ТЕСТ. Време на глагола. Минало свършено време. Минало несвършено време

Тест по български език, посветен изцяло на едно глаголно време – миналото неопределено. Седемнадесетте задачи разглеждат темата от всички страни: значение, образуване, разпознаване, правопис и разграничаване от близки форми. Началната част изяснява същността. Проверява се какво означават формите на това време, кое твърдение за тях не е вярно и как точно се образуват. Тук е поставено и разграничението, което най-често затруднява – между действие в неопределен минал момент и действие, незавършено спрямо определен минал момент. Голяма част от задачите изискват разпознаване. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие онова, което съдържа или не съдържа търсеното време. Формулировките се редуват – ту се търси наличието, ту отсъствието, – което не позволява решаване по инерция. Особено сполучлива е задачата, при която сред формите е поставено съчетание с глагола съм в ролята на самостоятелно сказуемо. Ученикът трябва да забележи, че тук няма причастие и следователно няма и сложна глаголна форма – наблюдение, което проверява разбирането, а не разпознаването на позната дума. Отделна линия в теста е насочена към разграничаването от преизказните форми. Няколко задачи съдържат изречения, в които спомагателният глагол липсва, и изискват да се прецени дали става дума за същото време, или за друго – едно от най-трудните места в темата. Правописната част обхваща образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се допуска грешка. Три отделни задачи изискват да се открие сгрешената форма сред четири. Финалната задача е с необичайно условие: дадени са четири изречения и за всяко трябва да се посочи колко форми за това време съдържа. Изреченията са дълги и в тях формите са разпръснати. Именно последната задача е най-стойностната в целия тест. Тя не се решава с отбелязване, а изисква ученикът да прегледа цялото изречение, да открие всяка сложна глаголна форма и да я преброи, без да смесва миналото неопределено с миналото свършено или с преизказните форми, които стоят до нея. При най-дългото изречение търсените форми са четири – проверка, каквато рядко се среща в училищните тестове. Съсредоточаването върху едно-единствено глаголно време е предимство. Вместо да обхваща повърхностно всички времена, тестът слиза в подробности при едно и позволява темата да бъде усвоена докрай – от определението до най-трудните гранични случаи. Примерите са взети от всекидневието и от детската литература, изреченията се четат лесно и вниманието остава върху глаголната форма, а не върху съдържанието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, включително разпределението на броя форми по изречения при последната задача, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва на части – например само задачите за правописа на причастията. На ученика служи за преговор преди изпитване и за целенасочено упражнение върху разграничаването на близки глаголни форми, което се изисква и при задачите по редактиране.

Едно окончание отличава двете минали времена, една наставка образува причастието, а една служба в изречението решава дали отрицанието ще се напише слято, или разделно. Настоящият тест събира тези опорни точки в двадесет и пет въпроса, които обхващат глаголното време, спрежението и причастието. Началните въпроси проверяват разпознаването на сегашно време, определянето на спрежението по крайната гласна във формата за трето лице единствено число и разграничаването на действие от състояние. Отделен въпрос изисква определяне на лице и число по подлога, а друг – намиране на основната форма от дадена минала форма. Следващият смислов кръг е за двете минали времена. Проверява се разпознаването на повтарящо се действие, на еднократно завършено действие и на правилно съставена двойка форми от един и същ глагол. Самостоятелен въпрос е посветен на характерното окончание при второ и трето лице единствено число – най-сигурния белег за разпознаване. Значителна част от теста свързва глаголното време с вида на текста. Изисква се да се посочи кое време предава основните събития в повествование, с кои форми се обрисува обстановката в описание, кое време преобладава в разсъждение и защо. Отделни въпроси изискват разпознаване на изказ, принадлежащ на всеки от трите вида текст, както и обяснение какво постига сегашното време, употребено за минали събития. Тази линия има пряка стойност при писане на съчинение. Втората половина е за причастието. Проверява се разпознаването на минало свършено деятелно причастие, начинът на образуването му от съответната минала форма, приликата с прилагателното име по промяна на рода и числото и разликата с глагола по отсъствието на лице. Отделни въпроси разглеждат службата на причастието в изречението и произтичащото от нея правило за писане на отрицателната частица. Заключителният въпрос изисква образуване на минало несвършено деятелно причастие. Отделен въпрос проверява и разпознаването на изказ, в който незавършената форма представя външния вид и характера на литературен герой. Приложени са верните отговори с подробни обяснения, които назовават правилото, показват как се образува формата и уточняват защо останалите варианти отпадат. Условията са кратки, а възможностите за отговор са премислено близки – често разликата е една гласна пред наставката. Затова отгатването е изключено. Обхватът е предимството на този тест: в един материал се проверяват четири свързани умения – да се определи глаголната форма, да се разпознае времето, да се прецени какъв текст изгражда то и да се образува и оформи правилно причастието. Сгрешеният отговор веднага показва кое от тях остава непокрито. Обясненията към отговорите са подробни и почти винаги съдържат допълнителен пример с друг глагол. Така материалът върши работа и при самостоятелно учене у дома, без чужда помощ. За преподавателя тестът е готово средство за проверка след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при всяко писане.

