мотивите в началната картина, значението на името, дало заглавието на предприятието, и причината двамата главни герои да бъдат обречени. Особено ценна е задачата за преработката на романа. Тя насочва към нещо съществено за целия раздел: че творбата е трябвало да бъде приведена в съответствие с изискванията на времето – пряка последица от онова, което установява първият въпрос. При разказа на Хайтов се разглеждат тълкуването на заглавието на сборника, особеностите на повествованието с неговия сказов изказ и диалектни думи и основното противопоставяне. При разказа на Радичков проверката засяга какво спиралата не символизира, връзката между режисьора и шипковия храст и похвата, който в приведен откъс отсъства. Отделна задача е съпоставителна и търси общия проблем между двете по-къси творби. Петте задачи с кратък писмен отговор са с посочен обем – по едно-две изречения. Те засягат символ от романа, влияние от европейските направления, главния герой на разказа и неговото преживяване, преносното значение на едно заглавие и обща тема за целия период. Задачата за европейското влияние е сред полезните, защото поставя българския роман в по-широк контекст. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела, с бърза проверка на затворената част. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху литературата от периода.
Тест за входно равнище по български език и литература за 10. клас – езикови норми, западноевропейска и българска литература в 25 задачи с отговори
Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с двадесет и пет задачи. Материалът обхваща изученото през деветата година и позволява още в началото на новата учебна година да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първите десет задачи. Проверява се правописът на чужди по произход думи, удвояването на съгласни, изписването на думи с трудни съчетания, употребата на главни и малки букви при имена на литературни герои, членуването и бройната форма. Включени са и две лексикални задачи – за антоними и за синоними, при които сред вариантите е поставена дума, близка по звучене, но с различно значение. Пунктуационната част засяга подчинени изречения с различни съюзни връзки. Литературната част обхваща два големи дяла едновременно. Първият е западноевропейската литература: проверяват се авторството на изучени романи, творбата, останала незавършена, характеристиките на литературните направления, героите в романа в стихове и особеностите на сатиричното пътешествие. Отделна задача изисква да се разпознае направление по описание на неговите белези. Вторият дял обхваща българската литература – жанрът на едно от изучените стихотворения, сведенията за първото възрожденско историческо съчинение, мотивите в едно от Ботевите стихотворения, изразното средство в приведени стихове и творбата с изповеден характер. Две таблични задачи съотнасят културните движения с техните представители и авторите с произведенията им. Поставени в различни части на теста, те позволяват да се провери едновременно ориентирането в епохите и в конкретните заглавия. Задачата с описанието на направлението заслужава отделна дума. Вместо да пита за название, тя привежда цял абзац с белезите на епохата – времето на възникване, отношението към чувството и разума, типа герой – и изисква да се разпознае за кое движение става дума. Такъв формат е по-труден от обичайния, защото налага да се съпоставят няколко признака едновременно. Ценно е и съчетаването на двата литературни дяла в един тест. Обикновено те се проверяват поотделно, а тук стоят един до друг и позволяват да се види дали ученикът различава европейските направления от развитието на българската литература през същия период. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, а всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки широкия обхват. Няколко от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя характеристика не се отнася до героинята, кой мотив не се среща, коя дума не е синоним. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от двете таблични задачи, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с един учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.
