Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – опитомяването, житото и тайната, която лисицата подарява (23 задачи с отговори)

Защо някой би приел да му бъде тъжно? Този въпрос стои в основата на цялата глава и на настоящия тест. Двадесет и три задачи проследяват как един кратък разговор превръща две случайни същества в необходими едно за друго и защо тъкмо тази глава остава най-запомнящата се от книгата. Първите условия се спират на самия начин на общуване между двамата – кратки въпроси, прости отговори и изводи, които далеч надхвърлят думите. Отделна задача проверява каква черта на характера издава постоянното питане за смисъла на непознатата дума. Следващият смислов кръг е посветен на процеса, който изгражда връзката. Проверява се какво знае животното още от първата минута, коя мисъл е най-близо до идеята, че близостта се строи с време, и по какъв начин повтарящите се срещи дават усещане за сигурност. Тези задачи изискват разбиране на разликата между познанство и истинска връзка. Отделни условия разглеждат промяната, която настъпва след това: светът се изпълва със знаци и спомени, а обикновени неща започват да означават нещо. Проверява се и обратната посока – защо голямата леха с еднакви цветя изглежда празна на момчето и какъв извод прави то, след като ги сравни със своето цвете. Няколко задачи търсят посланието за отговорността, което свързва обичта с дълга, и определят ролята на животното в развитието на героя – не спътник и не пречка, а учител. Отделен смислов кръг работи с общи наблюдения върху творбата: как приказното се съчетава със сериозното, защо главата се помни лесно, какво я прави предизвикателна за читателя и коя мисъл за готовите неща отправя най-ясния упрек към света на възрастните. Няколко условия дават и опорните знания за автора – националност, професия и времето, в което живее, както и обобщение на конфликта, който движи главата. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: защо героят приема близостта заедно с бъдещата тъга, два примера за ритуали от собственото ежедневие и разсъждение как момчето стига до чувството за отговорност. Втората задача свързва прочетеното с личния опит и е особено подходяща за работа в час. Стойността на теста е в това, че той не спира до проверка на прочетеното. Почти всяко условие изисква малко разсъждение – за смисъла на една дума, за причината зад една реплика, за разликата между две близки твърдения. Така работата с него се превръща в упражнение по мислене върху текст. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла, а не памет за подробности. Подредбата следва хода на разговора между двамата герои, което прави материала удобен и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Хиляда еднакви рози и една-единствена, която не прилича на тях по нищо видимо – с този образ главата обяснява какво отличава истинската връзка от всяко познанство. Настоящият тест води ученика по същия път на разсъждение: двадесет и три задачи проверяват дали е стигнал до извода сам, а не го е запомнил като готова формулировка. Началните условия се спират на избора на автора да вложи важна истина в устата на животно и на смисъла на понятието, което цялата глава изгражда. Отделна задача проверява какво издават постоянните въпроси на момчето – търсене на смисъл, а не на удобен отговор. Следващият смислов кръг проследява самия процес на сближаване: защо срещите трябва да са в определен час, кое действие показва търпението като необходимо условие и какъв избор всъщност стои пред героя – да бърза нататък или да отдели време за връзка. Няколко условия разглеждат последиците. Проверява се защо раздялата ще донесе сълзи, но въпреки това си струва, и как обикновено поле придобива значение заради спомена, свързан с него. Отделно се проверява упрекът, скрит в думите за готовите неща, които хората купуват вместо да изградят. Отделно място заемат задачите за прозрението на момчето: какво разбира то, когато вижда цяла леха с еднакви цветя, как се променя мисленето му и какъв смисъл придобива думата, с която се назовава онова, което е станало незаменимо. Няколко условия работят с наблюдения върху творбата като цяло: ролята на животното в развитието на героя, конфликтът, който движи главата, стилът на разговора – кратки реплики с големи изводи, и причината текстът да изглежда лесен, а да изисква размисъл. Отделен смислов кръг дава фактическите опори: националността и професията на автора, векът, в който живее, годината на излизане на книгата и ролята на илюстрациите, които допълват смисъла на текста. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: как повтарящите се срещи помагат на връзката да расте, какво разбира героят за своето цвете след сравнението и два примера за отговорност – в приятелството и в ежедневието. Последната задача пренася прочетеното в личния опит на ученика. Предимството на този тест е съчетаването на три различни проверки в едно: знание за творбата и автора, разбиране на диалога и умение да се тълкува образ. Заучените дати сами по себе си не носят точки, нито общото впечатление от прочетеното – всяко условие изисква нещо различно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла. Подредбата следва хода на разговора и позволява материалът да се използва и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците съчетават знанието за книгата с разбирането на нейната идея, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Материал, който не разглежда главата отвън, а върви заедно с читателя през нея. Тридесет и седем въпроса са разположени така, че част от тях се задават преди четенето, други – след първия откъс, трети – след втория, четвърти – след третия. Между тях стоят въпроси от рода на „Какво очаквате да се случи?“ и „Съвпадна ли станалото с очакваното?“. Това е техника на воденото четене и рядко се среща разработена докрай. Ефектът е осезаем. Срещата на малкия принц с лисицата се преживява постепенно, с очакване и изненада, вместо да бъде обяснена наведнъж. Въпросите питат какво е изненадало, какво смущава, какво би направил самият читател – и по този начин връщат на творбата онова, което готовите анализи обикновено ѝ отнемат. Преди самото четене стоят два раздела с контекста: житейският път на Антоан дьо Сент-Екзюпери, обстоятелствата около създаването на книгата, сюжетът на целия роман и обосновка защо е роман приказка. След воденото четене идва аналитичната част. Тук са мястото на действието и героите, какво търси малкият принц, отношението на лисицата към хората и нейната тайна. Отделен раздел изяснява разликата между речниковото значение на ключовия глагол и смисъла, който му придава лисицата, а друг обяснява защо тя твърди, че езикът е извор на недоразумения. Две таблици представят характеристиките на двамата герои – биография, портретна, речева, пряка и косвена характеристика, действия и вътрешно състояние. Трета таблица доказва жанровата принадлежност по пет признака. Разширеният план е от тринайсет точки и проследява цялата глава епизод по епизод – годен за самостоятелно използване при устен отговор. Накрая стоят въпросите за лично мнение – за ритуалите, за отговорността и за домашния любимец, с наблюдението, че опитомяването върви и в двете посоки – и една банка със синоними към осем ключови думи от главата. Учителят получава готова методика за няколко часа. Ученикът – анализ, който едновременно обяснява творбата и го учи да чете внимателно.

Най-цитираната глава от най-превежданата съвременна книга – разчетена докрай, въпрос по въпрос. Материал с внушителен обхват, който покрива всичко, което може да бъде попитано в час или при изпитване. Структурата е и най-практичната му страна. Изложението е разделено на единадесет обособени дяла с ясни заглавия, а вътре във всеки са поставени номерирани въпроси с разгърнати отговори. Така материалът се чете подред като цялостен анализ или се използва избирателно – намира се точно нужният въпрос, без прелистване и търсене. Началото дава контекста: житейският път на автора, обстоятелството от неговата биография, което стои зад един от героите, и сведения за самата книга – кога е създадена, къде е издадена и как е стигнала до българския читател. Следват дяловете за темата, за героите и за мястото на срещата, включително символиката на дървото, под което тя се случва – наблюдение, което рядко се прави, а обяснява много. Отделен дял е посветен на художествените особености: какво постига авторът, като не посочва време, през чий поглед е представена срещата и по какво начинът на разказване тук се различава от предходните части. Тези въпроси развиват усет към повествованието, а не само към сюжета. Средището е върху ключовото понятие в главата. Разгледани са речниковото и авторовото му значение, промените, които то носи, ритуалите и тяхната роля, както и съветите, които единият герой дава на другия. Всеки отговор е подкрепен с точен цитат. Отделни дялове са посветени на образа на природата, на характеристиката на двата централни образа и на съпоставката помежду им, на промяната в отношението на героя и на посланията за грижата към живото. Има и въпрос по какво героинята се различава от едноименния персонаж в народните приказки. Накрая са добавени дискусионна задача с две противоположни твърдения, събран списък с изразите, свързани с основната тема, цялостна характеристика на главния герой и обяснение на популярността на книгата. Отговорите са разгърнати, достъпни и богати на цитати, а там, където се търси мнение, са написани от първо лице и служат за образец. За учителя това е готов набор от въпроси за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Отделните дялове вършат работа и поединично – като въпрос за беседа, като тема за писмена работа или като задача за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж и показва какъв отговор се очаква при всеки тип въпрос. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома, без чужда помощ.

