Тестови задачи. Фолклорен модел за света. Литература – 5 клас (Вариант № 6).

Тринадесет задачи, две от които се пишат на ръка – и точно те носят най-голямата тежест. Тестът обхожда целия раздел, като задържа вниманието върху всяка от изучаваните творби поотделно, вместо да ги смесва в общи въпроси. Строежът следва реда, в който произведенията се изучават, и това го прави удобен за използване веднага след приключване на темата. Началото е върху фолклорната легенда „Как била създадена Земята“. Тя получава три задачи – първата е отворена и изисква твърдението да бъде доказано с два самостоятелно формулирани примера, а следващите две са с избираем отговор и засягат конфликта и подбудите на героите. Оттам изложението минава към вълшебната приказка. „Тримата братя и златната ябълка“ е представена с две задачи – върху художественото пространство и върху приказните помощници. Двете заедно проверяват дали приказката е прочетена внимателно, или само чута някога. „Златното момиче“ получава три задачи и е единствената творба, при която се редуват три различни формата. Първата е отворена и изисква доказване на литературоведско твърдение с два примера от текста. Втората е с попълване на пропуснати думи в изречение, а третата – с избираем отговор върху приказните роли. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната е върху обредната практика, описана в нея, а другата – върху ценностите, които песента утвърждава. Финалът е върху празниците и тук обхватът е по-широк от обичайния. Трите задачи не се ограничават с християнския календар, а включват и празници от други религиозни традиции. Този завършек изнася темата отвъд родния фолклор и я поставя в по-широк културен контекст – рядко решение за тест в този раздел. Отговорите са приложени за всички задачи. При двете отворени не е посочен само верният отговор, а са изписани по три и по два довода в готов вид – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелно писане. На преподавателя тестът дава проверка, която не се изчерпва с разпознаване: отворените задачи изискват аргументация и могат да се използват самостоятелно като кратка писмена работа. Обхватът е точно за един учебен час. За ученика ползата е в подредбата. Всяка творба е обходена от няколко страни, а двете отворени задачи упражняват най-важното умение при изпитване – да се защити твърдение с конкретни примери, а не с общи думи. Приложените отговори позволяват самопроверка и след двата вида задачи.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

Тринадесет задачи, които обхождат целия раздел – от разликата между мит и легенда до обредните празници. Компактен материал с приложени отговори, подходящ за един учебен час. Началото е при понятията. Първата задача изисква да се определи по какъв признак митът се различава от фолклорната легенда – въпрос, който изглежда лесен, а всъщност отсява онези, които бъркат двата жанра. Следва задача, при която трябва да се избере пословицата, изразяваща поуката от конкретна легенда за сътворението – формат, който свързва два различни фолклорни жанра в едно. Вълшебната приказка е представена с няколко задачи. Едната изисква да се посочат качествата, които не са характерни за юнака, друга – общата особеност между вълшебната приказка и мита. Отделно място заемат въпросите върху втората изучавана приказка: какво прави героинята в дома на старицата и кой от образите не е вълшебен. Последният е особено находчив, защото сред четирите възможности три наистина имат вълшебен характер. Двете отворени задачи носят истинската тежест на теста. Първата изисква да се посочат три особености, доказващи, че приказката е вълшебна. Втората – три доказателства, че разглежданият текст е народна песен. Този формат не позволява налучкване: трябва да се формулират самостоятелно три различни аргумента, а не да се избере готов отговор. Народната песен е застъпена и с три въпроса с избираем отговор – защо е принесена жертвата, кое твърдение за творбата не е вярно и какви са качествата на героинята. Задачата с невярното твърдение обхваща наведнъж темата, обредната практика, характеристиката на образа и мотива за постъпката ѝ. Финалните три задачи са върху обредните празници – кои са характерните обредни ястия, на кой празник се изпълняват ритуали, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето, и коя дата с кой празник се свързва. Отговорите са дадени за всички задачи. За двете отворени са изписани и трите очаквани аргумента, формулирани кратко и ясно – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелен отговор. За учителя това е готова проверка след раздела – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. Двете отворени задачи вършат работа и самостоятелно, като теми за кратка писмена работа. За ученика ползата е двойна. Тестът припомня всички изучени творби от раздела, а отворените задачи упражняват точно това, което се изисква при изпитване – да се обоснове твърдение с конкретни примери. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома, с приложени отговори за самопроверка.

