Тестови задачи по „На прощаване“ на Христо Ботев, литература за 7. клас – 12 задачи с отговори: тема, заглавие, мотиви, бунтовникът, майката и художествените средства

Петнадесет задачи върху една творба – но с необичайно висока трудност. Няколко от тях изискват не запомнено съдържание, а внимателно вглеждане в самия текст, ред по ред. Материалът е върху „На прощаване“ на Христо Ботев и започва с въпроси за най-общото: кой е лирическият герой, какво стои в средището на творбата и каква е формата на изказ. Още при третия въпрос обаче се появява уточнение, което рядко се прави – че монологът съдържа скрит диалог. Средището на теста са две свързани задачи, каквито почти не се срещат в готовите тестове. Приведен е кратък откъс за образа на любимата и при първата задача се търси кой от трите израза е авторова находка, а не заимстван от народната песен. Втората продължава върху същия откъс и пита каква е ролята на една необичайна глаголна форма. Именно тези две задачи отличават материала. Те работят на равнище, на което обикновено се пише съчинение, а не се решава тест. Оттам проверката минава към темата и идеята, като при всяка са дадени по три близки формулировки – ученикът трябва да различи темата от идеята, което е сред най-честите обърквания. Следва задача за мотива, откроен в самото заглавие на творбата, при която сред възможностите стоят четири мотива, всички налични в текста. Втората половина е изградена на два повтарящи се формата, всеки приложен по два-три пъти. При единия се търси образ или израз, който не присъства в творбата – проверка за внимателно четене. При другия се търси проблем, който не е разгърнат в нея, като сред възможностите стоят напълно правдоподобни теми от възрожденската литература. Има и две задачи за преносното значение, при които сред четири израза от самата творба трябва да се посочи единственият, употребен образно. Останалите три звучат също толкова поетично и точно там е трудността. Финалните две задачи изискват да се разпознае вярното твърдение сред четири, а неверните са съставени умело – всяко описва нещо, което наистина съществува, но в друга творба. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред. За преподавателя това е готова проверка за края на час, която не изисква никаква подготовка и се оценява за минута. Двете задачи върху приведения откъс вършат работа и поединично – като повод за беседа или за кратка писмена работа. За ученика ползата е двойна: покрити са и общите въпроси за темата и идеята, и подробностите от самия текст. Двете задачи върху откъса подготвят за анализ, а не само за разпознаване, а приложените отговори позволяват самопроверка преди изпитване.

Най-често срещаната причина за ниска оценка при съчинение не е незнанието. Ученикът знае творбата, помни цитати, има какво да каже — и въпреки това пише встрани от въпроса, защото не е разбрал какво точно се иска от него. Този материал се занимава именно с това: как се чете заглавието на темата, преди да бъде написан и един ред. Материалът е упражнителен и работи изцяло върху „На прощаване“ от Христо Ботев. Състои се от две части — за разчитането на литературния въпрос и за ролята на увода. Първата част започва с обяснение защо самата формулировка на въпроса задава границите на съдържанието и обема. После идва най-полезното: три близки на пръв поглед заглавия по една и съща творба, поставени едно до друго, с показано къде точно пада ударението при всяко едно от тях. Разликата между тях е една-две думи. Разликата в отговора е цяла оценка. Следват три последователни упражнения. Първото дава нови три заглавия и иска сам да прецените къде е ударението. Второто привежда примерни разсъждения, с които да сравните своите — така проверката става незабавно, без нужда от преподавател. Третото е най-трудното: пет заглавия, изградени върху един и същ израз от творбата, и задача да се разчете различният смисъл при всяко. Именно това трето упражнение е сърцевината на материала. То учи на умение, което после върши работа при всяка тема, по всяка творба, до края на обучението — включително при матура, където темата се формулира точно по този начин. Втората част е за увода. Дадени са трите изисквания към него, формулирани кратко и запомнящо се — толкова кратко, че могат да се научат наизуст за минута. После следват две упражнения с примерни встъпления. При първото са предложени три различни начала към един и същ въпрос и трябва да се избере най-подходящото. При второто са дадени още три, като разликата между две от тях е само едно изречение — и точно това изречение решава всичко. Тук е и най-ценният урок: че красивото встъпление невинаги е доброто встъпление, и че уводът се оценява не по звученето си, а по това дали въвежда в темата. Изведени са и три признака, по които се разпознава празният увод. Материалът не дава отговори наготово навсякъде, и това е замисълът. Той поставя задачи, предлага опори и оставя работата на четящия — точно както се прави в час. Там, където отговор е нужен, той е даден; там, където мисленето е по-важно, е оставена задача. Какво получавате като преподавател: готов набор от упражнения за цял час, а при нужда и за два. Задачите могат да се раздават поединично или по двойки, а примерните разсъждения вършат работа и като готови отговори за проверка. Материалът е особено полезен в часа преди класно съчинение. Какво получавате като ученик: умение, а не преразказ. След тези упражнения ще разчитате всяко заглавие правилно още от първия път и няма да губите половината работа в отклонение от темата. Знанието за една творба се учи веднъж и после се забравя. Умението да разчетеш въпроса върши работа при всяка следваща тема, до края на училище.

