Тестови задачи. Текстова интерпретация, граматика и пунктуация. Български език – 7 клас. (Вариант 1)​​​​​​​ 

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Обхватът съответства на действащия формат и покрива всички компоненти – езикови норми, литературни знания, работа с текст и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото и е разгърната подробно. Проверява се правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите със сложни думи, с двойни съгласни и с главни букви при съставни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма, съгласуването при еднородни определения, употребата на местоимения и деепричастие. Пунктуационната част обхваща еднородни части, обособени части, подчинени изречения и вметнати думи. Лексикалната включва неправилно употребени думи, синонимни редове и две задачи върху фразеологизми – едната за синонимни изрази, другата за антонимни двойки. Отделна и рядко срещана задача проверява отношението между понятия по образец, изискващ да се съотнесат жанр и литературен род. Литературният блок е широк и обхваща голяма част от материала за матура. Освен разпознаване на творба по цитат и съотнасяне на автори с произведения, включени са и по-взискателни задачи: преценка на верни и неверни твърдения за няколко творби наведнъж, разпознаване на двойки произведения по общ мотив или по общ жанр, откриване на творба без определена тема, тълкуване на изразно средство и съотнасяне на цитат с творба. Работата с текст стъпва върху научнопопулярен текст. Задачите проверяват определянето на неговия вид и тема, преценка на твърдения, разпознаване на използваните аргументативни техники и произхода на думите в дадено словосъчетание. Задачите със свободен отговор включват разделяне на текста на смислови части с формулиране на тема за всяка, писане на резюме, попълване на уместни думи, поставяне на граматични форми, връщане на запетаи, довършване на съотношения по образец, съотнасяне на автори с творби и разпознаване на тропи в приведен откъс. Последната задача предлага две теми по избор върху две изцяло приведени стихотворения. Силна страна на този вариант е разнообразието във вида на задачите. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат съотнасяне по образец, попълване на пропуснати думи, откриване на тропи в конкретни стихове и разделяне на текст на смислови части – всяко от тях проверява различно умение и не позволява подготовката да се сведе до заучаване. Ценно е и наличието на две теми в последната задача: интерпретативно съчинение и есе по житейски проблем. Двете стихотворения са дадени изцяло, така че ученикът работи с текст пред очите си, а не по памет, и може да подкрепи твърденията си с конкретни цитати. Отговорите са изнесени накрая. Освен буквите при задачите с избор са дадени попълнените форми, поправеният текст със запетаите и примерните теми на смисловите части. При няколко задачи са посочени по няколко приемливи решения, което показва, че се оценява разбирането, а не съвпадението с една формулировка. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, текстът като проверка на четивна грамотност, двете стихотворения като материал за анализ в час. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на изпита.

Прочетете текста и изберете верния отговор за задачи 1. – 6.: Измежду полските треви блестеше, в нощните тъми, една светулка лъчезарна . . . (С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна кат другите светители на нашата земица!) Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злостната и най-коварна птица, подгони светлата мушица и най-подир я улови... – Какво ти сторих? ... –  Ти ми пречиш! Умри! ... –  Че как ти преча ? ... – Светиш!... 1. Коя е темата на текста? А) Съревнованието между бухала и светулката Б) Помирението между доброто и злото В) Отмъщението на светулката Г) Конфликтът между прогресивното и ретроградното 2. Ключови  думи в текста са: А) лъчезарна, мушица, тъми                   Б) качество, земица, птица   В) светулка, бухал, светлини                         Г) грозната, злощастна, светители 3. Какъв е бухалът според текста?   А) критичен            Б) апатичен        В) завистлив           Г) толерантен 4. Чрез кое устойчиво словосъчетание може да се изрази отношението на бухала към светулката? А) гали му окото     Б) къса му нервите    В) слага го в джоба си    Г) трън в очите му е 5. С какво значение НЕ е употребена подчертаната дума светители в текста?   А) будители        Б) радетели           В) просветители              Г) възродители 6. Кое от твърденията НЕ е вярно според текста?     А) Бухалът е враг на всички светлини.     Б) Бухалът е злощастен като всички останали светители.     В) Диалогът се води между най-грозната птица и мушицата.     Г) Бухалът не понася светлината на мушицата.    1. Коя е темата на текста?     А) Съревнованието между бухала и светулката     Б) Помирението между доброто и злото     В) Отмъщението на светулката

