Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения – тестови задачи по български език върху откъс от Йовков: морфологичен анализ, преизказни форми и преобразуване, с отговори

Четиринадесет задачи, които вървят от най-простото понятие до работа с цял текст – и с приложени отговори за всички, включително за отворените. Началото е нестандартно и точно затова полезно. Първите две задачи изискват да се преброят връзките в изречение, при това в изречения, които на пръв поглед изглеждат прости. Този формат кара да се разгледа всяка дума поотделно и веднага показва дали понятията са усвоени, или само са чути. Следват задачите за разграничаване на главно от подчинено изречение. Дадени са примери с номерирани части и се търси вярното твърдение за тях – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде проверена отделно. Друга задача изисква същото разграничаване в конкретно изречение. Разпознаването на вида изречение е представено в двете възможни посоки: веднъж се търси сложното съставно сред четири изречения, друг път – единственото, което не е такова. Обръщането на въпроса не позволява отговорите да се дават по инерция. Пунктуацията е застъпена с две задачи – веднъж се търси редът с грешка, веднъж редът без грешка. Примерите са подбрани от най-често срещаните случаи, при които запетаята пред подчиненото изречение се пропуска. Особено ценна е деветата задача. Тя изисква два цели изречения да бъдат преписани и редактирани, като в тях са смесени няколко вида грешки едновременно – правописни, пунктуационни и при членуване. Това е работа, близка до реалната писмена задача, и развива внимание, каквото никой избираем отговор не може да развие. Втората половина е работа с текст. Кратък съвременен откъс за промяната в детските очаквания около празниците е следван от пет задачи с отворен отговор: какво чувство се долавя, какво се е променило днес, значението на дума в контекста, защо е използвана умалителна форма и защо в двата абзаца са употребени различни глаголни времена. Последните два въпроса са особено находчиви – проверяват усет към езиковия избор, а не към съдържанието. Отговорите са дадени за всички задачи. За редактирането са изписани поправените изречения, а за отворените въпроси – примерни формулировки, годни за критерий при оценяване. За учителя това е готова проверка след раздела, съчетана с упражнение по редактиране и с работа върху текст – три различни вида задачи в един лист. За ученика ползата е двойна. Тестът изяснява понятията, които се смесват най-често, и същевременно упражнява точно това, което се изисква на изпит – да се обясни със свои думи защо авторът е избрал определена форма. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома.

Изходното равнище има една задача: да покаже какво остава след цялата учебна година. Този тест я изпълнява с широк обхват и с два различни типа проверка – двадесет и пет задачи с избор и пет, при които ученикът сам съставя отговора. Всички са с решения накрая. Началото е върху видовете текст и стилове. Проверява се кой текст е научен, кой е официално-делови, коя е обявата и какво отличава научното изложение от останалите. Тук е и задачата за разпознаване на теза сред няколко близки твърдения – умение, което после ще потрябва при всяко разсъждение. Най-обемният блок е за местоименията. Шест последователни задачи преминават през отделните видове, като за всеки е предвиден собствен въпрос. Такова систематично покритие е рядкост и позволява веднага да се види кой вид е усвоен и кой се бърка. Следват задачите за неличните глаголни форми – двете причастия и деепричастието, всяко в отделен въпрос и в контекст, който изисква разпознаване, а не наизустено правило. Към тях е добавена и задача за правописно явление, което често се проверява. Отделен кръг е посветен на глаголните времена. Обхванати са три от по-сложните за разграничаване форми, като вариантите за отговор са подбрани така, че да си приличат и да изискват вглеждане. Три поредни задачи проверяват неизменяемите части на речта – съюз, междуметие и частица, – а следващите преминават към синтаксиса: еднородни части, разпознаване на сложно съчинено изречение и негови характеристики. Подредбата на затворените задачи е логична и удобна за проверка: от текста и неговите видове, през частите на речта, до строежа на изречението. Всеки блок е обособен, така че резултатът се разчита по теми, а не като обща сума точки. Втората част на теста е продуктивна и това е най-ценното в него. Петте отворени задачи изискват ученикът да напише определение, да даде свой пример и да го употреби в изречение, да изброи и класифицира и да състави изречение по зададено условие. Тук вече не се избира между готови варианти, а се създава – проверка на съвсем различно ниво. Отговорите също заслужават внимание. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение защо той е верният, а към всяка от отворените е даден примерен отговор. Така последните страници се четат като сбит преговор на цялата година. Двете части могат да се дадат и поотделно – затворената за бърза проверка в час, а отворената като домашна работа или като допълнително оценяване. Неверните варианти са подбрани от близки понятия, а не произволно, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск. За учителя: готово изходно ниво с осигурени отговори – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва реалните умения. Обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: пълна самопроверка преди края на годината – става ясно кои понятия са се задържали, кои се бъркат и върху какво трябва да е насочен летният преговор.

