Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – лисицата като учител и цената на близостта (23 задачи с отговори)
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. Кое описва как общуват малкият принц и лисицата в тази глава?
А) С кратки въпроси и отговори, които водят до важни изводи.
Б) С дълъг спор, в който всеки настоява само на своето.
В) С весел разговор, в който си разказват смешни случки.
Г) С тайна мисия, в която планират как да избягат незабелязано.
2. Кое качество на малкия принц се вижда, когато пита „Какво значи…?“
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Защо някой би приел да му бъде тъжно? Този въпрос стои в основата на цялата глава и на настоящия тест. Двадесет и три задачи проследяват как един кратък разговор превръща две случайни същества в необходими едно за друго и защо тъкмо тази глава остава най-запомнящата се от книгата.
Първите условия се спират на самия начин на общуване между двамата – кратки въпроси, прости отговори и изводи, които далеч надхвърлят думите. Отделна задача проверява каква черта на характера издава постоянното питане за смисъла на непознатата дума.
Следващият смислов кръг е посветен на процеса, който изгражда връзката. Проверява се какво знае животното още от първата минута, коя мисъл е най-близо до идеята, че близостта се строи с време, и по какъв начин повтарящите се срещи дават усещане за сигурност. Тези задачи изискват разбиране на разликата между познанство и истинска връзка.
Отделни условия разглеждат промяната, която настъпва след това: светът се изпълва със знаци и спомени, а обикновени неща започват да означават нещо. Проверява се и обратната посока – защо голямата леха с еднакви цветя изглежда празна на момчето и какъв извод прави то, след като ги сравни със своето цвете.
Няколко задачи търсят посланието за отговорността, което свързва обичта с дълга, и определят ролята на животното в развитието на героя – не спътник и не пречка, а учител.
Отделен смислов кръг работи с общи наблюдения върху творбата: как приказното се съчетава със сериозното, защо главата се помни лесно, какво я прави предизвикателна за читателя и коя мисъл за готовите неща отправя най-ясния упрек към света на възрастните.
Няколко условия дават и опорните знания за автора – националност, професия и времето, в което живее, както и обобщение на конфликта, който движи главата.
Работата завършва с три задачи за писмен отговор: защо героят приема близостта заедно с бъдещата тъга, два примера за ритуали от собственото ежедневие и разсъждение как момчето стига до чувството за отговорност. Втората задача свързва прочетеното с личния опит и е особено подходяща за работа в час.
Стойността на теста е в това, че той не спира до проверка на прочетеното. Почти всяко условие изисква малко разсъждение – за смисъла на една дума, за причината зад една реплика, за разликата между две близки твърдения. Така работата с него се превръща в упражнение по мислене върху текст.
Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи.
Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла, а не памет за подробности.
Подредбата следва хода на разговора между двамата герои, което прави материала удобен и като готов план за разбор в час.
Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – опитомяването, житото и тайната, която лисицата подарява (23 задачи с отговори)
Една среща под ябълково дърво променя двама герои завинаги – и оставя на читателя няколко изречения, които се помнят цял живот. Настоящият тест проверява дали ученикът е разбрал не само какво се случва в главата, а и защо тя се смята за най-важната в цялата книга. Двадесет и три задачи следват разговора между двамата и се спират върху всяка стъпка от него. Началните условия дават необходимата рамка: как професията на писателя се отразява върху темите му и какъв е жанровият характер на творбата – приказни образи, зад които стои сериозна философска мисъл. Следващият смислов кръг проследява самата среща. Проверява се защо в началото играта е невъзможна, какво всъщност иска животното от момчето и по какво личи, че малкият герой се държи открито и учтиво. Тези задачи изискват внимателно четене на диалога, а не на действието. Сърцевината на теста е понятието, което цялата глава изгражда. Няколко условия проверяват как протича то – бавно, с търпение и повторение, какво правило се поставя, за да се роди доверие, и каква роля играят обредите, които превръщат един ден в различен от останалите. Отделно се проверява и мисълта за думите, които могат да заблудят, ако не са придружени от мълчание и наблюдение. Отделни задачи разглеждат промяната, настъпила в живота на животното: звукът, който преди е плашел, а сега радва, и полето, което придобива смисъл заради цвета на една коса. Проверява се и защо раздялата ще донесе сълзи и какво все пак остава като печалба от такова приятелство. Няколко условия водят към прозрението на момчето за неговото цвете и към централната мисъл, която му е подарена на сбогуване. Тук задачите изискват тълкуване, а не възпроизвеждане. Обобщаващите условия назовават конфликта на главата, посланието ѝ за приятелството и отговорността и връзката ѝ с времето, в което творбата е създадена. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: какво променя изграждането на връзка между двама, пример от собствения живот за ритуал, който прави времето специално, и разсъждение как героят стига до разбирането за стойността на своята роза. Втората задача е особено ценна, защото свързва прочетеното с личния опит на ученика. Главата е кратка, но задачите показват колко плътно е написана: почти всяка реплика в нея носи смисъл, който може да се разгърне в отделен въпрос. Именно затова тестът е удобен и за разбор в час – подредбата му следва хода на разговора и всяка следваща задача продължава там, където предходната е спряла. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква разбиране на смисъла, а не памет за подробности. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – какво прави едно същество единствено (23 задачи с отговори)
Хиляда еднакви рози и една-единствена, която не прилича на тях по нищо видимо – с този образ главата обяснява какво отличава истинската връзка от всяко познанство. Настоящият тест води ученика по същия път на разсъждение: двадесет и три задачи проверяват дали е стигнал до извода сам, а не го е запомнил като готова формулировка. Началните условия се спират на избора на автора да вложи важна истина в устата на животно и на смисъла на понятието, което цялата глава изгражда. Отделна задача проверява какво издават постоянните въпроси на момчето – търсене на смисъл, а не на удобен отговор. Следващият смислов кръг проследява самия процес на сближаване: защо срещите трябва да са в определен час, кое действие показва търпението като необходимо условие и какъв избор всъщност стои пред героя – да бърза нататък или да отдели време за връзка. Няколко условия разглеждат последиците. Проверява се защо раздялата ще донесе сълзи, но въпреки това си струва, и как обикновено поле придобива значение заради спомена, свързан с него. Отделно се проверява упрекът, скрит в думите за готовите неща, които хората купуват вместо да изградят. Отделно място заемат задачите за прозрението на момчето: какво разбира то, когато вижда цяла леха с еднакви цветя, как се променя мисленето му и какъв смисъл придобива думата, с която се назовава онова, което е станало незаменимо. Няколко условия работят с наблюдения върху творбата като цяло: ролята на животното в развитието на героя, конфликтът, който движи главата, стилът на разговора – кратки реплики с големи изводи, и причината текстът да изглежда лесен, а да изисква размисъл. Отделен смислов кръг дава фактическите опори: националността и професията на автора, векът, в който живее, годината на излизане на книгата и ролята на илюстрациите, които допълват смисъла на текста. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: как повтарящите се срещи помагат на връзката да расте, какво разбира героят за своето цвете след сравнението и два примера за отговорност – в приятелството и в ежедневието. Последната задача пренася прочетеното в личния опит на ученика. Предимството на този тест е съчетаването на три различни проверки в едно: знание за творбата и автора, разбиране на диалога и умение да се тълкува образ. Заучените дати сами по себе си не носят точки, нито общото впечатление от прочетеното – всяко условие изисква нещо различно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла. Подредбата следва хода на разговора и позволява материалът да се използва и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците съчетават знанието за книгата с разбирането на нейната идея, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.