Една и съща мисъл може да бъде изразена неутрално или образно, с топлота или с укор – изборът на дума решава как ще прозвучи текстът. Двадесетте задачи проследяват този избор. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на думата с умалителен оттенък, разпознаване на преноса по сходство и на назоваването на място вместо хората, преценка коя замяна отслабва образността най-силно и определяне на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия: какво е речниково и какво граматично значение, каква е същността на многозначната дума и на метафората. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални, експресивни названия за едър човек и за хубава жена, както и навлезли чрез технологиите нови думи. Отделни задачи изискват откриване на примера без пренос, разпознаване на назоваването на автор вместо творба и на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение как се променя отношението, създаване на собствен пример за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за самостоятелно установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Петдесет и осем задачи по български език и литература за седми клас, съобразени с изпитния формат на националното външно оценяване. Обемът е значителен и надхвърля обичайната класна работа – материалът е замислен като пълна подготовка, а не като бърза проверка. Тестът започва с приведена изцяло народна песен и с група въпроси към нея. Проверяват се жанрът, действащите лица, стихиите, които присъстват и отсъстват, изразните средства в портретното описание и вида на повторението. Тази първа част е удачно решена. Един и същ кратък текст поддържа над десет задачи, а те се движат от литературното към езиковото: от жанра се стига до синтактичната служба на думите в приведено изречение. Следва група от три задачи по образец. При тях е дадена двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Форматът проверява логическо мислене наред с езиковото усещане и рядко се среща извън изпитните тестове. Значителна част от материала е посветена на пунктуацията. Няколко задачи изискват да се открие изречението с грешка или единственото вярно изречение, а отделна задача пита колко запетаи са пропуснати в дълъг сложен период. Правописната част е още по-обемна. Тя е решена чрез изречения, в които четири думи са означени с букви, и трябва да се посочи сгрешената. Проверяват се удвояването, променливото я, членуването, слятото и разделното писане, глаголните окончания. Граматическата част обхваща частите на речта, видовете изречения по състав и по цел на изказване, глаголните времена, синтактичните служби, обособените части и вметнатите изрази. Няколко задачи изискват да се определи какви са няколко подчертани думи наведнъж – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне целият отговор. Обособена е и лексикална линия: синоними, омоними, значение на дума в контекст. Тези задачи са кратки, но покриват дял, който при подготовката често остава пренебрегнат. Последната четвърт от теста е литературна. Четири задачи изискват да се разпознае понятие по неговото определение – преувеличение, преумаляване, пренос на значение, прекъсване на изказа. Тази група е ценна, защото проверява самите понятия, а не приложението им. Следват въпроси върху изучена възрожденска творба: изразни средства в приведени стихове и откриване на успоредно построение сред четири изречения. Финалната задача изисква стиховете да бъдат допълнени по памет – рядко срещано изискване, което проверява дали заучаването наизуст е било направено. Отговорите са изнесени накрая и при част от задачите съдържат не само буквата, а и поправеното изречение или обяснение защо останалите варианти отпадат. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи. Обемът изисква пълен учебен час, а при по-слаб клас материалът може да се раздели на две части – езикова и литературна. Оформлението е готово за разпечатване, като приведените текстове са ясно отделени от задачите. Учителят получава пълноценна подготовка за изпита с широк обхват. Ученикът – възможност да провери подготовката си в условия, близки до изпитните.

