Примерен тест за ДЗИ по български език и литература - 41 задачи с отговори и избор между интерпретативно съчинение и есе. „Молитва“, „Вяра“, Делфинариумът

Изпитен вариант, в който финалната тема стъпва не на един, а на два цитирани поетични текста – от различни епохи и с общ въпрос. Останалото следва точно формата на държавния зрелостен изпит, а всяка задача носи стойността си в точки. Езиковата част покрива целия свод от норми. Правописът е застъпен с пет задачи – наставки и представки, обеззвучаване, удвоени съгласни, сложни думи и главни букви при собствени наименования. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, окончанията при спрежението и членуването. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – за уместната употреба на думата и за фразеологичните антоними. Литературният блок е широк и предимно съпоставителен. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съответствия между автор и герой, конкретна подробност от сюжет, разпознаване на герой по описание и коя творба показва обединяване около обща идея. Отделни задачи търсят произведението, в което любовта е представена по определен начин, кое е свързващото начало между фрагментите на един роман и кой образ не присъства в дадено стихотворение. Средището е работата с два текста по обща тема. Първият е медиен и представя проблем със статистика и препоръки, вторият е извадка от нормативен документ с изрични забрани и изисквания. Съпоставката между медийния и институционалния текст е особено полезна, защото показва как една и съща тема се разработва в две различни сфери. Дванадесетте задачи проверяват сферата на общуване, функцията, значението на израз, характера на лексиката, верните твърдения и отделянето на присъстващите факти, а после следват общата тема, собствена теза по избор от две теми и резюме. Практическият блок включва избор на най-уместната дума, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен обширен откъс от класическа балада с две задачи: цитати, доказващи състоянието на героя, и извеждане със свои думи на пространственото противопоставяне. Следва задачата за съответствия, а накрая – двата поетични текста и темата за аргументативен текст. Отговорите са дадени в таблица с точките към всяка задача, с примерни решения за отворените и с напълно поправен текст при пунктуационната задача. За учителя това е готов вариант за пробна матура – с точкуване и с всички текстове на едно място, без нужда да се търсят отделно. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно. За ученика е пълна репетиция с възможност за самооценка по скалата – показва не само какъв е резултатът, но и в кой раздел точно се губят точки.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.

Сто точки, четирийсет и една задачи и едно съчинение накрая. Така е устроен държавният зрелостен изпит по български език и литература и точно така е устроен този тест. Първите трийсет и три задачи са с избираем отговор и носят по една точка. Подредени са по теми и вървят в реда на изпита: правопис, граматика, пунктуация, лексика и фразеология, литературни знания и накрая работа с текст. Правописните задачи са пет и са от двата вида: в едни се търси редът или изречението с грешка, в други обратното, редът или изречението без грешка. Втората формулировка обърква дори подготвените ученици и затова присъствието ѝ тук е добре дошло. Граматиката е в три задачи и проверява съгласуването при съставен подлог, бройната форма, членуването и възвратността. Пунктуацията е в две задачи с дълги изречения, в които има и обособени части, и подчинени изречения, а грешките са от най-често допусканите. Лексиката и фразеологията заемат четири задачи: отношения между думите в двойки, синоними сред чужди и домашни думи, фразеологични синоними и фразеологични антоними. Последната от тях е и най-трудната, защото изисква да се разпознае значението на четири израза наведнъж. Литературната част е в тринайсет задачи и минава през жанровете, през авторите и творбите от учебното съдържание, през разпознаване на стихове по откъс, през верни и неверни твърдения, през теми, мотиви и герои и през изразните средства. Отделни задачи проверяват и литературните понятия за строежа на епическата творба. Към научнопопулярния текст има шест задачи с избираем отговор и една със свободен: вид на текста, връзка между абзаците, термини, вярно и невярно по текста, значение на дума в контекста и накрая темите на смисловите части. Втората част на теста е от осем задачи със свободен отговор и носи две трети от точките. В нея се формулира теза по лирическа творба, попълва се официално писмо, пишат се правилните форми на думи, поставят се пропуснати запетаи, довършват се аналогии, свързват се героини с творби и се разпознават тропи и фигури. Последната задача е есе или интерпретативно съчинение по откъс в обем до четири страници. Отговорите са дадени с обяснения, а не само с буква: при правописните и граматичните задачи са изписани верните форми, при пунктуационните е показано къде стои запетаята, а при литературните е казано защо останалите варианти отпадат. Точките по задачи също са посочени, така че работата може да се оцени по шестобалната система. Формулировките на задачите са същите, с които зрелостникът ще се срещне на изпита, а под отворените задачи има оставени редове, така че отговорите да се напишат направо върху листа. Решете го наведнъж, с хронометър, и ще видите кои от трите части ви отнемат най-много време. Полза за учителя: цял вариант за контролна работа, за пробен изпит или за преговор в последните седмици, с готова точкова схема и с обяснения, които вършат работа при обсъждането на резултатите. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на зрелостния изпит, в един лист и за един учебен час, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо другите не са.

Тест за входно равнище по български език и литература с двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за първите седмици на учебната година и дава ясна представа доколко е усвоен материалът от предходната. Езиковата част започва с пунктуацията – еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Задачите се редуват: ту се търси изречението с грешка, ту онова, в което грешка няма, което не позволява решаване по инерция. Отделно място заема обемната задача за правоговора. Дадени са десет изречения и във всяко трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, пълният член, множественото число при съществителни и притежателните форми. Тази задача се оценява по десет отделни избора и показва не общо ниво, а кои точно случаи затрудняват. Правописната част обхваща изписването на думи с трудни съчетания, членуването, слятото и полуслятото писане и удвояването на съгласни. Граматичната засяга бройната форма, употребата на местоимения и съгласуването при учтива форма – включително в задача, изискваща да се открие безгрешното изречение сред четири. Литературната част обхваща широк кръг творби от предходната година. Проверяват се твърдения за сатиричната книга, причината за трайността на злото в едно от стихотворенията, чертите на познат герой, съотнасянето на автор с герой и водещият мотив в притчата. Няколко задачи изискват работа с конкретен текст: разпознаване на произведение по цитат, определяне на изразното средство в приведена реплика и посочване на кулминационния момент в притчата. Отделен въпрос се отнася до символиката на плода, дал заглавието на повестта. Финалната задача изисква писмен отговор върху приведен израз от притчата и изисква да се обясни какво означава подмяната на видяното. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от правоговорната задача и завършена примерна формулировка за последната. Най-ценна е последната задача. Приведеният израз е кратък, но носи цялата идея на творбата: раните изглеждат като цветя не защото са се променили, а защото се е променил гледащият. Примерният отговор формулира това наблюдение сбито и може да послужи като образец за отговор на литературен въпрос. Разнообразието във вида на задачите също заслужава внимание. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат избор между две форми, разпознаване на творба по цитат, определяне на изразно средство в реплика и посочване на кулминация. Всяка от тези задачи проверява различно умение. Съотношението между двата предмета е равномерно, а обхватът на литературната част е широк – засегнати са творби от различни жанрове и епохи, така че тестът показва дали материалът е запомнен в цялост, или само отделни произведения. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.