Тестът обхваща учебния дял за неличните глаголни форми, за глаголните времена и за служебните и възклицателните думи, като задачите изискват както разпознаване на формите, така и преценка за смисъла, който те придават на изказването. Първата група упражнения е посветена на миналото страдателно причастие: откриване на ред, съставен изцяло от такива форми, и на глагол, от който то може да се образува по два начина. Следват задачи за деепричастието – от кой глагол се образува и в кое изречение е допусната грешка при изписването на отрицателната частица пред него. Следваща група разглежда миналото неопределено време: в кое изречение чрез глагола не се изразява действие в неопределен минал момент, къде е допусната грешка при съгласуването на причастието и кога промяната на времето не води до промяна в смисъла. Обособена част от теста е посветена на учтивите форми и на съгласуването на причастието при тях – област с чести колебания в устната и в писмената практика. Отделна група задачи разглежда бъдещето време в миналото: разпознаване на редовете с такива форми, откриване на изречение с предстоящо спрямо минал момент действие и разпознаване на отрицателната форма. Заключителните задачи се отнасят до неизменяемите части на речта – разграничаване на междуметията за възклицание от звукоподражателните, пунктуацията при тях и разпознаване на частица, изразяваща съмнение. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите тестът служи за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по морфология. На учениците той дава възможност за самопроверка у дома и за преговор преди класно или изпитване.

Тест по български език върху миналото предварително време. Двадесетте задачи обхващат темата изцяло – от значението и образуването на формите до правописа на причастията и до стилистичната им употреба. Началните задачи изясняват същността. Проверява се коя форма принадлежи на това време, в кое изречение действието предхожда друго минало действие и какво точно означава конкретна глаголна форма. Съществено място заема разграничението между подчертаването на самото действие и изтъкването на резултата от него – наблюдение, което обикновено се пропуска в час. Две отделни задачи са посветени на образуването. Едната изисква да се определи как е получена дадена форма, другата – да се посочи общото правило. И в двете сред вариантите присъстват съчетания с други причастия и с други времена на спомагателния глагол, така че отговорът изисква точно знание, а не приблизителна представа. Значителна част от задачите проверяват разпознаването. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие търсената форма. Особено сполучлива е задачата, при която едно и също изречение е представено в четири варианта, всеки с различно глаголно време – така разликата между тях личи веднага. Отделна линия обхваща съгласуването при учтива форма. Няколко задачи изискват да се открие грешката при обръщение към жена или към мъж, което съчетава темата за глаголното време с изискванията на учтивото общуване. Правописната част е застъпена силно. Три задачи проверяват образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се появява погрешна гласна. Включени са и две задачи с по-широк обхват: едната изисква да се преброят формите за това време в едно изречение, другата – да се открие редът, в който всички глаголи са в търсеното време. Финалната част засяга смисловите разлики между близки форми и стилистичната употреба, чрез която се изразява учтивост. Задачата за учтивостта заслужава отделно внимание. Тя показва, че глаголното време не е само граматична категория, а има и стилистична стойност: чрез него може да се смекчи изказването и да се изрази учтивост. Такъв въпрос рядко се среща в тестовете и е добър повод за кратък разговор в час. Полезна е и задачата, при която трябва да се посочи в кой ред двете изречения не се различават по смисъл. Тя изисква съпоставка на четири двойки и умение да се долови дали промяната на времето променя значението, или е просто вариант на същата форма. Съсредоточаването върху едно глаголно време позволява темата да бъде обхваната в подробности – от определението, през образуването и разпознаването, до най-честите правописни грешки. Примерите са взети от различни среди – от канцеларското общуване до описания на природа, – което поддържа вниманието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва изцяло или на части – например само правописните задачи или само тези за учтивата форма. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение върху причастията, при които грешката се допуска най-често.

