Тест по литература за 5. клас: Фолклорен модел за света - 15 задачи с отговори. Народни приказки, народна песен, герои, символи и поуки

Петокласникът може да преразкаже приказката и пак да не знае защо героят постъпва така. Тази проверка хваща точно тази разлика. Петнайсетте задачи са разделени на две части. Първите тринайсет са с избираем отговор и по четири възможности, а последните две са отворени и се пишат на оставените за целта редове. Съотношението е нарочно такова: бързата част показва какво е усвоено, а писмената показва дали ученикът умее да го обясни със свои думи. Задачите с избираем отговор обхващат целия раздел, а не отделна творба. В тях влизат и трите жанра от учебното съдържание, героите и техните отношения, устройството на фолклорния свят, както и народните празници и обичаите около тях. Подредбата върви от разпознаването на жанр към смисъла и ценностите, тоест от по-лесното към по-трудното. Неверните възможности са писани с мисъл за петокласник. При всяка задача те звучат близко до верния отговор и са взети от най-честите грешки в този клас, затова познаването напосоки не работи. Нито една задача не се решава по дължината на отговора или по подсказка в самия въпрос. Двете отворени задачи са най-ценната част. Едната изисква обяснение на понятие с няколко изречения, а другата дава избор между няколко празника и изисква конкретика. Така ученикът пише за нещо, което познава от своя дом, и писането престава да бъде мъчение. Под всяка задача има по пет дотирани реда, което показва и какъв обем се очаква. Всички отговори са дадени с кратко обяснение на достъпен език, а двете отворени задачи имат и примерни отговори, написани точно в търсения обем. По тях се вижда докъде стига един пълен отговор в пети клас и как се пише ясно изречение по литература. Петнайсетте задачи се решават спокойно в един учебен час. Избираемата част отнема около петнайсет минути, а останалото време стига за писане и за проверка в клас. Оформлението е просто и еднакво: номер, въпрос и четири възможности една под друга, а под отворените задачи има оставени редове, така че отговорът се пише направо под въпроса и нищо не се налага да се преписва. Тестът става за размножаване и за работа по двойки, а може да се използва и на части: само избираемата част за бърза проверка, само отворените задачи за домашна работа. Нито една задача не изисква заучени определения дума по дума. Проверява се разбиране, затова и ученик, който е чел внимателно, се справя без зубрене. Последните две задачи водят и към разговор в клас: вторият въпрос допуска различни отговори според семейството и мястото, откъдето е ученикът, и така часът става по-интересен. Полза за учителя: готова проверка в края на раздела, подходяща за контролна работа, за домашна работа и за устно изпитване; примерните отговори вършат работа при оценяването на писмените задачи и при разговора в час. Полза за ученика: проверка дали помни не само какво се случва в творбите, а и какво означава то, с обяснение при всеки отговор и с два примера как се пише кратък и точен отговор по литература.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

Тринадесет задачи, две от които се пишат на ръка – и точно те носят най-голямата тежест. Тестът обхожда целия раздел, като задържа вниманието върху всяка от изучаваните творби поотделно, вместо да ги смесва в общи въпроси. Строежът следва реда, в който произведенията се изучават, и това го прави удобен за използване веднага след приключване на темата. Началото е върху фолклорната легенда „Как била създадена Земята“. Тя получава три задачи – първата е отворена и изисква твърдението да бъде доказано с два самостоятелно формулирани примера, а следващите две са с избираем отговор и засягат конфликта и подбудите на героите. Оттам изложението минава към вълшебната приказка. „Тримата братя и златната ябълка“ е представена с две задачи – върху художественото пространство и върху приказните помощници. Двете заедно проверяват дали приказката е прочетена внимателно, или само чута някога. „Златното момиче“ получава три задачи и е единствената творба, при която се редуват три различни формата. Първата е отворена и изисква доказване на литературоведско твърдение с два примера от текста. Втората е с попълване на пропуснати думи в изречение, а третата – с избираем отговор върху приказните роли. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната е върху обредната практика, описана в нея, а другата – върху ценностите, които песента утвърждава. Финалът е върху празниците и тук обхватът е по-широк от обичайния. Трите задачи не се ограничават с християнския календар, а включват и празници от други религиозни традиции. Този завършек изнася темата отвъд родния фолклор и я поставя в по-широк културен контекст – рядко решение за тест в този раздел. Отговорите са приложени за всички задачи. При двете отворени не е посочен само верният отговор, а са изписани по три и по два довода в готов вид – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелно писане. На преподавателя тестът дава проверка, която не се изчерпва с разпознаване: отворените задачи изискват аргументация и могат да се използват самостоятелно като кратка писмена работа. Обхватът е точно за един учебен час. За ученика ползата е в подредбата. Всяка творба е обходена от няколко страни, а двете отворени задачи упражняват най-важното умение при изпитване – да се защити твърдение с конкретни примери, а не с общи думи. Приложените отговори позволяват самопроверка и след двата вида задачи.