Всеки ученик знае как започва „На прощаване“, но малцина умеят да обяснят убедително защо творбата тръгва точно оттам. Тук е показан завършен модел на отговор на литературен въпрос, посветен на ролята на лирическото въведение в Ботевото стихотворение. Силата на разработката е в двойната ѝ структура. Всяка от четирите части присъства два пъти: първо като план със съдържанието, което задължително трябва да влезе в нея, и веднага след това като готово оформяне на самата част. Така се вижда едновременно скелетът на отговора и завършеният текст, изграден върху него. Въведението поставя конкретния повод за създаването на творбата, значението ѝ на своеобразно завещание и автобиографична изповед, както и разделянето на стихотворението на части. Следва тезата, в която са изведени идеалът на борбата, контрастните чувства, нетърпението на бунтовника и мотивите за направения избор. Най-обширна е доказателствената част. Тя е подредена в две успоредни колони: тематичните акценти от текста и съответстващите им художествени средства с конкретни примери от стихотворението. Посочени са реторични обръщения и повелителни глаголни форми, епитети и градации, метафора и синекдоха, инверсии и етимологични фигури, както и особеностите на стиха, които сближават творбата с народната песен. Заключението показва как отговорът се затваря и до какъв извод трябва да доведе. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и изпит по литература, за упражнение по писане на отговор на литературен въпрос, както и за учители, които търсят готов образец за работа в час.

Учениците често знаят творбата, но не знаят откъде да започнат отговора: тази разработка тръгва точно оттам и подрежда стъпка по стъпка работата върху отговора на литературен въпрос. Първата част изяснява какво представлява литературният въпрос и какви видове въпроси се задават: за творческата история, за заглавието, за смисловите части, за мотивите, за лирическия герой, за конфликтите и ценностите, за художествените средства и за смисъла на отделен цитат. Всеки вид е илюстриран с конкретно формулиран въпрос, свързан с „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. Следва частта за обема и структурата. Разграничени са краткият и разгърнатият отговор, обяснено е какво е теза и какво са подтези, как се изгражда доказателствената част с аргументи, разсъждения и примери от текста и какво съдържа обобщението. Отделно са изведени критериите за оценяване на разгърнат отговор по четирите групи умения, заедно с точките, които носи всяко изискване. Практическата част показва целия път на едно реално задание. Дадени са планът на отговора в таблица с водещи въпроси и кратки бележки, готовият примерен отговор с ясно обособени начало, среда и край, както и стъпките след писането: редактиране по съдържание, стил и език, преписване на белова и самооценяване по точкова скала. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за изпит по литература, за самостоятелно упражнение и като модел, по който ученикът да напише свой отговор върху друга творба.

Тезата е само едно изречение, но от него зависи дали целият отговор на литературен въпрос ще се получи. Упражнението тръгва от трите изисквания към основното твърдение: да е ясно заявено, да е изказано стегнато, точно и логично и да води целенасочено към темата в заглавието. Първата задача поставя четири готови формулировки по въпроса какъв е изборът на бунтовника в Ботевото стихотворение „На прощаване“ и иска ученикът да прецени кои от тях наистина са основни твърдения. Примерите са подбрани така, че разликите между тях да личат едва при внимателно четене, а не от пръв поглед. Следват два по-трудни казуса: може ли тезата да съдържа отрицание и допустимо ли е в нея да се твърди нещо, което текстът не позволява да бъде доказано. Всеки от тях е придружен с конкретна формулировка за коментар. Има и препратка към примерен план за отговор на литературен въпрос, а последната задача проверява целенасочеността: свързани ли са логически микротезите помежду си, подчинени ли са на основната теза, разкриват ли различни нейни страни и не ѝ ли противоречат. Упражнението е полезно при подготовка за писане на отговор на литературен въпрос и на аргументативен текст, както и за учители, които търсят готови примери за работа в час.

Вариант, който тръгва от чужд поглед към поета и постепенно навлиза в самата творба. Проверява се както четенето с разбиране, така и задълбоченото познаване на стихотворението. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първите шест са върху приложено есе за Ботев, написано от известен български художник. Въпросите обхващат сферата на общуване, характерните за текста езикови особености, разчитането на едно противоречиво словосъчетание, значението на определение, дадено на поета, и смисъла на подчертано изречение. Тази част е ценна и сама по себе си – есето е кратко, силно и подходящо за цитиране в съчинение. Следващата група е върху общата постановка на творбата: кой говори в нея, с кого се прощава героят, от какво иска да се раздели народът, какво очаква синът от майка си и защо началото е изградено с повелителни форми. Отделен въпрос е върху жанровата ѝ определеност чрез съпоставка с четири различни жанра. Третата и най-обширна част следва хода на текста. Разгледани са възторгът при мисълта за преминаването на реката и смисълът на един епитет; анафората, която въвежда картината на родното, и градацията, която тя поражда; ролята на сърцето при вестта за гибелта; тропите в конкретни стихове; етимологичната фигура и спираловидното повторение с неговите функции. Заключителните задачи са върху картината на победното завръщане – какво присъства и какво липсва в нея и как е постигнато опиянението, както и върху предчувствието в творбата, върху наградата за героя и върху единствения му съдник. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при спорните задачи – включително посочване на конкретните глаголни форми и на промяната в лицето при една от тях. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е вниманието към повторенията. В тази творба те не са украса, а основен градивен принцип, и тук са проверени последователно – анафора, етимологична фигура, спираловидно повторение, включително въпрос за това какво повторението не постига. Особено полезна е групата за финалната картина. Опиянението там е постигнато с точно определени средства и разпознаването им дава готови аргументи при съчинение върху мечтата и идеала в творбата. Ценно е и присъствието на есето. То дава на ученика чужд, силно образен поглед към поета, който може да бъде цитиран или преразказан при отговор върху мястото на Ботев в българската литература. За преподавателя тестът е готова задълбочена проверка с разгърнати обяснения, които вършат работа и като материал за коментар в час.