Тестови задачи. Христо Ботев – „На прощаване”. Литература – 7 клас. (Вариант 5)

Петнадесет задачи върху една творба – но с необичайно висока трудност. Няколко от тях изискват не запомнено съдържание, а внимателно вглеждане в самия текст, ред по ред. Материалът е върху „На прощаване“ на Христо Ботев и започва с въпроси за най-общото: кой е лирическият герой, какво стои в средището на творбата и каква е формата на изказ. Още при третия въпрос обаче се появява уточнение, което рядко се прави – че монологът съдържа скрит диалог. Средището на теста са две свързани задачи, каквито почти не се срещат в готовите тестове. Приведен е кратък откъс за образа на любимата и при първата задача се търси кой от трите израза е авторова находка, а не заимстван от народната песен. Втората продължава върху същия откъс и пита каква е ролята на една необичайна глаголна форма. Именно тези две задачи отличават материала. Те работят на равнище, на което обикновено се пише съчинение, а не се решава тест. Оттам проверката минава към темата и идеята, като при всяка са дадени по три близки формулировки – ученикът трябва да различи темата от идеята, което е сред най-честите обърквания. Следва задача за мотива, откроен в самото заглавие на творбата, при която сред възможностите стоят четири мотива, всички налични в текста. Втората половина е изградена на два повтарящи се формата, всеки приложен по два-три пъти. При единия се търси образ или израз, който не присъства в творбата – проверка за внимателно четене. При другия се търси проблем, който не е разгърнат в нея, като сред възможностите стоят напълно правдоподобни теми от възрожденската литература. Има и две задачи за преносното значение, при които сред четири израза от самата творба трябва да се посочи единственият, употребен образно. Останалите три звучат също толкова поетично и точно там е трудността. Финалните две задачи изискват да се разпознае вярното твърдение сред четири, а неверните са съставени умело – всяко описва нещо, което наистина съществува, но в друга творба. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред. За преподавателя това е готова проверка за края на час, която не изисква никаква подготовка и се оценява за минута. Двете задачи върху приведения откъс вършат работа и поединично – като повод за беседа или за кратка писмена работа. За ученика ползата е двойна: покрити са и общите въпроси за темата и идеята, и подробностите от самия текст. Двете задачи върху откъса подготвят за анализ, а не само за разпознаване, а приложените отговори позволяват самопроверка преди изпитване.

Петнадесет озаглавени раздела върху едно стихотворение – обхват, който излиза далеч отвъд обичайния анализ и покрива всичко, което може да бъде поискано от ученик по тази творба. Материалът е устроен като учебна книга и точно това е предимството му. Всеки раздел носи римска номерация и заглавие, така че при конкретен въпрос нужното се намира веднага. Началото е обширна биографична част – от родния град през ученическите години и емигрантството до последния бой. Тя не е сух списък с дати: обяснено е защо авторът напуска, как живее, с кого се среща и какво преживява точно в годината на създаването. Именно тази връзка между живота и творбата се пита често и рядко се дава подредена. Следва раздел за лирическия герой, в който е обяснено кога говорителят и героят съвпадат и защо изповедната форма скъсява разстоянието между читателя и текста. Средището е блокът с деветнадесет въпроса и отговора, обхождащ творбата от край до край: обръщението към майката, отношението към робството, участта на борците, пространственото разделение, образите на отечеството, изборът и неговите подбуди, вероятната развръзка, заветът към братята, цветовете на двете видения и накрая наградата. Отговорите са разгърнати – всеки по няколко изречения, с цитати и с изведен смисъл, а не с кратки формулировки. Всеки от тях може да се използва направо като част от писмена работа. Следват отделни раздели за заглавието с обяснение на самата дума, за петте мотива, за конфликтите с наблюдението защо вътрешен конфликт липсва, за проблемите и ценностите в таблица, за посланието и за образите. Последните раздели са от съвсем друг тип и рядко се срещат в готовите анализи: лична гледна точка с четири въпроса, читателски впечатления, критическа дискусия с три спорни въпроса, литературна работилница и накрая съпоставка с творба на Добри Чинтулов. Тази част учи на позиция, а не само на знание. Именно тази последна част – сравнението между двата героя по цели и по тон – е готов отговор на съпоставителен въпрос, какъвто се задава на изпит. Преподавателят получава материал за няколко учебни часа, който не изисква подготовка. Разделите могат да се раздават поотделно, да се използват като теми за беседа или като въпроси за писмена работа. За ученика материалът покрива и биографията, и анализа, и личната позиция. Годен е за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за устно изпитване и за подготовка за изпит.

