Тест по литература върху стихотворението „История“ на Никола Вапцаров – обикновеният човек като творец на историята: 20 задачи с отговори

Тест по литература върху стихотворението „История“ на Никола Вапцаров с двадесет задачи с избираем отговор. Проверката обхваща творбата изцяло, но започва по-широко – от мястото на автора в литературната история. Първите три задачи излизат извън отделното произведение. Проверява се към кой период принадлежи творчеството на поета, коя е основната тема в него и какво място заема разглежданото стихотворение сред останалите му творби. Такова въведение е полезно, защото поставя творбата в контекст, преди да се пристъпи към нейния разбор. Следва частта, посветена на самото стихотворение. Разглеждат се смисълът на заглавието, композиционният строеж с двете му части, водещият мотив и лирическият говорител. Задачата за говорещия е сред най-важните, тъй като изисква да се разпознае колективният герой, а не отделна личност. Обособена е линия за общността и за нейната роля. Няколко задачи проследяват какво изразява колективният герой, какво е отношението на говорещия към обикновените хора и в чии ръце е историята. Взети заедно, те възстановяват основната мисъл на творбата. Отделни въпроси засягат основния конфликт, мястото на миналото в творбата, връзката между историята и настоящето и ролята на времето като свързващо звено между трите му измерения. Заключителната част разглежда художествената страна: значението на изразните средства, ролята на реторичните въпроси, тоналността на творбата и особеностите на нейния език. Задачата за езика е сред полезните – тя изисква да се забележи, че поетът говори просто и достъпно, без книжна украса, и че именно това е част от въздействието му. Финалните две задачи обобщават наблюденията: какво послание отправя творбата и коя е нейната основна идея. Строежът на теста върви от най-широкото към най-конкретното и накрая отново се разширява. Първо литературният контекст, после темата и строежът, след това отделните образи и похвати, а накрая изводът. Тази последователност съвпада с реда, в който се пише отговор на литературен въпрос, и затова тестът работи и като подготовка за писане. Формулировките са кратки и достъпни, а вариантите – ясно различими по смисъл. Материалът е подходящ за клас със средна подготовка и за самостоятелна работа у дома. Неверните варианти са премислени. Сред тях са включени тълкувания, които звучат правдоподобно, но противоречат на творбата – че борбата е безсмислена, че миналото трябва да бъде забравено, че тоналността е мрачна и безнадеждна. Затова отговорът изисква разбиране, а не разпознаване на позната дума. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, подходяща и за бърза диагностика преди по-обемно изпитване. На ученика служи за преговор и за подготовка преди съчинение върху ролята на обикновения човек в историята.

Този вариант проверява познаването на творбата в по-широк обхват – не само смисъла на стиховете, но и обстоятелствата около създаването им, езиковите пластове и мястото на стихотворението сред останалите текстове на поета. Задачите са 15: единайсет с избираем отговор и четири с писмен отговор. Началото е посветено на творческата история на стихотворението – ръкописните бележници, в които са запазени редакции и допълнителни строфи, и въпросът за публикуването на текста. Следват задачи за позицията на лирическия говорител, за изразните средства в конкретно двустишие, за смисъла на последното четиристишие и за образите, които присъстват или липсват в творбата. Отделна група задачи разглежда художествената организация на текста: смяната на стихотворната стъпка, адресатът на обръщението, редуването на глаголните времена, произходът на административно-публицистичната лексика в стихотворението и внушението на строфата за писането на стихове. Включени са и въпроси за адресата на полемиката и за културния контекст на създаването на творбата. Част от формулировките са от типа „кое НЕ е вярно“, което изисква преценка на всяка от възможностите. Отделна задача с множествен избор проверява кои от характерните за поета мотиви и образи се откриват именно в това стихотворение. Писмената част включва коментар в обем от три-четири изречения върху ключов стих, кратък отговор на въпроса за обърнатата гледна точка в творбата, разчитане на четири метафорични израза и – като финална задача – формулиране на теза по въпроса каква представа за историята изгражда стихотворението. Ключът съдържа верните отговори, кратки разчитания на метафорите, примерни отговори на разширените задачи и опорни изрази за тезата.