Глаголът носи времето на текста, а причастието решава дали ще прозвучи като разказ или като описание. Настоящият тест обединява двете теми в двадесет и пет въпроса, които проверяват граматичното знание заедно с усета за строеж на текста. Началните въпроси установяват основното: разпознаване на минало време сред форми за сегашно и бъдеще, определяне на лице и число, признаците на глагола като изменяема част на речта и способът за определяне на спрежението по крайната гласна във формата за трето лице единствено число. Отделен въпрос изисква откриване на ред, в който всички глаголи принадлежат към едно и също спрежение. Самостоятелен въпрос е посветен на основната форма и на правилото при търсенето ѝ да не се добавя и да не се премахва представка, защото това води до съвсем друг глагол. Следващият смислов кръг разграничава двете минали времена: завършено действие срещу действие в ход, повторяемост, случаите, в които не личи дали действието е приключило, и глаголите, при които двете форми за първо лице единствено число съвпадат. Отделен въпрос проверява коя форма се съчетава смислово с обстоятелствена дума за честота. Особено ценна е линията, която свързва глаголното време с вида на текста. Проверява се какво предават завършените форми в повествование, кой откъс принадлежи на описание, в кой вид текст глаголите означават валидно за дълъг период действие и какво постига авторът, когато разказва минали събития в сегашно време. Тези въпроси имат пряко приложение при писане на преразказ и на съчинение. Втората половина е посветена на причастието. Проверява се разграничаването му от глаголна форма, различието между двата вида деятелно причастие по гласната пред наставката, образуването на форма от дадена минала форма и промяната по род. Отделен въпрос разглежда службата на причастието в изречението, а друг – правилото кога отрицателната частица се пише слято с него и кога остава разделна. Именно това правило се нарушава най-често в писмените работи. Приложени са верните отговори с подробни обяснения към всеки въпрос, които назовават признака, посочват правилото и уточняват защо останалите варианти не издържат проверка. Обхватът прави материала подходящ и за текущ контрол, и за обобщение – в един тест се проверяват време, спрежение, вид на текста и причастие. Условията са кратки, а възможностите за отговор при всяко от тях са премислено близки – разликата между тях често е една гласна или мястото на отрицателната частица. Затова отгатването е изключено и всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Обясненията към отговорите са по-подробни от обичайното: при много от въпросите е даден и допълнителен пример, който показва как правилото работи при друг глагол. Така сгрешеният отговор се превръща в кратък урок, а не остава просто отбелязана грешка. За преподавателя това е готово средство за проверка след изучаване на темата или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при всяко писане.

Има една проста проверка, която решава почти всяко колебание между двете минали времена: поставя се думата за честота пред глагола и се проверява дали изречението запазва смисъла си. Настоящият тест въвежда този способ чрез задачи и го съчетава с всичко останало по темата – спрежение, глаголни времена, видове текст и причастие. Двадесет и пет въпроса покриват целия обем. Началните въпроси проверяват разпознаването на бъдеще време, определянето на спрежението по крайната гласна във формата за трето лице единствено число и разграничаването на действие от състояние. Отделен въпрос е посветен на книжовната форма за първо лице множествено число, при която добавената гласна е сред най-честите грешки. Самостоятелен въпрос разглежда основната форма и правилото при търсенето ѝ да не се прибавят и да не се премахват наставки. Следващият смислов кръг разграничава двете минали времена. Изисква се разпознаване на еднократно завършено действие, на действие, за което не личи дали е приключило, и на правилно съставена двойка форми от един и същ глагол. Отделни въпроси проверяват разликата по гласната пред окончанието и самия способ за проверка. Значителна част от теста свързва глаголното време с вида на текста. Проверява се какво предават незавършените форми в повествование, кой изказ принадлежи на описание, защо в разсъждение преобладава сегашно време, кои други времена са допустими в него и какво постига сегашното време, употребено в описателен текст. Отделен въпрос се спира на описанието на литературен герой. Тези задачи имат пряка стойност при писане на съчинение и на преразказ. Втората половина е за причастието. Проверява се разпознаването на минало несвършено деятелно причастие, начинът, по който то се образува, и причината причастията да се наричат нелични глаголни форми. Отделни въпроси разглеждат службата на причастието в изречението и правилото кога отрицателната частица се пише слято с него. Заключителният въпрос изисква разграничаване на двата вида деятелно причастие по гласната пред наставката. Отделен въпрос изисква и разпознаване на текст, в който двете минали времена стоят заедно – обстановката е предадена с едната форма, а събитието с другата. Приложени са верните отговори с подробни обяснения, които назовават правилото и посочват защо останалите варианти не издържат проверка. Условията са кратки, а възможностите за отговор са премислено близки – често разликата е една гласна. Затова отгатването е изключено. Обясненията към отговорите са по-обстойни от обичайното: при повечето въпроси е даден и допълнителен пример с друг глагол, който показва как правилото работи извън конкретното изречение. Така всяка сгрешена задача се превръща в кратък урок, а тестът може да се използва и за самостоятелно учене у дома, без чужда помощ. За преподавателя тестът е готово средство за проверка след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и надеждна опора при всяко писане.