Вариант, който тръгва от чужд поглед към поета и постепенно навлиза в самата творба. Проверява се както четенето с разбиране, така и задълбоченото познаване на стихотворението. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първите шест са върху приложено есе за Ботев, написано от известен български художник. Въпросите обхващат сферата на общуване, характерните за текста езикови особености, разчитането на едно противоречиво словосъчетание, значението на определение, дадено на поета, и смисъла на подчертано изречение. Тази част е ценна и сама по себе си – есето е кратко, силно и подходящо за цитиране в съчинение. Следващата група е върху общата постановка на творбата: кой говори в нея, с кого се прощава героят, от какво иска да се раздели народът, какво очаква синът от майка си и защо началото е изградено с повелителни форми. Отделен въпрос е върху жанровата ѝ определеност чрез съпоставка с четири различни жанра. Третата и най-обширна част следва хода на текста. Разгледани са възторгът при мисълта за преминаването на реката и смисълът на един епитет; анафората, която въвежда картината на родното, и градацията, която тя поражда; ролята на сърцето при вестта за гибелта; тропите в конкретни стихове; етимологичната фигура и спираловидното повторение с неговите функции. Заключителните задачи са върху картината на победното завръщане – какво присъства и какво липсва в нея и как е постигнато опиянението, както и върху предчувствието в творбата, върху наградата за героя и върху единствения му съдник. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при спорните задачи – включително посочване на конкретните глаголни форми и на промяната в лицето при една от тях. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е вниманието към повторенията. В тази творба те не са украса, а основен градивен принцип, и тук са проверени последователно – анафора, етимологична фигура, спираловидно повторение, включително въпрос за това какво повторението не постига. Особено полезна е групата за финалната картина. Опиянението там е постигнато с точно определени средства и разпознаването им дава готови аргументи при съчинение върху мечтата и идеала в творбата. Ценно е и присъствието на есето. То дава на ученика чужд, силно образен поглед към поета, който може да бъде цитиран или преразказан при отговор върху мястото на Ботев в българската литература. За преподавателя тестът е готова задълбочена проверка с разгърнати обяснения, които вършат работа и като материал за коментар в час.

Седем номерирани аспекта – и всеки от тях е отделен въпрос, който може да се падне при изпитване. Разбор без увод, без биография и без отклонения: само онова, което се пита. Точно тази пестеливост прави материала удобен. Ученикът намира нужния аспект по номер и го преговаря за минути. Творбата е „На прощаване“ на Христо Ботев, а разборът върви по седем последователни точки, подредени от общото към частното. Първата е за смисловите части и е устроена двойно: при всяка част първо е показано какво съдържа тя, а после какви мисли и чувства изразява героят в нея. Същинската част е разделена на две подчасти – за двете противоположни видения, – и при всяка от тях чувствата са изброени поотделно. Втората точка разглежда началото, края и заглавието заедно. Тук е наблюдението, което издига целия разбор: че двете крайни части, прочетени последователно, образуват завършен текст и рамкират виденията помежду си. Разчетена е и самата дума в заглавието. Третата точка обхваща шест мотива, всеки с обяснение и с приведени стихове. Особено ценен е мотивът за майчината клетва, свързан с фолклорно поверие – рядко се обяснява откъде идва силата му. Четвъртата точка е най-обширна. Тя започва със самохарактеристиката на героя, изведена в осем отделни белега, а после разглежда седем образа поред – майката, либето, бащата и братята, дружината, родната земя и накрая поробителите. Тук е и уточнението защо словото само изглежда като диалог, а всъщност е монолог. Петата точка е за конфликтите и съдържа най-неочакваното твърдение в целия материал: че най-определящо за творбата е отсъствието на един конфликт, който обичайно се очаква. Шестата и седмата са кратки – ценностите в три точки и посланието в две изречения, годни за самостоятелно използване. Отделно в текста са вградени два откроени акцента, които обобщават най-същественото от съответната точка. Те са писани така, че да се преписват направо в тетрадка или да послужат за заключение на собствена работа. На преподавателя разборът върши работа като опора за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Точките се раздават и поотделно – мотивите като теми за беседа, образите като материал за характеристика, конфликтите като повод за спор в час. Ученикът получава готова схема за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за преговор преди изпитване. Нищо не се налага да се търси по други източници – всичко съществено е събрано в седемте точки.

