Подкатегории на "Тестове"

1. Коя от подчертаните думи е сегашно деятелно причастие: Камбаната биела (а) силно и известявала (б) идващите (в) към селото, че е има някаква опасност, която застрашава (г) живота им. 2. Коя от подчертаните думи е деепричастие, което е написано неправилно: Жената, не доразбирайки (а) думите на говорещия (б) кмет, започнала (в) да сме смее, не можейки (г) да проумее, че се държи странно. 3. Коя от подчертаните думи е минало страдателно причастие: Пеещото (а) птиче кацнало (б) на

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Три служебни части на речта, събрани в един тест – и разграничени толкова последователно, че объркването между тях става невъзможно. Материалът е върху съюза, междуметието и частицата. Шестнадесет задачи на две страници, при това с приведени откъси от трима автори – Йордан Радичков, Ханс Кристиан Андерсен и Братя Грим. Именно тези откъси отличават теста. Служебните части на речта обикновено се упражняват в измислени изречения; тук те се откриват в жив художествен текст, където изпълняват своята истинска работа. Началото е върху изречение от Радичков и изисква да се посочи невярното твърдение за трите съюза в него. Задача, при която трябва да се проследи какво точно свързва всеки от тях – думи или цели изречения. Оттам следва блок върху откъс от приказка. Едната задача разглежда четири междуметия и пита кое твърдение за тях не е вярно – проверка, която изисква да се различи звукоподражанието от израза на чувство. Другата е върху една-единствена дума и пита каква част на речта е тя, а сред възможностите стоят три различни служебни части. Вторият откъс е от Братя Грим и върху него са зададени две задачи: коя група думи са само частици и каква е работата на частицата в конкретния текст. Средището са задачите за разпознаване. Четири последователни въпроса изискват да се посочи редът само с частици, а възможностите са пълни с думи от другите две групи – междуметия, съюзи, предлози. Точно тук се вижда дали разграничението е усвоено. Отделно място заемат пунктуационните задачи. Те са три и проверяват най-неудобните случаи: повтарящ се съюз, запетая пред съюз при еднородни части и оформяне на междуметие в началото на изречението. Има и две задачи за правописа – при слятото писане с отрицателна частица и при членуването, като втората съчетава два различни случая в едно изречение. Финалната задача е най-фината: изисква да се открие частицата, изразяваща съмнение, сред други, изразяващи различни отношения. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до шестнадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Трите откъса вършат работа и поединично – като материал за упражнение в час или за работа с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите служебни части са поставени една до друга в шестнадесет различни положения, а грешките в теста са точно онези, които се допускат при писане. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът за входно ниво по български език за 6. клас е изграден като комплексна диагностична проверка, която съчетава четене с разбиране, морфология, словообразуване, лексика, синтаксис, правопис, местоимения, глаголни форми и речев етикет. В 16 задачи учениците преминават от работа с публицистичен текст към самостоятелен езиков анализ, а приложеният ключ с подробни решения позволява бърза проверка и лесно открояване на темите, които имат нужда от преговор. Първият голям блок е изграден върху текст за трудния път на деца по света до училище. Към него са включени задачи за определяне на тема, разпознаване на думи с представки, разграничаване на наречия и предлози, работа с минали деятелни причастия, откриване на антоними и съставяне на изречение със синоним. Така четенето с разбиране е естествено свързано с лексикални и граматични наблюдения, а ученикът трябва да използва информацията от текста, вместо да решава изолирани упражнения. Следващите задачи задълбочават анализа чрез работа с местоимения и синтаксис. Включено е извличане на кратки местоименни форми, записване на съответните пълни форми и определяне на вида им, както и пълен синтактичен анализ на изречение. Този етап е особено подходящ за диагностика, защото показва дали ученикът може да прилага терминологията и правилата в реален контекст. Отделен блок проверява знанията за глагола. В откъс от „101 далматинци“ на Доди Смит учениците трябва да извадят глаголите и да определят времето и спрежението им. Така тестът преминава от разпознаване към систематизиране на граматични категории и дава възможност да се види доколко са усвоени основните глаголни характеристики от предходния клас. Финалната част е насочена към езиковата норма и практическата употреба. Задачите включват поправяне на правописни грешки, правилна употреба на притежателни местоимения, разпознаване на вярно изписани форми, членуване на имена от мъжки род и речев етикет. Така материалът завършва с теми, които непосредствено показват умението на ученика да използва книжовния български език правилно и уместно. Към теста е приложен подробен ключ, в който освен буквите на верните отговори са дадени примерни решения за отворените задачи, морфологични и синтактични пояснения, таблица за глаголните форми и конкретни корекции на грешките. Това улеснява както оценяването от учителя, така и самопроверката от ученика. Структурата на материала го прави подходящ за реално входно ниво в 6. клас: започва с разбиране на текст, преминава през основните езикови категории и завършва с правописна, граматична и комуникативна компетентност. За учителя това е готов инструмент за начална диагностика, а за ученика – концентриран преговор, който показва кои знания са стабилни и кои трябва да бъдат затвърдени в началото на учебната година.