Стихотворението „История“ поставя пред ученика няколко трудности едновременно – полемичен тон, необичайна лексика, плътна метафорика и въпрос, чийто смисъл се разкрива едва при внимателен прочит. Тестът проверява доколко тези пластове са усвоени и съдържа 15 задачи – с избираем отговор, с кратък писмен отговор и с разширено разсъждение. Първата група задачи е насочена към смисъла и внушенията на творбата: посланията във финала, позицията на лирическия говорител, разпознаване на цитати от стихотворението сред близки по звучене стихове, конфликтът между поколенията и художественото средство, чрез което е изразен. Следват въпроси за жанровите и стиловите особености на текста, за опозициите, върху които е изграден, и за културния контекст на създаването му. Отделна група задачи разглежда отношението между човека и историята, преобръщането на възрожденската представа за дома и света, както и с кого всъщност води спор лирическият говорител. Формулировките изискват съпоставяне на всички възможности, тъй като част от въпросите са от типа „кое НЕ е вярно“. Практическата част включва задача за разчитане на четири метафорични израза с кратко обяснение под всеки от тях, задача за коментар в обем от три-четири изречения върху ключов стих и задача с въпрос за обърнатата гледна точка в творбата. Последната задача е с множествен избор и изисква да се откроят кои от характерните за Вапцаровата поезия мотиви и образи присъстват именно в това стихотворение. Материалът завършва с ключ с верните отговори, кратки разчитания на метафорите и примерни отговори на разширените задачи, които показват очаквания обхват и посока на разсъждението. Тестът е подходящ за класна работа и текущ контрол, за подготовка за интерпретативно съчинение, за преговор и за самостоятелна работа с творбата.

Този вариант съчетава проверка на знанията за творбата с практическа работа върху конкретен откъс от нея – формат, който изисква ученикът не само да си спомня, а и да разчита текст пред себе си. Задачите са 15 и са разпределени в две ясно обособени части. Първата част включва въпроси с избираем отговор: културният контекст на създаването на творбата, фактите около творческата ѝ история и ръкописните бележници, разпознаването на цитати от стихотворението сред близки по звучене стихове, позицията на лирическия говорител, адресатът на полемиката, образите, които присъстват или липсват в текста, посланията във финала и опозициите, върху които е изградена творбата. Част от формулировките са от типа „кое НЕ е вярно“ и изискват преценка на всяка възможност поотделно. Към тази част са включени и три задачи с писмен отговор: формулиране на теза по въпроса каква представа за историята изгражда стихотворението, посочване на характерните за поета мотиви, които се откриват в текста, и коментар върху ключов стих. Втората част стъпва върху поместен откъс от творбата с маркирани изрази. Задачите изискват изясняване със свои думи на проблема за битката с живота, посочване на три примера с възможно най-кратки цитати и назоваване на три подчертани изразни средства. Заключителната задача съотнася три цитата към съответните части на творбата и изисква коментар на смисъла им – упражнение, което проверява разбирането на композицията. Ключът съдържа верните отговори, опорни изрази за тезата, примерни отговори на разширените задачи, възможни варианти при цитирането и кратки коментари към съотнесените цитати.

1. Към кого е насочено основното обръщане в стихотворението? А) Към безименния герой – работникът от фабриката Б) Към абстрактното понятие „история“ като събеседник В) Към поетите от предишните поколения Г) Към учения, който събира документи 2. Кои хора лирическият говорител поставя в центъра на творбата? А) Владетелите и техните съветници Б) Политиците и обществените водачи В) Учените и издателите на книги Г) „Неизвестните“ от труда и селото

1. Кой говори пряко в стихотворението? А) човек от „неизвестните“, който се обръща към историята Б) случаен летописец, който описва чужд живот отстрани В) чиновник, който преглежда архив и подбира дати Г) поет, който разказва фантазии без връзка с хората 2. Към кого е насочено началното обръщение? А) към учител по литература в класната стая Б) към самата история като към събеседник В) към политически водач, стоящ на трибуна Г) към приятел, на когото се пише писмо