Тринадесет задачи, които обхождат целия раздел – от разликата между мит и легенда до обредните празници. Компактен материал с приложени отговори, подходящ за един учебен час. Началото е при понятията. Първата задача изисква да се определи по какъв признак митът се различава от фолклорната легенда – въпрос, който изглежда лесен, а всъщност отсява онези, които бъркат двата жанра. Следва задача, при която трябва да се избере пословицата, изразяваща поуката от конкретна легенда за сътворението – формат, който свързва два различни фолклорни жанра в едно. Вълшебната приказка е представена с няколко задачи. Едната изисква да се посочат качествата, които не са характерни за юнака, друга – общата особеност между вълшебната приказка и мита. Отделно място заемат въпросите върху втората изучавана приказка: какво прави героинята в дома на старицата и кой от образите не е вълшебен. Последният е особено находчив, защото сред четирите възможности три наистина имат вълшебен характер. Двете отворени задачи носят истинската тежест на теста. Първата изисква да се посочат три особености, доказващи, че приказката е вълшебна. Втората – три доказателства, че разглежданият текст е народна песен. Този формат не позволява налучкване: трябва да се формулират самостоятелно три различни аргумента, а не да се избере готов отговор. Народната песен е застъпена и с три въпроса с избираем отговор – защо е принесена жертвата, кое твърдение за творбата не е вярно и какви са качествата на героинята. Задачата с невярното твърдение обхваща наведнъж темата, обредната практика, характеристиката на образа и мотива за постъпката ѝ. Финалните три задачи са върху обредните празници – кои са характерните обредни ястия, на кой празник се изпълняват ритуали, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето, и коя дата с кой празник се свързва. Отговорите са дадени за всички задачи. За двете отворени са изписани и трите очаквани аргумента, формулирани кратко и ясно – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелен отговор. За учителя това е готова проверка след раздела – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. Двете отворени задачи вършат работа и самостоятелно, като теми за кратка писмена работа. За ученика ползата е двойна. Тестът припомня всички изучени творби от раздела, а отворените задачи упражняват точно това, което се изисква при изпитване – да се обоснове твърдение с конкретни примери. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома, с приложени отговори за самопроверка.

Тест по литература върху приказката „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен – двадесет задачи с избираем отговор и три с кратък писмен отговор. Проверката е насочена към смисъла на творбата и към нейното пренасяне върху човешките отношения. Началните три задачи се отнасят до автора и до вида на приказката: по какво личи, че тя е авторска, с какво писателят е станал световно известен и коя негова черта се откроява. Следва задачата за причината историята да бъде разказана чрез животни, които говорят – въпрос, който изяснява самия замисъл на творбата. Следващата група разглежда изпитанието на героя и проявите на неприемане. Отделни задачи проследяват средата, която не го разбира, и онова, което отличава лебедите от птиците в двора – спокойствието и достойнството срещу грубостта. Обособена е линия за пътя и промяната. Проверява се как е представен светът в приказката, какво научава героят от страданията си, какъв характер има промяната у него – външна и вътрешна едновременно – и кой сезон носи надеждата за ново начало. Свързана с това е и задачата за схемата изпитание и израстване. Отделни въпроси се отнасят до конфликта в двора, до доказателството, че героят има добро сърце, до значението на сцената с отражението във водата и до поведението на двамата самоуверени обитатели на колибата. Заключителните задачи извеждат поуката за истинската стойност на човека, чувството, с което завършва творбата, и посланието, че всеки може да намери своето място. Трите задачи с писмен отговор са с нарастваща самостоятелност. Първата изисква тълкуване на образен израз – какво означава да намериш огледалото, в което да се съзреш. Втората съпоставя началното и крайното състояние на героя в две изречения. Третата излиза изцяло извън текста: изисква пример от истинския живот за човек, подценен по външност, но с добро сърце. Именно последната задача е най-ценна. Тя проверява дали приказката е разбрана като разказ за човешките отношения, а не само като история за птици, и дава повод за разговор в клас. Подредбата на задачите следва естествената логика на прочита: първо кой е написал творбата и защо тя изглежда така, после какво преживява героят, след това как се променя и накрая какво остава за читателя. Така при решаването ученикът на практика извървява пътя от съдържанието към смисъла – същия път, който се изисква и при отговор на литературен въпрос. Неверните варианти са ясни по смисъл, но не са произволни: те описват поведение, обратно на истинското – отмъщение вместо доброта, гордост вместо скромност, страх вместо радост. Така всяка задача едновременно проверява знанието и подчертава кое е характерното за героя. Отговорите са изнесени след задачите с кратко пояснение към всеки. Към отворените въпроси са дадени примерни отговори, включително пример от училищното всекидневие. Форматът е готов за разпечатване – кратки условия, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика служи за преговор преди изпитване.