1. Звукова промяна НЕ е: A) изговор на звучни съгласни като беззвучни Б) изговор на Я като Е B) писане на малки и главни букви Г) промяна в изговора на гласни звукове извън ударение 2. Кое твърдение е вярно? A) Променливо Я е Я, което винаги се променя в Е извън ударение. Б) Променливо Я е звукова промяна – Я се запазва или преминава в Е. B) Променливо Я съдържат само многосричните думи. Г) Редуването на Я/Е се наблюдава само при едносрични думи. 3. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. За

1. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Еднородните части се наричат така, защото: A) Имат едно и също речниково значение. Б) Изпълняват еднаква синтактична служба. B) Отговарят на един и същи въпрос. Г) Поясняват по еднакъв начин една и съща част на изречението. 2. В кое изречение НЯМА еднородни части? A) Потърсих по телефона баба и дядо. Б) В кутията имаше молив и гумичка. B) Спрях на ъгъла и се огледах внимателно. Г) Таня говореше бързо и задъхано. 3. В кой ред има еднородни допълнения? A) На

1. Какъв вид художествен текст е „Под игото"? 2. Кой е авторът на „Под игото"? 3. Кой от посочените герои НЕ е от главата „Представлението"? A) Рада Б) Огнянов B) кака Гинка  Г) Стефчов 4. На кой герой от главата „Представлението“ са думите: „Това представление се дава с благотворителна цел и играят любители."? A) на кака Гинка Б) на Каблешков B) на бея Г) на Дамянчо Григорът 5. Къде се развива действието в главата „Представлението"? A) в черквата Б) в училището B) на мегдана Г) в метоха 6. Кое

Един човек говори на гора – и в този разговор се събира цялата му тъга по родното. Единадесет задачи проверяват дали творбата е прочетена именно така, а не като поредното описание на природа. Задачите са смесени по вид. Част от тях са с избираем отговор и се решават бързо, а останалите изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на въпрос в края. Това съчетание проверява и точното познаване на текста, и умението да се формулира собствена мисъл. Началото определя жанра на творбата, а веднага след това идва първата отворена задача: да се посочат две доказателства, че в текста се преплитат обичта и тъгата. Тя задава посоката на целия тест – двойствеността на чувството е онова, което трябва да бъде разчетено. Следващият кръг задачи работи с конкретиката на текста. Проверява се кой образ не присъства в творбата сред четири близки по звучене, върху какво не размишлява героят, в кой сезон е изобразена гората и кой израз издава отдалечеността му от родното пространство. Тези задачи изискват точно познаване на стиховете, защото възможностите за избор са подбрани така, че всички да звучат правдоподобно. Две отворени задачи изискват ученикът сам да извади от текста – веднъж двата извода, до които достига героят, и веднъж два конкретни образа, чрез които е разкрита красотата на гората. Тук няма подсказани варианти и отговорът се пише самостоятелно. Финалните въпроси с избираем отговор проверяват разбирането на цялото: дали гората е конкретна, или обобщен образ, каква е формата на творбата и кое твърдение противоречи на състоянието на героя. Последната задача е най-обемната – с разгърнат отговор върху въздействието на родното пространство, за който е оставено голямо място за писане. Отговорите са приложени накрая. За затворените задачи са дадени точно, а за отворените – с примерни варианти, което улеснява оценяването и допуска различни, но верни формулировки. За учителя това е готова проверка след изучаване на творбата и удобно упражнение по кратък писмен отговор. Не изисква подготовка, обхваща жанр, образи, чувство и внушения в кратка форма и позволява да се работи и на части. За ученика е сигурна подготовка преди изпитване. Задачите насочват вниманието към онова, което най-често се пита – защо гората е обобщен образ, откъде личи носталгията и какви изводи прави героят – а голямата отворена задача упражнява точно този тип отговор, който после се очаква и на писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