Изчерпателен анализ на една от най-изучаваните Ботеви творби – с обем и подробност, каквито трудно се събират на едно място. Всичко необходимо за творбата е тук, а въпросите идват с готови отговори. Строежът е прегледен въпреки мащаба. Материалът е разделен на десет обособени дяла с ясни заглавия, а вътре в тях – номерирани въпроси с разгърнати отговори. Може да се чете подред като цялостен анализ или да се използва избирателно, само по нужния въпрос. Първите дялове дават контекста: подробна биография на автора, обстоятелствата около създаването на творбата, включително свидетелство на негов съвременник, и въпросът за жанра с обосновка защо текстът е стихотворение, а не поема. Отделен дял е посветен на композицията – как е изградено произведение без строфично деление, кои са обособените му части, какъв е цветовият им колорит и как обръщенията служат за композиционни маркери. Средището е най-обширният дял с почти тридесет въпроса върху самия текст. В него са разгледани смисълът на заглавието, значението на повтарящото се обръщение, разликата между две близки понятия, метонимията за родното пространство, преносните значения, двете картини на бъдещето, двата типа поведение, символиката на предметите и цветовете, ролята на мегдана, скритият смисъл на един израз и много други. Отделни задачи изискват броене на срички, четене без прилагателни и наблюдение върху разположението на епитетите – практически упражнения, които рядко се предлагат готови. Следват дяловете за героите, за темите и за изразните средства, като последният проследява връзката с народната песен – постоянни епитети, инверсии, анафора, антитеза, повторителност. Накрая са добавени допълнителни въпроси за проверка и дял с лична позиция по четири нравствени въпроса, написан от първо лице и годен за образец. Отговорите са разгърнати, богати на цитати и написани достъпно. Всеки може да се използва направо като устен отговор или като готов абзац в писмена работа. За учителя това е готов набор от въпроси и задачи за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Отделните дялове вършат работа и поединично: за беседа, за писмена работа или за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж. Дава пълен прочит на трудна творба, готови формулировки и ясна рамка. Подходящ е за подготовка за изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос – без чужда помощ и без допълнителни справки.

Тест с висока трудност, изцяло върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев. Проверява се задълбочен прочит – не съдържанието на творбата, а начинът, по който е изградена, и смисълът, който носи всеки неин елемент. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. В началото е поместен литературнокритически текст за словото на юнака. Върху него са зададени четири въпроса – за жанра му, за темата, за онова, което остава извън обхвата му, и за асоциациите, които поражда. Тази част подготвя за същинския анализ и същевременно проверява четенето с разбиране. Следващата група е върху стиха и говорителя: на какво се дължи ритъмът, кой говори в творбата – въпрос, при който едно от най-честите смесвания в теорията на литературата излиза наяве – и как може да се определи жанрово самата творба. Третата и най-обширна част обхваща художествените средства. Разгледани са контекстовите синоними, обръщенията към майката, определението за метафора и две задачи за разчитане на конкретни метафори, символиката на водата, инверсията, синекдохата, видовете повторения и ефектът на една анафора. Четвъртата група е върху смисловите отношения: изразът, изграден на принципа на антитезата, опозициите в творбата и антонимите, които стоят зад тях, значението на два фразеологични израза и функцията на повелителните форми. Заключителните задачи са върху поантата, върху отсъстващото в творбата настроение и върху мнение на литературен критик, което трябва да бъде разчетено. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при по-трудните и провокативни задачи, включително уточнения защо останалите варианти са само частично верни. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при него е нивото на въпросите. Няколко от задачите са изрично провокативни – сред отговорите има варианти, които звучат правдоподобно и дори са частично верни, но не са най-точни. Именно това ги прави полезни: те учат на прецизност, а не на приблизително познаване. Особено ценен е въпросът за говорителя в творбата. Смесването на автора с лирическия герой е сред най-честите грешки при анализ и тук то е поставено директно, с обяснение в отговорите. Полезни са и задачите с речник към тях. При два от въпросите е дадено кратко определение на по-рядко срещан термин, така че липсата на знание за понятието да не пречи на самата проверка. За преподавателя тестът дава задълбочена проверка с разгърнати обяснения. За ученика той служи и като кратък анализ на творбата чрез самите въпроси и отговори.