Тест по литература върху XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – срещата с лисицата, смисълът на опитомяването и отговорността към другия: 20 въпроса с отговори и примерни разсъждения
Една лисица моли да бъде опитомена и с това преобръща представата на едно момче за собствената му роза. Настоящият тест следва точно този разговор и проверява дали ученикът е разбрал какво стои зад привидно простите думи в главата. Материалът съдържа 20 въпроса, изградени в две части. Първата е с избираем отговор, с по четири възможности. Началните задачи представят автора и очертават водещия мотив в главата. Следват въпроси за смисъла на опитомяването и за причината лисицата да го поиска, за начина, по който момчето стига до ново разбиране за розата си, за значението на житото, на обредите и на срещата с многото рози. Отделни задачи са посветени на обяснението защо хората днес нямат приятели, на урока и на тайната, които лисицата споделя, на думите за отговорността, както и на ролята на самия герой в главата. Втората част е със свободен отговор и с оставено място за писане. Въпросите там излизат извън текста и изискват собствено разсъждение: какво научаваме за приятелството от разговора, какво означава опитомяването в съвременния свят и с какъв пример може да бъде илюстрирано, как се променя отношението на героя към розата, какво послание носи текстът за човешките връзки и как може да бъде обяснена мисълта, че най-същественото е невидимо за очите. Отговорите са дадени на две нива. При задачите с избираем отговор е посочен верният вариант с кратко обяснение и с препратка към мястото в главата. При въпросите със свободен отговор са предложени разгърнати примерни отговори с теза, обяснение и конкретни примери от всекидневието, които показват какъв обем и каква аргументация се очакват. За учениците това е удобна проверка след прочитане на главата и добра подготовка за писане на кратък аргументативен отговор, тъй като примерните разсъждения показват как се свързват текстът и личният опит. За учителите е готов инструмент за проверка, за упражнение в час и за дискусия по темата за приятелството, а примерните отговори дават ясен критерий при оценяване.
План за урок върху XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – опитомяване, приятелство и отговорност: петнадесет етапа, мотиви, конфликти и въпроси с очаквани отговори
План за урок, разписан в петнадесет етапа с точно указано времетраене на всеки – от двуминутното въведение до избора на домашна работа. Разработка, по която урокът може да се проведе още утре, без нищо да се дописва. Онова, което я отличава, е обемът на самата беседа. Почти навсякъде е изписано какво казва учителят, следва въпрос към класа, а веднага след него – очакваният отговор. При по-отворените въпроси са предвидени по няколко възможни отговора, така че разговорът не зависи от една-единствена формулировка. Началото е с личен въпрос към учениците за това какво е приятел и едва оттам се стига до понятието, върху което стъпва цялата глава. Такъв подстъп приобщава класа, преди да е започнала работата с текста. Следват два кратки етапа за Антоан дьо Сент-Екзюпери и за жанра роман приказка, а после и отделен етап, посветен на трудността на самата творба. Средището е разделено по литературоведски категории и всяка от тях получава свой отделен етап. Мотивите са шест на брой, всеки с точен цитат от текста и с въпрос към класа. Героите са разгледани поотделно, а конфликтите – в четири двойки, при това с изричното уточнение към класа, че конфликт не означава само караница. Най-обширен е етапът за развитието на действието. Той проследява девет последователни момента от главата, като при всеки е посочено какво се променя в героите. Такова подробно проследяване рядко се среща в готовите планове и върши работа наготово при устен отговор. Следват три по-кратки етапа: за подбудите на героите, за ролята на пейзажа и за функциите на повествователя в цялата творба. Наблюдението, че природата се превръща в памет, е сред най-стойностните в разработката и рядко се среща формулирано толкова ясно. Финалът е тристепенен: обобщение с три ключови изречения, изписани за бавен прочит пред класа; кратка проверка на разбирането с три въпроса; и домашна работа в два варианта по избор – единият творчески и личен, другият с цитат и тълкуване. Изборът между двата позволява задачата да се съобрази с равнището на класа. На преподавателя планът спестява подготовката изцяло и предлага решение на глава, която трудно се преподава заради отвлечените си понятия. Отделните етапи вършат работа и поединично – като въпроси за беседа или като кратки упражнения в друг час. За ученика разработката служи като подробен разбор: шестте мотива, деветте момента от развитието и трите ключови цитата покриват всичко, което се пита при изпитване по тази глава. Подходяща е и за самостоятелна подготовка у дома.
