Тест по литература върху V, X и XVII глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – 10 задачи с отговори

Тест по литература върху пета, десета и седемнадесета глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Задачите са десет и се разделят поравно: пет с избираем отговор и пет, изискващи писмен отговор. Съотношението между двете части е основната особеност на материала. При тестовете върху проза обикновено преобладават затворените въпроси, а тук половината от работата е писмена. Затова проверката измерва не толкова познаването на съдържанието, колкото умението то да бъде осмислено и изложено. Затворената част обхваща и трите глави. Първият въпрос се отнася до подбудата на един от героите, следват две задачи за приведени изрази от текста, а последната изисква да се отхвърли неточно тълкуване на кратко изречение от финалната глава. Задачите с цитати са и най-взискателните в тази част. При едната се търсят художествените средства, като вариантите изброяват по четири наведнъж – достатъчно е едно да не отговаря, за да отпадне целият ред. При другата се проверява похват, свързан с движението на времето в повествованието. Отворената част е подредена по хода на творбата. Първите въпроси се отнасят до петата глава, следващите – до десетата, а последният – до финала на повестта. Формулировките при тези задачи са премислени. Те не питат какво се случва, а какво означава случилото се: каква връзка се очертава между две поколения, каква е художествената роля на едно описание, защо героят се самоопределя по определен начин. За писане е оставен по един ред след всеки въпрос, което подсказва, че се очаква сбит отговор. Примерните решения обаче са значително по-обстойни от оставеното място. Всяко е завършен малък текст от няколко изречения, а при част от тях наблюдението е подкрепено с цитат от повестта. Това несъответствие всъщност е удобно: учителят може да реши дали да изисква краткия вариант, или да даде допълнителна хартия за по-разгърнат отговор. Последната отворена задача заслужава отделно внимание. Тя изисква да се обясни как завършекът на повестта се свързва с нейното начало – наблюдение върху строежа, а не върху съдържанието, и рядко поставяно като въпрос. Ценна е и задачата за художествената роля на едно описание. Отговорът показва как привидно външна картина всъщност предава вътрешното състояние на героя. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение от едно изречение, а отговорите на отворените са обособени под отделно подзаглавие. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага внимателен прочит на трите глави, тъй като няколко от въпросите се отнасят до подробности. Обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час, а проверката на затворената част отнема минути. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, цитатите са отделени от условията, а под отворените въпроси е оставено място за писане. Учителят получава готова проверка след изучаването на трите глави, с възможност отворените задачи да се оценят отделно или да се използват като теми за писане. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и опорни точки за съчинение върху повестта.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Тестът е съсредоточен върху двете глави от повестта, които бележат най-силния подем и най-дълбокия спад в живота на хъшовете, и проверява както познаването на текста, така и умението за самостоятелно разсъждение върху него. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на знаменосеца и противопоставянията, върху които то е изградено, обстановката в кръчмата и промяната, настъпила в нея, характера на смъртта на героя, завещаните на младия писар предмети и подбудите, които го задържат край смъртния одър. Отделна задача изисква преценка кое твърдение за двете глави е вярно, което налага съпоставяне на няколко близки по звучене формулировки. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква работа непосредствено с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото, отнасящи се до настоящето на изгнаниците, да подбере два цитата, разкриващи въздействието на речта върху младия герой, и да назове две качества на знаменосеца, проявени в двете глави. Последната задача е разгърната и предвижда самостоятелен свързан текст върху въздействието на словото върху слушателите – с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, както и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Първите три глави на „Немили-недраги“ поставят читателя в кръчмата на Знаменосеца — и точно там се задържа този тест. Материалът съдържа 10 задачи с избираем отговор върху началната част на повестта, всяка с по четири възможности. Обхватът е тесен и това е предимството му. Вместо да прескача през цялата творба, тестът се съсредоточава върху началото ѝ и проверява дали то е прочетено внимателно — от смисъла на заглавието до наздравиците в края на трета глава. Първите задачи са върху заглавието и композицията. Едната изисква да се определи коя идея се откроява в самото заглавие на повестта, а другата — защо първа глава изпълнява ролята на експозиция. Тук се проверява и владеенето на литературните понятия за частите на сюжета, тъй като сред възможностите присъстват определения и за другите елементи на композицията. Следващият блок е върху обстановката и героите в първа глава. Задачите обхващат знаците, откроени в описанието на кръчмата, и темите, около които се върти разговорът на хъшовете. Отделен въпрос е посветен на Бръчков и изисква обратна преценка — да се посочи чертата, която НЕ го характеризира в тази част. Друга задача проверява разпознаването на портретна характеристика по художествен детайл, като изисква детайлът да бъде отнесен към правилния герой измежду четирима. Отделно място заема втора глава и особеността, с която тя се откроява в изграждането на повестта — задача, която изисква разграничаване между няколко похвата, използвани в различни части на текста. Заключителните задачи са върху трета глава и словото на Странджата — един от най-важните моменти в цялата творба. Проверява се какъв е поводът за речта, кое противопоставяне НЕ присъства в нея и за кого хъшовете вдигат наздравици след нея. Този блок изисква точно познаване на текста, а не общо впечатление от патоса на речта. Формулировките с отрицание са застъпени в няколко задачи и повишават трудността: в тях трите неверни възможности звучат правдоподобно и съответстват на творбата, но не и на конкретния въпрос. Тестът е приложим и в началото на работата върху повестта — като входяща проверка кой от класа наистина е прочел първите глави. Кратките му размери позволяват това да стане за няколко минути, без да отнема време от урока. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за кратка проверка след изучаването на първите глави, за домашна работа или за въвеждащ преговор преди работа върху следващата част от повестта. Обемът от десет задачи го прави удобен за използване в част от учебния час. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита. Показва дали са усвоени основните акценти в началото на творбата — смисълът на заглавието, ролята на експозицията, обстановката, героите и словото на Знаменосеца — и е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор преди класно и за проверка на готовността преди писане на отговор на литературен въпрос върху повестта.

Тестът обхваща трета и пета глава от повестта „Немили-недраги" на Иван Вазов – двете глави, в които изгнаническата съдба е показана в най-високата си точка и в най-горчивия си край, и проверява едновременно познаването на текста и умението той да бъде тълкуван. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на Странджата в трета глава, наздравицата, която следва след него, поведението на хъшовете след разболяването на стария знаменосец в пета глава, характера на неговата смърт и чувствата на Бръчков край смъртния одър. Отделни въпроси изискват преценка кое твърдение не отговаря на текста и кое е вярното сред няколко близки формулировки – задачи, които налагат внимателен прочит, а не разчитане на общо впечатление. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква пряка работа с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото на Странджата, отнасящи се до миналото и до бъдещето на хъшовете, да подбере два цитата от трета глава за въздействието на речта върху слушателите и да назове две качества на Бръчков, проявени в трета и в пета глава. Заключителната задача е разгърната и предвижда свързан текст върху основните послания в словото на знаменосеца, с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение по литературен въпрос. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Каква част от една прочетена глава остава у ученика седмица по-късно? Отговорът зависи не толкова от четенето, колкото от това дали някой го е накарал да се върне към текста и да го премисли. Настоящата разработка е съставена точно за тази цел — да превърне прочетеното в осмислено. Материалът се състои от две части. Първата е самият тест с двадесет задачи. Седемнадесет от тях са от затворен тип, с по четири възможни отговора, всеки от които е формулиран като пълноценно твърдение. Опциите са близки по смисъл и изравнени по дължина, така че изборът да изисква действителна преценка, а не отгатване по външни признаци. Останалите три задачи са с отворен отговор и са оформени с готови редове за писане — разработката може да се разпечата и раздаде в час без каквато и да е предварителна подготовка. Задачите обхващат главата в нейната цялост и следват хода на изложението. Обособени групи въпроси са посветени на промяната в обстановката и на нейното значение, на състоянието и достойнството на главния герой в последните му дни, на моралните избори на младия хъш и на конкретните му постъпки. Отделно внимание е отделено на символиката на наследството, на връзката между отделните символи в главата и на завършека ѝ. Част от задачите изискват преценка за стила на повествованието и за композиционната функция на главата в цялата повест, а една от тях е формулирана обърнато и търси невярното твърдение — проверка колкото за знание, толкова и за внимателно четене. Трите отворени задачи изискват разгърнат отговор и вървят по нарастваща сложност: от обяснение на духовното наследство и неговото значение, през проследяване на развитието на образ, до разсъждение върху авторовия избор на финал. Формулировките насочват какво да съдържа отговорът, без да подсказват самия него. Втората част на разработката съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява защо той е единственият точен. Към трите отворени задачи са приложени насочващи отговори, които очертават очакваната посока на разсъждение и служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. Разработката е подходяща за учителя като готов инструмент за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор преди контролна работа — без нужда от изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои части от главата са усвоени и къде е нужен повторен прочит.