Вариант, при който граматиката се проверява върху нехудожествен текст — кратка биографична статия за Петър Берон и Рибния буквар. Изборът не е случаен: именно в такъв текст преизказните форми се появяват естествено, защото авторът съобщава за събития, на които не е бил свидетел. Материалът съдържа 13 задачи, повечето от които изискват самостоятелно писане. Първата част е върху разбирането при четене и е по-взискателна от обичайното. Една от задачите изисква да се обясни защо авторът е предпочел единия предлог пред другия при съобщаването на година — въпрос за езикова прецизност, а не за съдържание. Друга проверява значението на понятие от текста. Следват задачи с отворен отговор, при които трябва да се посочат по два аргумента в подкрепа на дадено твърдение и по две причини за друго — умение, което подготвя ученика за аргументативен текст. Включена е и задача с обърната формулировка: сред четири твърдения да се открие онова, което не съответства на прочетеното. Втората част е граматична и стъпва върху същия текст. Търси се изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а формите — подчертани; следва довършване на твърдение, чрез което ученикът сам формулира какво се съобщава чрез тези форми. Морфологичният анализ е застъпен най-обемно. Дадени са три изречения, съдържащи различни глаголни форми — минало неопределено и минало несвършено време, условно наклонение, бъдеще време в миналото, форми за повелително наклонение в пряка реч. За всяка от тях трябва да се посочат лице, число, време или наклонение и спрежение. Тази задача покрива на едно място почти цялата система на глагола. Следват задачите върху употребата в речта: с кое изречение се изразява най-голяма убеденост, че действието ще се извърши, и самостоятелно съставяне на изречения за молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос е посветен на учтивата форма и на типичната грешка при съгласуването в нея — случай, който се среща често и в официалната кореспонденция на възрастни. Заключителната задача е най-обемната: цял откъс трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Преобразуването обхваща и деепричастните конструкции, и подчинените изречения, което го прави реална проверка на владеенето на преизказните форми. Разделът с отговорите съдържа кратки решения на задачите с избираем отговор, примерни формулировки за отворените въпроси, пълните морфологични характеристики на всички глаголни форми и целия преобразуван текст от последната задача. Учителят може да използва материала като готово упражнение след изучаването на темата, като домашна работа или като подготовка за писмено изпитване; задачите за четене с разбиране работят добре и самостоятелно, преди работа върху аргументативен текст. За ученика вариантът е удобен с това, че свързва две умения, които обикновено се упражняват поотделно — разбирането на нехудожествен текст и владеенето на глаголните форми. Подходящ е за преговор преди класно и за упражняване на морфологичен анализ преди изпитване.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Разликата между „който“ и „когото“ е една буква, но точно тя най-често отделя добре написания текст от небрежния. Върху такива дребни на вид, а всъщност решаващи разлики е построен този тест: местоименни форми, членуване, притежание, учтива форма – все места, на които се греши бързо и незабелязано. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три отделни части. В началото стои кратък текст върху книжовноезиковите норми, следван от 5 въпроса към него. Те проверяват четенето с разбиране в няколко посоки: извличане на изрично посочена информация, разпознаване на твърдение, което НЕ се съдържа в текста, и определяне на значението на дума според контекста. Точно такива формати се срещат в изпитните варианти, така че тази част има и тренировъчна стойност извън темата. Следват 12 задачи с избираем отговор, насочени към отделните граматични правила. Проверяват се пълният и краткият член, включително при съгласувани определения и при собствени имена; бройната форма и съчетаването ѝ с числителни при названия на лица; относителните и отрицателните местоимения; изборът между притежателните форми при съвпадение с подлога; съгласуването при учтива форма; и условията, при които употребата на деепричастие е недопустима. Формулировките са кратки изречения от ежедневната реч – ученикът разпознава грешката така, както би я срещнал в реален текст. Последните 3 задачи изискват собствено писане и имат оставено място за отговор: поправяне на изречение с местоименна грешка, допълване с правилната форма за притежание и самостоятелно съставяне на изречение с конкретна местоименна форма. Тази част показва най-точно дали правилото е усвоено или само разпознато. Разделът с отговорите съдържа верните варианти и кратки обяснения, формулирани като работещи правила – включително познатите практически проверки за замяна с друга дума, които помагат при колебание. При отворените задачи са дадени примерни решения заедно с обосновката защо са правилни. Задачите са подредени с постепенно нарастваща трудност – от работа с готов текст, през разпознаване на грешка, до самостоятелно построяване на изречение. Така проверката не се свежда до отмятане на верни отговори, а следва естествения път на усвояване на нормата. Тестът върши работа като контролна върху темата, като упражнение след урок или като бърза проверка преди по-голямо оценяване. Ученик, който се готви сам, може да го реши и провери за един учебен час, а обясненията към отговорите му дават не просто оценка, а конкретни правила, приложими при всяко следващо писане – от съчинение до официално писмо.

Да откриеш грешката е едно, да знаеш точно какъв вид намеса изисква тя е съвсем друго. Редактирането се преподава като набор от четири операции — заместване, съкращаване, разместване, добавяне, — но ученикът рядко бива поставян в положение да ги разграничи в конкретен случай. Настоящият тест е построен именно около това разграничаване. За начало е даден кратък ученически текст, в който умишлено са вградени няколко типични грешки от различен характер: неправилна форма на дума, пропуснат дефис, а също и напълно коректни изрази, които не се нуждаят от намеса. Първите пет задачи изискват откриване на проблемните места, определяне на вида редактиране, което им е нужно, и — не по-малко важно — разпознаване кога текстът е правилен и не бива да се пипа. Следващите дванадесет задачи разработват теорията на редактирането. Проверяват се същността на всяка от четирите операции и умението те да бъдат разпознати по конкретен пример, работата с коректорските знаци, разликата между редакция и коректура, случаите на тавтология, пунктуационната поправка, както и разграничаването на лексикалната грешка от останалите типове. Включена е и задача за електронната функция за проследяване на промени, което свързва темата с реалната работа с текстообработваща програма. Последните три задачи изискват самостоятелна работа с място за писане. Ученикът трябва сам да състави пример за редактиране чрез разместване с изходно и поправено изречение, да обясни разликата между две от операциите и накрая да редактира дадено изречение, като приложи едновременно заместване и съкращаване. Отговорите обхващат целия тест. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва точно каква е грешката и защо се налага съответната поправка. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, а при последната е показан не само редактираният вариант, но и мотивът за всяка отделна промяна — което го превръща в готов образец за коментар при оценяване. За учителя това е готово упражнение върху раздела или контролна работа с готови критерии. За ученика тестът изгражда навика да поглежда собствения си текст критично и да знае какво точно да направи с всяка открита грешка.