Тест по литература върху XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – урокът на лисицата, символиката на житото и мъдростта, че най-същественото е невидимо за очите: 20 въпроса с отговори и примерни разсъждения
Житото, което дотогава не е означавало нищо, изведнъж започва да говори за някого – в тази малка промяна се крие целият смисъл на срещата между момчето и лисицата. Настоящият тест проследява как се стига до нея и какво остава след раздялата. Материалът съдържа 20 въпроса, разположени в две части. Първата е с избираем отговор, с по четири възможности. Задачите обхващат автора на творбата, значението на опитомяването и причината лисицата да го поиска, промяната, която то носи за двамата, съвета при сбогуването, символиката на житото и ролята на обредите. Отделни въпроси се отнасят до момента, в който героят разбира защо неговата роза е особена, до обяснението защо хората днес трудно намират приятели, до чувствата при раздялата и до реакцията на лисицата, както и до смисъла на думите за отговорността и до основната тема на главата. Втората част е със свободен отговор и с оставено място за писане. Въпросите там изискват собствено разсъждение: как героят стига до разбирането си за приятелството, как урокът за опитомяването може да бъде приложен във всекидневието, как обикновеното жито се превръща в символ, какви качества правят лисицата мъдър учител и какво мисли самият ученик за думите, че най-същественото е невидимо за очите, с пример от живота. Отговорите са дадени на две нива. При задачите с избираем отговор е посочен верният вариант с кратко обяснение и препратка към съответното място в главата. При въпросите със свободен отговор са предложени примерни отговори с ясна мисъл и конкретен пример, които показват какъв обем и какъв тип аргументация се очакват. За учениците това е удобна проверка след прочитане на главата и добро упражнение в изразяване на лично мнение върху литературен текст. За учителите е готов инструмент за проверка, за упражнение в час и за дискусия по темата за приятелството и отговорността, а примерните отговори дават ясен критерий при оценяване.
Подробен анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери с въпроси и отговори – четене по откъси, характеристики в таблици, разширен план и банка със синоними
Материал, който не разглежда главата отвън, а върви заедно с читателя през нея. Тридесет и седем въпроса са разположени така, че част от тях се задават преди четенето, други – след първия откъс, трети – след втория, четвърти – след третия. Между тях стоят въпроси от рода на „Какво очаквате да се случи?“ и „Съвпадна ли станалото с очакваното?“. Това е техника на воденото четене и рядко се среща разработена докрай. Ефектът е осезаем. Срещата на малкия принц с лисицата се преживява постепенно, с очакване и изненада, вместо да бъде обяснена наведнъж. Въпросите питат какво е изненадало, какво смущава, какво би направил самият читател – и по този начин връщат на творбата онова, което готовите анализи обикновено ѝ отнемат. Преди самото четене стоят два раздела с контекста: житейският път на Антоан дьо Сент-Екзюпери, обстоятелствата около създаването на книгата, сюжетът на целия роман и обосновка защо е роман приказка. След воденото четене идва аналитичната част. Тук са мястото на действието и героите, какво търси малкият принц, отношението на лисицата към хората и нейната тайна. Отделен раздел изяснява разликата между речниковото значение на ключовия глагол и смисъла, който му придава лисицата, а друг обяснява защо тя твърди, че езикът е извор на недоразумения. Две таблици представят характеристиките на двамата герои – биография, портретна, речева, пряка и косвена характеристика, действия и вътрешно състояние. Трета таблица доказва жанровата принадлежност по пет признака. Разширеният план е от тринайсет точки и проследява цялата глава епизод по епизод – годен за самостоятелно използване при устен отговор. Накрая стоят въпросите за лично мнение – за ритуалите, за отговорността и за домашния любимец, с наблюдението, че опитомяването върви и в двете посоки – и една банка със синоними към осем ключови думи от главата. Учителят получава готова методика за няколко часа. Ученикът – анализ, който едновременно обяснява творбата и го учи да чете внимателно.