ТЕСТ. Главатарят, който искал да плени месечината

Този вариант на теста изисква внимателно четене и добра памет за подробностите – именно те отличават сигурния прочит от бегливия. Петнадесетте задачи проверяват как е усвоен текстът в неговите конкретни детайли. Началните въпроси се отнасят до произхода на приказката, до чудното превръщане на дивата къпина при докосване, до мястото, на което бащата построява къщата, и до предназначението на израстващите отново коси. Следват задачи за преценка дали дадено твърдение отговаря на казаното от най-стария мъдрец. Няколко от въпросите съдържат по два верни отговора и изискват отделна преценка на всяко предложение: какъв град израства около къщата, кои твърдения съответстват на развръзката, кое не отговаря на съвета за пленяването на месечината и кое не подхожда на поведението на нашественика. Тези задачи проверяват едновременно вниманието и умението за съпоставяне. Отделен въпрос изисква откриване на неверния детайл сред описанията на чудните дарби, а друг проверява дали е запомнено условието за възвръщането на изгубената сила. Заключителната част включва задачи за попълване на пропуснати думи по зададен списък и по памет: кои занаятчии са поканени да събират плодовете и да правят благовония, как изглеждат улиците и дрехите на жителите, в какво се превръща земята под погледа на плененото момиче и какво заповядва главатарят на войниците си преди нападението. Всички задачи са придружени от верните отговори, включително попълнените изречения, което позволява самостоятелна проверка след решаването.

1. „Златното момиче" е: A) легенда Б) мит B) вълшебна приказка Г) стихотворение 2. Посочете две доказателства към отговора си на задача 1. Първо: Второ: 3. Коя беда сполетява бащата от приказката „Златното момиче"? A) Не може да си намери работа. Б) Умира жена му. В) Разболява се дъщеря му. Г) Изгубва се в гората. 4. Кога се случва историята, за която се разказва в приказката „Златното момиче"? A) в настоящето Б) когато се е създавал светът B) преди няколко години Г) преди много години 5. Кое от

Този вариант на теста върху приказката е насочен към причините, поради които героят стига до своя провал – завистта, самонадеяността и нежеланието да чуе съвет. Седемнадесетте задачи следват сюжета и извеждат от него поука за истинската сила. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от решението на бащата да построи сарай и да събере около него хора, както и от изброяването на чудните дарби, благодарение на които селището забогатява. Следва задача за живота в града преди нашествието и за причината, поради която той е нападнат. Следваща група въпроси проследява самото нападение и последиците от него – опожаряването, избиването на жителите и загубата на чудотворната сила. Оттук разказът поема към невъзможната задача: съветът на мъдреците, лековатото ѝ приемане и предупреждението, че колкото повече месечината се доближава, толкова по-недостижима става. Отделни задачи са посветени на пренебрегнатите съвети, на съдбата на войската по време на похода, на начина, по който звездите защитават месечината, и на изхода от цялото начинание. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до възстановяването на града и до основното послание на приказката. Последните две задачи изискват кратък свободен отговор в 1 – 2 изречения: как трябва да се разбира изразът за острия меч и тъпия ум и на какво учи приказката за истинската сила. Под тях е оставено място за писане. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, както и примерни решения на задачите със свободен отговор.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Контролна работа по литература за пети клас върху изучаваното през втория срок – двадесет задачи, седемнадесет с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Материалът е готов за използване и обхваща шест произведения, разположени в реда на учебната програма. Проверката е насочена повече към смисъла, отколкото към случките. Голяма част от условията питат какво показва творбата, какво олицетворява един образ, каква е поуката – а не кой какво прави в нея. Заради това материалът е подходящ за края на срока, когато произведенията вече са прочетени и обсъдени, а проверката трябва да установи какво е останало. Разпределението е равномерно: за всяко произведение са отделени по две-три задачи. Такова устройство позволява контролната да се раздроби, ако проверката трябва да се проведе на няколко пъти. Вътре във всяка група въпросите вървят от по-конкретното към по-общото. Първият се отнася до нещо от текста, последният – до онова, което творбата утвърждава. Сред задачите има няколко, които заслужават внимание. Една от тях изисква да се посочи какво противопоставя единият родител на думите на другия в народната легенда – въпрос, който насочва към двойствеността в тази история. Друга задача пита какво е основното изпитание за героя от същата творба. Верният отговор е неочакван: изпитанието не е събитие, а начин на живот, който трябва да бъде понесен. Полезен е и въпросът за съвета, който получава героят от приключенския роман относно оръжието си. Той се отнася до подробност, която при бърз прочит се пропуска, а всъщност поставя нравствена граница пред героя. Трите отворени въпроса са подбрани така, че да не повтарят затворената част. Първият разглежда взаимопомощта между приятели, вторият – промяната у един герой след дълъг път, третият – мястото на мечтата в едно предание. Последният е най-стойностен. Той изисква да се прецени кога стремежът към нещо голямо е похвален и кога става опасен – въпрос без еднозначен отговор, подходящ и за разговор в час. Примерните решения са кратки, но плътни: по няколко изречения всяко, с наблюдение и извод. Годни са за образец при писане на кратък отговор. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно-две изречения, което добавя сведение върху творбата. Вариантите са ясно различими, така че материалът е решим и от клас със скромна подготовка, въпреки насочеността си към смисъла. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето остава за трите писмени отговора. Съотношението между двете части позволява оценяване с различна тежест. Затворената се проверява за минути и мери познаването на творбите; отворената показва кой умее да изложи наблюдение писмено – умение, което в пети клас тепърва се изгражда. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане накрая. На учителя контролната спестява време за съставяне и проверка в края на срока. На ученика дава възможност да провери сам подготовката си, преди работата да бъде оценена.