Три от задачите тук са за нещо, което рядко се проверява – лексикалната грешка. Не правопис, не запетая, а неправилно употребена или неподходящо съчетана дума. Именно това е и най-трудното за откриване, защото изречението изглежда безупречно. Двадесет и четири задачи с изборен отговор и отговори накрая. Езиковата част започва с тези задачи и продължава с правописа – членуване, сложни и съставни думи, употреба на главни букви. Пунктуацията е застъпена с няколко въпроса, сред които и задача с номерирани позиции, при която трябва да се посочи в кои от означените места запетая е необходима. Граматичният блок проверява съгласуването и формите в изречения от публицистичен и научен характер. Отделно място заема задача за синонимни фразеологични изрази – проверка, при която трябва да се премислят и четирите реда, преди да се посочи отговорът. Особено ценна е задачата за попълване на пропуски. Даден е свързан текст с четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Изборът се прави по съчетаемост и по стил, а не по определение – упражнение, което подготвя пряко за задачите от изпитния формат. Подредбата е ясна: първо думата и нейната употреба, после изречението и препинателният знак, накрая текстът – и оттам литературата. Литературната половина обхваща широк период и различни типове знание. Две от задачите изискват свързване с два стълба: творби с техните жанрове и герои с произведенията, в които се срещат. Този формат се решава по-бавно и отсява онези, които помнят имена, но не и принадлежността им. Няколко въпроса са върху литературните направления – кое твърдение за определено направление не е вярно, кои признаци характеризират друго и кое явление принадлежи само на следвоенния модернизъм. Тези задачи изискват система, а не отделни спомени. Останалите работят с конкретни творби: коя от тях има мото, в коя има епилог, кой мотив е характерен за дадено стихотворение и какво изразно средство е употребено в цитиран откъс. Отделен въпрос дава по-дълго критическо твърдение за символен предметен образ и изисква творбата да бъде разпозната по него – задача, близка до изпитната. Финалният въпрос е обобщаващ и обхваща наведнъж няколко произведения, като изисква да се посочи единственото вярно твърдение сред четири. Отговорите на всичките двадесет и четири задачи са изведени накрая, включително попълнените думи и разписаните съответствия при задачите за свързване. Обемът е по-голям от обичайния за входно равнище и точно това е предимството – двадесет и четири задачи дават достатъчно данни, за да се види картината, а не само една случайна проба. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и съседни творби, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с широк обхват – подходяща и като първи ориентир преди подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде е слабото място: в лексикалната норма, в правописа и пунктуацията или в познаването на творбите, жанровете и литературните направления.

Заглавие: Входно ниво по български език за 8. клас – тест с 20 задачи върху медиен текст, синтаксис, правопис и пунктуация, с приложени отговори Резюме: Тестът проверява входното равнище по български език в началото на гимназиалния етап и е ориентиран изцяло към езиковите знания и уменията за работа с текст. Съдържа 20 задачи, оформен е с място за брой точки, оценка и подпис на проверяващия и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Първата и по-обемна част е изградена върху откъс от публикация за исторически обект в Мароко, познат и от киното. Единайсетте задачи към него изискват определяне на вида и на жанра на текста, разчитане на преносно значение и извличане на израз с такова значение, преценка за употребените глаголни форми, преобразуване на посочена част в подчинено изречение, определяне на синтактичната роля на маркиран откъс, установяване на вида на изречение по състав, разграничаване на чуждите от българските думи, откриване на съставно именно сказуемо и подробно изясняване на ролята на всеки пунктуационен знак в първото изречение. Втората част съдържа задачи върху езиковите норми извън текста. Проверяват се разпознаването на преизказните глаголни форми, откриването на изречение без съставно сказуемо, разграничаването на обособените части, преобразуването на подчинено изречение в обособена част, както и типична граматична грешка при употреба на местоимение. Две задачи са посветени на правописа – откриване на сгрешена дума и на реда, в който всички думи са изписани вярно, а друга – на пунктуацията при сложни изречения. Заключителната задача е практическа и изисква поставяне на всички пропуснати пунктуационни знаци в откъс от художествен текст с усложнен строеж, което проверява уменията за разчленяване на сложно изречение и за разпознаване на обособени части в реален контекст. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор преди началото на учебната година, за упражнение върху синтаксиса и пунктуацията и за самостоятелна подготовка.