Петнадесет задачи, а тринадесет от тях са с по четири дълги, почти изречения дълги възможности. Тест, който изисква внимателно четене на всяка отделна дума – налучкването тук просто не работи. Именно тази особеност го отличава от обичайните проверки върху раздела. Възможностите не са къси названия, а цели твърдения, всяко от които звучи правдоподобно. За да бъде отхвърлено, всяко трябва да бъде премислено докрай. Подредбата следва изучаваните жанрове. Началото е върху предназначението на фолклора като цяло – един въпрос, който поставя рамката на всичко останало. Следва блокът върху фолклорната легенда „Господ и дяволът правят света“. Три последователни задачи разглеждат едно вярване за произхода на животно, обяснението за една човешка особеност и последователността, в която възниква светът. Последната е особено находчива, защото изисква реда да бъде възпроизведен точно, а не приблизително. Оттам се минава към приказките. „Тримата братя и златната ябълка“ получава две задачи – върху даден предмет и върху завръщането на героя, а „Златното момиче“ също две – върху изпитанието и върху постъпката, която разкрива характера на героинята. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната изяснява значението на едно старинно понятие, другата – смисъла на решаваща постъпка. След тях стои и въпрос за самите особености на песенния жанр. Финалната част на затворените задачи излиза към празниците и към жанровата система на целия раздел – два въпроса, които събират наученото в обща картина. Двете отворени задачи носят най-голямата тежест. Първата изисква съпоставка между легенда и песен по обща тема, с изричното условие да бъде даден конкретен пример от текстовете. Втората предлага избор между шест празника от различни религиозни традиции и изисква да се назоват два обичая и ценността зад тях – рядко срещана свобода на избор в учебен тест. Отговорите са изработени внимателно: при всяка затворена задача е добавено кратко обяснение, а при двете отворени – цялостни примерни решения, при това с разграничени части и посочена ценност. На преподавателя тестът дава готова проверка след раздела и две теми за кратка писмена работа, без нужда от подготовка. Обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. За ученика затворените задачи припомнят четирите творби в подробности, а отворените упражняват най-трудното при изпитване – съпоставката между два текста и обосновката с конкретен пример. Приложените решения позволяват самостоятелна проверка у дома.

Освен поука вълшебната приказка има и разпознаваеми жанрови белези – чудни помощници, изпитания и щастлив край. Петнадесетте задачи проверяват както тези белези, така и характеристиките на действащите лица. Началните въпроси определят вида на приказката и посочват необикновеното у малките създания, отглеждани от бабичката. Следва задача, изискваща откриване на невярното твърдение за самата стопанка на колибата, която умее да различава доброто от злото и да въздава според заслугите. Друга група въпроси проследява коя героиня печели сърцето на първия юнак в страната, кой получава наказание и коя особеност остава чужда на вълшебната приказка. Няколко от задачите съдържат по два верни отговора и изискват отделна преценка на всяко предложение – за чертите, които не подхождат на бащата, за качествата на мащехата и за онова, което не може да се каже за главната героиня. Отделни въпроси затвърждават разбирането, че пътят към щастието минава през изпитания и че стореното добро получава своята награда. Заключителната част включва задачи за попълване и свързване: определяне на бащата с точната дума, назоваване на съдържанието на извадения сандък, допълване на определението за приказната опозиционна двойка и свързване на качествата с героите, които ги притежават.