1. Кой е авторът на „Косачи"? A) Иван Вазов Б) Джералд Даръл B) Любен Каравелов Г) Елин Пелин 2. Какво посочва заглавието на разказа „Косачи"? A) героите на разказа Б) темата на разказа B) замисъла на автора Г) мястото на действие 3. Как започва разказът „Косачи"? A) с монолог Б) с пейзаж B) с диалог Г) с описание на героите 4. Посочете три доказателства, че „Косачи" е разказ. Първо: Второ: Трето: 5. Напишете името на героя, който произнася думите: „- Чудновати, но хубави!". 6. Какво

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.

1. Коя е темата на главата „Радини вълнения"? A) Подготовката на Априлското въстание Б) Празнуването на важно историческо събитие B) Началото на учебната година в девическото училище Г) Годишният изпит на учениците в края на учебната година 2. Посочете две особености на романа като вид художествен текст. Първа: Втора: 3. Кои черти от характера на Стефчов се проявяват по време на изпита? A) съчувствие към притеснените ученички и уважение към родителите им Б) висока образованост и умение

Единадесет задачи върху едно стихотворение, а пет от тях изискват писане. При такъв обем това означава, че почти половината оценка се формира от собствени формулировки. Материалът е върху стихотворението „Братчетата на Гаврош“ и е събран на три страници. Форматът се редува непрекъснато – след избор идва писане, после отново избор. Началото е кратко – жанрова принадлежност, при която сред четирите възможности стоят три прозаични и една стихотворна форма. Веднага след това идва първата отворена задача и тя е сред най-силните. Изисква се да се посочат две доказателства, че в текста се преплитат страданието и бездушието – тоест ученикът сам трябва да намери двете противоположни страни. Оттам следват няколко затворени задачи с обърната формулировка. Търси се кой образ не присъства в творбата, върху какво героят не размишлява и кой израз не внушава страданието. При всички сред възможностите стоят приведени изрази от самия текст, което изисква добро познаване на стиховете. Особено сполучлива е задачата за повторението. Приведени са четири израза, а трябва да се разпознае онзи, който показва, че страданието се връща отново – а именно повторяемостта е сърцевината на творбата. Средището са двете отворени задачи, поставени една след друга. Първата иска два извода, до които стига читателят, втората – два конкретни образа от външния вид на децата. Едната работи с общото, другата с частното. Следват двете обобщаващи задачи – кое твърдение е вярно и кое не е. При първата верният отговор стъпва на противопоставяне, събрано в едно изречение: че градът се държи различно с различните си деца. При втората сред възможностите стои и твърдение, което звучи приемливо, но няма нищо общо с творбата. Финалната задача е най-обширната: единадесет реда за писмен отговор на въпроса каква е съдбата на героите. Въпрос, който не се решава с преразказ. Отговорите са пълни за затворените задачи. При четирите с кратко писане са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример, а при последната преценката остава изцяло за преподавателя. Преподавателят получава готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като теми за беседа или като кратка писмена работа. Ученикът обхожда творбата от жанра до отделния образ, а петте задачи с писане подготвят точно за онова, което се иска при изпитване: собствена формулировка вместо избор.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 8. включително. Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.  Старият град е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак, дълъг 400 метра. През VІ в. пр. Хр. той е привлякъл вниманието на гърците и става тяхна колония. Гърците го наричат Месамбрия и го превръщат в голям град, с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация

Материалът обединява две отделни класни работи за втория срок – по български език и по литература – всяка от които съдържа по 25 задачи и е придружена от ключ с отговорите. Класната работа по български език започва с кратък медиен текст с научнопопулярна тематика и задачи към него: определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка за адресата и разпознаване на средството за свързване между изреченията. Следват задачи върху лексиката – смисловите отношения между двойки думи, избор на най-точната дума за конкретно изречение, антоними и тълкуване на фразеологично словосъчетание. Значителна част от задачите проверяват правописната норма, включително правописа на членувани форми, думите с подвижна гласна и представките при думи от чужд произход, както и пунктуационната норма при подчинени изречения, обособени части и обръщения. Последните пет задачи в тази част са с отворен отговор и изискват преобразуване: превръщане на глаголни форми от деятелен в страдателен залог, образуване на форми за минало неопределено и за минало предварително време с включването им в изречения, довършване на изречение с подчинено условно и преобразуване на пряка реч в непряка при спазване на пунктуационните правила. Класната работа по литература обхваща изучаваните през срока творби и автори. Задачите с избираем отговор проверяват съотнасянето на автор и произведение, жанровата принадлежност, представите за видовете изкуство и неговата роля, символиката в изучаваната литературна приказка, както и знанията за „История славянобългарска“ – структура, предисловие, реторични средства, образ на автора и отношение към родното. Десет задачи с кратък отворен отговор проверяват конкретни факти и характеристики, свързани с изучаваните творби. Към двете части са приложени пълните отговори, включително примерни решения на трансформационните задачи. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Тестът проверява входното равнище в началото на шести клас и обхваща както уменията за работа с текст, така и владеенето на граматичната и правописната норма. Съдържа 20 задачи с приложени верни отговори. Началните пет задачи стъпват върху кратък текст за поводите за подаряване на цветя. Изисква се да се определи целта на текста, изданието, от което е взет, предметът и темата, както и видът на глаголните форми във втория абзац. Следваща група задачи е посветена на местоименията: разпознаване на местоимение, което свързва прости изречения в състава на сложното, избор на подходяща форма за празно място в изречение – включително разграничаването между притежателно и възвратно притежателно местоимение – и правилната форма на неопределително местоимение след предлог. Обособена група задачи разглежда строежа на изречението и морфологията: коя част липсва в непълно изречение, чрез каква част на речта е изразен подлогът, разпознаване на относително прилагателно и откриване на ред със сродни думи. Отделни задачи проверяват граматичната и правописната норма – типична грешка при глаголна форма, неправилно изписана дума, правопис на думи с числително в началото, членуване на съществителни от мъжки род в цяло изречение и образуване на форми за множествено число и на бройна форма при съществителни, назоваващи лица и предмети. Заключителната част е насочена към пунктуацията: определяне на броя на липсващите запетаи в изречение с еднородни части и посочване на позициите, на които трябва да се поставят запетаи при вметнат израз и подчинено изречение. Финалната задача изисква откриване на грешката в маркирана дума от изречение. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Двадесет задачи, които за един учебен час обхващат целия втори срок – и езика, и литературата. Готов материал с приложени отговори, който се разпечатва и се работи веднага. Съотношението между двете части е обмислено. Първите дванадесет задачи проверяват езиковите знания, а последните осем – литературните. Така резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е слабото място – в граматиката или в прочетените творби. Езиковата част започва със синтаксиса: замяна на обособена част с подчинено изречение, разпознаване на сложно съчинено изречение и откриване на обособени определения. Тези задачи изискват разбиране на строежа, а не запомнено определение. Следва блокът за глагола и местоименията – разпознаване на минало неопределено време в две различни задачи, кратка форма на притежателно местоимение и правилна употреба на отрицателни и възвратни форми. Тук са и грешките, които се допускат най-често в ежедневната реч и оттам се пренасят в писмените работи, където вече се отчитат. Правописът е представен с думи, при които изговорът подвежда, и с правописа на отрицателната частица в различни случаи. Пунктуацията – с повторени съюзи, тире при елипса и запетая при въпросителни конструкции. Литературната част обхваща изучените през срока творби. Проверява се историческият момент в една поема, видът характеристика в цитиран откъс, къде се проявява фантастичното в един разказ, коя фигура е употребена в известен стих и през коя творба звучи една от най-цитираните мисли в световната литература. Отделни задачи изискват да се съотнесат автори и произведения, да се посочат двете творби по обща тема и да се определи жанрът на едно от произведенията. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока: обхваща синтаксис, морфология, правопис, пунктуация и целия литературен материал в един лист, без нужда от подготовка. Може да се използва цяла или на части – езиковата част като бърза проверка, литературната като преговор преди изпитване. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всичко изучено, а литературната част подрежда кой автор с коя творба се свързва и какво носи всяко произведение – точно това, което се пита при изпитване. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Тестът е предвиден за класна работа и обхваща в 30 задачи целия обем на подготовката – от четенето с разбиране през граматиката и правописа до знанията по литература. Приложени са верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началната част стъпва върху кратък текст за поводите за подаряване на цветя. Задачите изискват да се определи целта на текста, изданието, от което е взет, предметът и темата, както и видът на глаголните форми в единия от абзаците. Следва обширна задача за редактиране: в ученически преразказ трябва да бъдат открити и поправени тринадесет грешки – правописни, при членуване и при слято и разделно писане. Отделна задача поставя житейска ситуация и изисква записване на реплики, съобразени с речевия етикет. Граматичната част обхваща словообразуването и лексиката – думи с две представки, сродни думи, бройна форма на съществителните и правилна употреба на въпросителни местоимения. Обособена група задачи е посветена на строежа на изречението: разпознаване на съставно глаголно и съставно именно сказуемо, пълен синтактичен анализ на две изречения с попълване на таблица по части на речта, съставяне на изречение по зададена схема, както и разпознаване на безлично и на безглаголно изречение. Включени са и задачи за пунктуационна грешка при обособени части, за разграничаване на кратката форма на местоимението от частицата и за глаголните времена, включително задача за преобразуване на текст с промяна на основното време. Литературната част проверява знанията за изучаваните творби – основните теми в „История славянобългарска“, водещия мотив във „Вятър ечи, Балкан стене“, жанра и героите на „Хайдути“, определението за Иван Вазов и началото на главата „Радини вълнения“. Подходящ е за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Тестът е предназначен за проверка на входното равнище в началото на шести клас, оценява се с 45 точки и е оформен с място за оценка и подпис на родител. Съдържа 16 задачи, придружени от верните отговори, включително пълно решение на задачите с отворен отговор. Началната част стъпва върху кратък текст за поводите за подаряване на цветя. Задачите изискват да се определи целта на текста, изданието, от което е взет, предметът и темата, както и видът на глаголните форми във втория абзац. Следва обширната задача с най-голяма тежест – редактиране на ученически преразказ, в който трябва да бъдат открити и поправени петнадесет грешки, свързани с членуването, слятото и разделното писане и правописа на отделни думи. В отговорите текстът е даден в напълно поправен вид. Граматичната част включва задачи върху думите, които могат да изпълняват службата на сказуемо, бройната форма на съществителните, употребата на въпросителните местоимения и на относителното местоимение в подчинено определително изречение, както и откриването на пунктуационна грешка при подчинено изречение. Обособена задача с висока тежест изисква пълен синтактичен анализ на две изречения чрез подчертаване и попълване на таблица с думите, разпределени по части на речта – глаголи, съществителни, прилагателни, числителни, наречия и предлози. В отговорите е дадено подробно решение с определяне на службата на всяка дума. Заключителните задачи проверяват разграничаването на числителните имена от съществителните, образувани от тях, разпознаването на относително прилагателно, на реда с междуметия и на изречението с еднородни части. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор на изученото през предходната година и за самостоятелна подготовка.