Една лисица моли да бъде опитомена и с това преобръща представата на едно момче за собствената му роза. Настоящият тест следва точно този разговор и проверява дали ученикът е разбрал какво стои зад привидно простите думи в главата. Материалът съдържа 20 въпроса, изградени в две части. Първата е с избираем отговор, с по четири възможности. Началните задачи представят автора и очертават водещия мотив в главата. Следват въпроси за смисъла на опитомяването и за причината лисицата да го поиска, за начина, по който момчето стига до ново разбиране за розата си, за значението на житото, на обредите и на срещата с многото рози. Отделни задачи са посветени на обяснението защо хората днес нямат приятели, на урока и на тайната, които лисицата споделя, на думите за отговорността, както и на ролята на самия герой в главата. Втората част е със свободен отговор и с оставено място за писане. Въпросите там излизат извън текста и изискват собствено разсъждение: какво научаваме за приятелството от разговора, какво означава опитомяването в съвременния свят и с какъв пример може да бъде илюстрирано, как се променя отношението на героя към розата, какво послание носи текстът за човешките връзки и как може да бъде обяснена мисълта, че най-същественото е невидимо за очите. Отговорите са дадени на две нива. При задачите с избираем отговор е посочен верният вариант с кратко обяснение и с препратка към мястото в главата. При въпросите със свободен отговор са предложени разгърнати примерни отговори с теза, обяснение и конкретни примери от всекидневието, които показват какъв обем и каква аргументация се очакват. За учениците това е удобна проверка след прочитане на главата и добра подготовка за писане на кратък аргументативен отговор, тъй като примерните разсъждения показват как се свързват текстът и личният опит. За учителите е готов инструмент за проверка, за упражнение в час и за дискусия по темата за приятелството, а примерните отговори дават ясен критерий при оценяване.

Житните ниви не значат нищо за лисицата, докато не срещне момче със златна коса. Оттам тръгва разборът на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Началото въвежда епохата и автора и обяснява защо творбата се чете едновременно като приказка и като разговор за най-сериозните неща. Разгледано е и заглавието, както и рамката на историята: срещата в пустинята, която подготвя всичко следващо. Същинската част следва главата ред по ред. Проследени са появата на лисицата под ябълковото дърво, отказът ѝ да играе, повтарящият се въпрос какво значи да опитомяваш и обяснението, което променя начина, по който принцът гледа на своята роза. Разгледани са мотивът за самотата, причината лисицата да иска връзка, търпението и правилата, които тя поставя, обредът и смисълът на очакването. Отделно внимание е отделено на пейзажа и на неговата роля: как житото, вятърът и нивите се превръщат в памет. Проследено е и развитието на двамата герои, както и вътрешното напрежение в мига на раздялата. Самостоятелен раздел разглежда функциите на повествователя и защо е важно историята да се разказва като спомен на възрастен човек. Финалната част обобщава посланието на главата за приятелството, времето и отговорността, без да поднася готови изводи вместо ученика. Подходящо за подготовка на анализ, за отговор на литературен въпрос и за писмена работа върху главата.