Входно равнище по БЕЛ за 11. клас – тест с 20 задачи и отговори: пунктуация в текст, цитиране, правопис и граматика, творби, герои и автори
Първите пет задачи са само за запетаи – и то върху изречения, каквито се срещат в истински текстове, а не в учебник. С това тестът веднага заявява нивото си. Двадесет задачи с изборен отговор, поравно разпределени между езика и литературата, и отговори накрая. Пунктуационният блок е най-обемният и е подбран внимателно. Проверяват се обособените части, безсъюзното свързване между простите изречения, откриването на пропуснат знак в дълго изречение, както и употребата на скоби и тирета в текст от научен характер. Примерите са взети от художествена проза и от литературоведски статии, което прави задачите значително по-трудни от обичайното – препинателният знак трябва да се прецени в реален, а не в опростен контекст. Следва задача за оформянето на цитат в аналитичен текст – умение, което се търси при всяко съчинение и рядко се проверява целенасочено. Езиковата част продължава с избор на най-подходящата дума за празно място в изречение, с правопис на словосъчетания – главни букви при географски и исторически названия, полуслято и разделно писане – и с няколко граматични задачи. Те обхващат употребата на притежателни и неопределителни местоимения, съгласуването и членуването, като в една от тях грешката трябва да се открие сред подчертани думи в цял абзац. Подредбата е логична: първо препинателният знак, после думата и формата, накрая творбата и мястото ѝ в литературата. Литературната половина е също толкова взискателна и обхваща широк период. Задачите изискват преценка за начина, по който е изграден образът на историческа личност в позната ода, за художествените особености на поема, за мотивите в известна книга и в отделно стихотворение. Отделен въпрос проверява композиционната роля на първата глава от роман – понятие, което често се знае приблизително. Няколко задачи работят с текст. В една от тях е приведен откъс, по който трябва да се разпознае героят; в друга е цитирано критическо твърдение, а ученикът трябва да посочи за коя творба се отнася. Тези задачи изискват не памет за фабулата, а разбиране на характера и на мястото на творбата в литературния процес. Включени са и въпроси за авторството – на съвременен роман и на поредица статии манифести, свързани с определено литературно направление. Част от литературните задачи са формулирани обратно – търси се излишният ред или особеността, която не е характерна, което изключва отговор по интуиция. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и от съседни творби, така че грешката винаги посочва конкретно недоразумение, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с високо ниво на трудност – подходяща и като първи ориентир за подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде точно е слабото място: в пунктуацията на сложния текст, в оформянето на цитат, в граматичните форми или в познаването на творбите и на литературния процес.
Тест по литература върху темата „Човекът и изкуството“ – 12 задачи с отговори по „Косачи“, „Художник“ и главата „Представлението“: герои, пейзаж, преносно значение, въздействие на изкуството
Приказката край огъня, картините по голите стени, представлението в читалището – три различни срещи на човека с изкуството и една обща проверка върху тях. Дванадесет задачи, разпределени поравно между три творби, следят дали прочетеното е разбрано в дълбочина, а не само запомнено. Първият блок е върху „Косачи“ на Елин Пелин. Проверява се разпознаването на герой по портретен детайл, ориентирането във времето и мястото на действието, отделянето на пейзажното описание сред други откъси и разбирането за ролята на разказвача и за въздействието на разказаното върху слушателя. Вторият блок работи със стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Тук задачите излизат извън фактологията – търси се какво чувство поражда конкретен стих у читателя, кое твърдение противоречи на посланието на творбата, къде думата е употребена в преносно значение. Това са въпроси, които изискват вглеждане в текста, а не преразказ на съдържанието му. Третият блок е върху главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Проверява се познаването на героите и на поведението им, разграничаването на действителна историческа личност сред литературните персонажи и разбирането за начина, по който публиката възприема сценичното действие – наивно, но искрено, което е и източникът на хумора в главата. Задачите са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Голяма част от тях са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за творбата, така че познаването да бъде реално, а не резултат от налучкване. Отговорите са приложени накрая и правят проверката бърза и безспорна, а кратката форма позволява тестът да се реши в рамките на един учебен час заедно с обсъждането. Обединяващата тема личи през целия тест: какво прави изкуството с човека – утешава, преобразява, събира хора, кара ги да плачат и да се смеят. Задачите я проследяват в три различни жанра – разказ, стихотворение и епизод от роман, което позволява и естествена съпоставка между тях. За учителя това е готова проверка след приключване на темата или бърза диагностика преди обобщителен урок. Не изисква подготовка, обхваща трите творби в оценима форма и показва веднага коя от тях е останала неусвоена. Всеки от трите блока може да се използва и самостоятелно, като кратък тест върху отделна творба. За ученика е удобен начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка, а задачите насочват вниманието точно към онова, което обикновено се пита – герои, пейзаж, преносна употреба и внушения на творбата.